ЕС отделя 1,5 милиарда евро за Турция за борба с мигрантската криза

Юбилеен маратон събира над 100 начинаещи предприемачи За 54 часа превръщат иновативни идеи в бизнес проекти

Хамбург въвежда частична забрана за стари дизелови автомобили

Делото за арест на стрелеца от Свети Влас да се гледа отново

Добричлия осъди общината заради падане на леда

Интернет търговия е заплаха за защитените животни

Американска двойка осъди 30-годишния си син да се изнесе от дома им

Георги Вълев от “Килърите” не успя да осъди журналистка от Велико Търново Разходките на затворника от Ловеч до Велико Търново за заведените от него дела продължават за сметка на данъкоплатците

За първи път Пролетен базар на книгата ще е на открито

Николай Нанков: Има инвеститорски интерес от няколко чуждестранни фирми за Дунав мост 3

Започва мащабен ремонт на моста над жп линията в Стара Загора

Младоженци сключват брак на сватбена церемония в древноримски стил Над 220 реенактори от Италия, Украйна, Румъния и България идват на „Орел на Дунава” в Свищов

Оперираха гръцкия президент Прокопис Павлопулос

Двама души са пострадали при тежка катастрофа край Централни гробища в София

Председателят на КЕВР: Водата в София е една от най-качествените измежду столиците на ЕС

Посланик! Не рупор, пумпали!

Дипломацията ни още умее (условно) да брани националните интереси с достойнство

Вътрешнополитическите кризи у съседни на България страни по дефиниция са риск за националната сигурност на държавата с всички произтичащи от тях обстоятелства. Само за последните 20+ години войните за разпадане на съседна Югославия ни доведоха ембаргото и едрите момци с дребните ценности, които отдавна управляват републиката на всяко едно ниво; последствията от икономическата и финансова криза в Гърция продължават да се носят на талази в една или друга посока през южната ни граница. Турция се превърна едновременно в лагер за временно настаняване на бежанци и преден фронт на миграционните потоци към ЕС. А от няколко дни и най-рисков фактор за сигурността на Европа. Съвсем сериозно! Искрено се надявам поне дотук да сме на едно мнение.

Може да прозвучи странно за незапознатите, но в бурните морета на международните отношения през второто десетилетие на новия век, макар и западаща по всички обясними причини, българската дипломатическа служба е фактически последният апарат с над столетни традиции, който още умее (къде професионално, къде наизуст) да брани националните интереси с достойнство. Леви срещу десни; изток срещу запад; север срещу юг; Русия срещу Запада. Тихият фронт на българската външна политика работи за интересите на държава, която в много отношения се преражда перманентно в по-слабата си версия на всеки две до четири години.

Който и от управляващите през годините на демокрацията политици – президенти, премиери и министри – да си е приписвал заслуги за постижения като членството на България в НАТО, в ЕС, председателствата на ОССЕ, ЮНЕСКО – всичко това е резултат от маневрите, на които все още са били способни за времето си българските дипломати (и други експертни служители на държавната администрация), когато държавата им се е превръщала в евтин медиен цирк за продажните нужди на конкретните управляващи.

Това важи с пълна сила в хаотичния свят на съвременните информационни технологии, където пресяването на данни от медийните потоци с оглед защита на националните интереси е от фундаментално значение. Поне за държавите, които смятат себе си за суверенни и не страдат от липсата на адекватни за нуждите на оцеляването на нацията кадри. Което явно не отговаря на мащаба на мисълта на политически оказионер като г-н Георги Кадиев, който роптаеше преди дни в социалните мрежи срещу ненавременните реакции на Министерството на външните работи на България и в частност посолството ни в Анкара в разпространяването на информация за случващото се в съседна Турция.

За автора на този коментар няма никакви съмнения, че думите на г-н Кадиев не целят нещо повече от изтъкване на съществуването му като полусуверенен политически субект върху почва, върху която интелектуално способните намаляват с дни. Защото другото граничи с немислимо дебелоочие – за човек, който претендира за способността да управлява най-малко столицата на републиката. А и какво го провокира!? Неспиращите изявления на посланика на Турция у нас последните дни!?

За нуждите на г-н Кадиев ще споменем, че мълчанието на българския посланик в Анкара Надежда Нейнски пред „социалните мрежи“ е всичко, което се очаква от дипломатическия представител на една суверенна съседна държава, която има стратегически интереси в отношенията си и проявява сдържаност към политическите бюлетини от конкретните „комшии“. Посланикът не е рупор, за да запълва мястото на необразовани репортери или още по-неуместни политици – той/тя брани позицията на неутралитет на България към случващото се в Турция. Особено когато нашият представител в Анкара е цялостно подчинен на национална доктрина, правилник (или каквото там имаме официално или не) за отношенията ни със стратегическите ни съседи. Пък и предвид усилията, които положи „новата власт“ на ГЕРБ, за да намери кандидат за поста на български посланик в Анкара преди година и малко – и успя накрая, в лицето на бившия външен министър г-жа Нейнски. За добро или за лошо, явно са намерили повече „мъж“ от всички, които коментират свършеното от нея.

САЩ блокираха информацията от Турция за часове

В нощта на метежа медиите в САЩ пренебрегваха с часове информациите от южната ни съседка в името на общото спокойствие – с десетки бойни летателни апарати, стотици единици бронирана техника и хиляди американски военнослужещи на терен, командата е била „свалете оръжията“ и „блокирайте поделенията“. Поне до изясняване на събитията. Което продължи с часове, докато медиите им не искаха да се ангажират с прогнози за случващото се. Най-малкото в името на общите интереси.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.