Текстът на член 5 всъщност позволява на членовете на НАТО да стоят настрана от войните на други членове в определени ситуации

Резултатът от предстоящите президентски избори ще има сериозни последици за отношенията между Съединените щати и техните съюзници, пише Asia Times.

„Докато президентът Джо Байдън е твърдо убеден в стойността на трансатлантическия съюз, републиканският претендент Доналд Тръмп от години се противопоставя на участието на САЩ в Организацията на Северноатлантическия пакт (НАТО).

В основата на дебатите относно политиката спрямо съюзи като НАТО е предположението, че НАТО изисква от своите членове да се намесят и да помогнат в отбраната, ако друг член на алианса бъде нападнат.

Като политолози, които изучават ролята на международни организации като НАТО, смятаме, че е важно да разберем, че в действителност съюзническите споразумения са по-гъвкави, отколкото хората си мислят.

На практика е възможно САЩ и други западни страни да останат настрана от конфликт, който включва страна от НАТО, без да се налага да нарушават своите съюзнически ангажименти. Езикът на договора на НАТО съдържа вратички, които позволяват на страните-членки да останат извън войните на други членове в определени ситуации”, пише още изданието.

„Една ключова част от договора за НАТО, която страните подписват, когато се присъединят към алианса, се нарича член 5 . Това гласи, че „въоръжена атака“ срещу един член на НАТО в Европа или Северна Америка „ще се счита за атака срещу всички тях“.

В случай на такова нападение, страните от НАТО се съгласяват да помогнат на страната, която се нуждае от помощ, включително чрез „използване на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността в района на Северния Атлантик“.

Но договорът не включва ясна дефиниция какво всъщност е „въоръжено нападение“, посочва Asia Times.