Българските ръководители, които от край време обичат да флиртуват с населението по празници, май ще се наложи да променят навиците си

Балкани. В Турция гръмна бурето с барута. А у нас на традиционния събор в Рожен народът мощно освирка председателката на Народното събрание г-жа Цецка Цачева. Тя понечи да поздравява уважаемия избирател, а той крещи „ууу!“ И свири с пръсти в устата.

Вече номерът с лицемерните появи на публични места не минава. И помен няма от онова въодушевление, което почти предизвика президентът Петър Стоянов, като от същата сцена пя в дует с Валя Балканска „Рипни, Калинке, да тропнем, да се пукнат душманите“. Българските ръководители, които от край време обичат да флиртуват с населението по празници, май ще се наложи да променят навиците си. Понеже въпросното освиркване предизвика такова задоволство у публиката, че беше тиражирано в социалните мрежи и сподирено от коментари в духа на дюдюкането. От тях най-ласкавият е „когато себеподобни, селяци и кебапчии, те освиркват, най боли“.

„Хората сме масово омерзени“, гласи друг. А трети обобщава: „Народната реакция е индикатор за отношението на политиците към собствения им народ.“

Обликът на пряката демокрация в действие може да бъде доста отблъскващ за демократично избрания ръководител. Тук не са умните и красивите протестъри с танците и песните по жълтите павета, белите рояли и реминисценции на „Свободата води народа“ и разголена женска гръд. На събори по баирите ходят „грозните и гладните“, които не щат да виждат образи от политическия екран в кратките мигове на веселба.

Впрочем какви мотиви тласкат първенците на държавата да правят народняшки набези по панаири и тържества? Да покажат, че са част от тълпите? Няма вече абдали да се хванат на тия преструвки. Мястото им не е там. И постепенно ще го научат. И ще им загорчи ехидството на един с „устойчиво разхлопана дъска“, както се представя във форума на коментаторите. „Гиди манипулатори, ниедни! Свиркали били; на хубава жена така се свирка; вярно, просташко е, ама ние пък да не сме изтънчени някакви? И ни го казваха, и се разбираме!“

Е да, ама те не ви разбират. На националния празник на 3 март официалната власт пак беше освиркана на Шипка. И не само свирки се чуваха, но и викове „Оставка!“ за министърката на образованието Меглена Кунева. Отнесе го и вицепрезидентката Маргарита Попова, без вина виновна. Народът вече освирква даже не конкретните личности, а самата им принадлежност към властта. На Шипка, да припомним, с одобрителни реакции бяха посрещнати само казанлъшката кметица Галина Стоянова и габровската Таня Христова.

По-преди освиркаха президента Плевнелиев пред паметника на Васил Левски, когато на възпоменателната церемония напевно произнесе слова на върховно двуличие: „Нашият път напред може да бъде единствено този, по който решително крачеше Васил Левски - по него се върви с морал, с честност и с любов към отечеството, за чиста и свята република и за достойното място на България в Европа.“ Тържествената навалица вече като чуе от неподходяща уста думи като морал, честност и любов към отечеството, избеснява и крещи като футболен маниак „мекере“, „предател“ и други думи, неподходящи за хартия. Така че занапред е препоръчително народните избраници да общуват с избирателите си от дистанция. Така слухът им ще бъде предпазен от груби обяснения в нелюбов. В това отношение Бареков няма равен. Само като го надушат на публично място, хората свиркат като под диригентка палка. Даже може вече и да се засяга, ако случайно пропуснат „поздрава“ със свирнята. Все едно не го забелязват. А дори и пишман политикът се явява пред света, за да бъде забелязан.

И друга характеристика ги отличава. Те вземат особите си толкова насериозно, че дори не им идва наум да кажат нещо находчиво. В това отношение дори не особено словесният президент Буш-младши, като го замери оня арабски журналист с обувката си, се пошегува, че най-силното му впечатление от нападението било, когато установил, че била десети номер. А нашите гледат стреснато и глуповато като внезапно зашлевени хлапета.

Интересно кого се канят да пратят да ги представя на предстоящия ежегоден празник на киселото мляко в Разград. Там зевзеците вече са издигнали плакат „Да на таратора, не на терора!“ Кой знае какво са замислили за нежелани гости от върховете. Както е тръгнало, май управниците ще избягват да се мяркат на събития с повече от трима неидентифицирани участници. Да не патят от жилото на демокрация след преяждане с меда й.

Свиркаме, не сме изтънчени

Освиркването е обидно, но ехидството на форумните коментатори е убийствено. Един такъв с „устойчиво разхлопана дъска“ както се представя пише „Гиди манипулатори ниедни! Свиркали били; на хубава жена така се свирка, вярно просташко е, ама ние пък да не сме изтънчени някакви? И ни го казваха, и се разбираме!“