Наредиха изложба с градски облекла от Панагюрище от 19 в. и от соц. модата на 20 в.

Изящната сватбена рокля , цялата от дантела, на племенницата и изследователка на Пейо Яворов - Ганка Найденова, е един от най-интересните експонати в новата съвместна изложба на Регионалния исторически музей -Варна и Историческия музей в Панагюрище, която представя "Облекло във времето /средата на XIX-края на XX в/.

Родственицата на великия наш поет се е венчала с известния художник от миналия век Васил Стоилов на 9 май 1944 г. в църквата "Св. Георги" в Панагюрище, разказа главната уредничка на музея там Ирина Ботева. Копие на снимка, запечатала бракосъчетанието на булката с красивата рокля и маестрото, също може да се види в изложбата. Изложен е и фракът на Иван Белопитов,който навремето е писал на Виктор Юго за трагедията на българския народ, изживяна през кървавата 1876 г., а по-късно е участвал в историческите събития по време на Съединението у нас.

Автентичните женски градски облекла до началото на XX век от Панагюрище са интересни с надиплените фустани, нагръдник и бонджур от вносен фин и скъп плат, украсен с кожа от визон или норка , с мъниста или плюш според състоянието на собственичката. Заможните дами, каквито са били повечето, са носили кърпи на главите с ръчно изработена дантела-кене, с китки и конски косми, коланите им са били с чапрази, изработени от Панагюрска златарска школа от X VIIIв, а празничните домашни пантофи -в цехове за персийски килими.

Регионалният музей във Варна извади от богатата си колекция облекла и аксесоари от времето на соц. модата, типична и универсална за цялата страна по това време, която обаче започва да се завръща и в наши дни. Мъжките костюми на дендетата от 50-те са от кашмир, задължително с преметнат шал. Познатата конфекция при жените става по-разчупена през 80-те години с къдрички и солей на полите. Тогава се носи и цветната, но изкуствена коприна, десените стават по-ярки. Навлиза и модата на чарлстона в мъжките и дамски панталони.Сред аксесоарите са найлоновите чорапи без ръб, широките и цветни мъжки вратовръзки, а платовете на облеклата са изцяло фабрични-от травира, тропикал и др. Тематични табла, допълващи експонатите, разказват за развитието на градското облекло от традиционното към модерното.

В началото на 50-те се създава Домът за модели, първообраз на Центъра за нови стоки и мода /ЦНСМ/, създаден през далечната 1957 г. Първото специализирано модно списание в България след 9 септември 1944 г. е "Славянка", от което излизат само два броя. През 1952 г.започва издаването на модния журнал"Бонжур", а много по-късно и на модното списание "Лада".

Изложбата е наредена в Археологическия музей във Варна и ще може да се види до 12 август. През юни е била в Панагюрище.