Буковите гори на Национален парк Централен Балкан са защитени от ЮНЕСКО

Опазваните територии се намират в обхвата на областите София, Габрово, Стара Загора, Пловдив и София

Вековните букови гори на Национален парк Централен Балкан са под защитата на ЮНЕСКО. Международният проект за опазване на свидетелите на историята на Европа включва 12 държави – България, Албания, Австрия, Белгия, Хърватия, Германия, Италия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Украйна. От края на последната ледена епоха европейският бук се разпространява от няколко изолирани зони за убежище в Алпите, Карпатите, Динаридите, Средиземноморието и Пиринеите за кратък период от няколко хиляди години в процес, който все още продължава. Успешното разширяване на цял континент е свързано с адаптивността на дървото и толерантността към различни климатични, географски и физически условия.

България участва в серийния обект с най-представителните букови гори в страната. Те се разпростират на близо 11 хиляди хектара в деветте резервата на територията на Национален парк Централен Балкан – Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето, Соколна, Пеещи скали, Стара река, Джендема и Северен Джендем. Буковите гори представляват около 55% от резерватната площ и над 15% от общата паркова територия.

Защитените от ЮНЕСКО гори са избрани, защото са представителни, вековни, с високо биоразнообразие.

Буковите гори в националния парк са общо три пъти повече – близо 30 хиляди хектара. Те са под защита от създаването на парка през 1991 г.

Сърцето им е на Балканите

Всъщност „девствените“ или първобитните умерени гори са рядкост в Европа поради продължителното, непрекъснато използване на горите от човека и поради високата гъстота на човешкото население. Някога буковите гори са покривали 40 процента от Европа. Буковите гори повторно колонизират Европа преди около 6500 години от „убежище“ на Балканите, където са се запазили през последната ледникова епоха.

Най-старите гори са на възраст от над 240 години

Със средна възраст от 133 години, буките в Централен Балкан са патриарсите в горската обител. Всъщност над три четвърти от тях са столетници, а тези на над 150-годишна възраст заемат повече от 14 хиляди хектара. На отделни места има и горски масиви на възраст от по над 240 години. Голяма част от тях са „девствени“ - тоест хората никога не са се намесвали в тяхното развитие. Сред най-известните букови дървета в парка е така наречения Боатински бук.

Буковите гори се разпростират в средно планинските части – между 800 и 1600 метра надморска височина. Предпочитат северните изложения, където влагата е повече и почвите са дълбоки, но растат и на по-сухи места и плитка почва.

В Централен Балкан буковите гори са разположени почти равномерно от двете страни на билото на планината.

Обикновеният бук най-често съжителства с обикновения габър и елата, но може да се „сприятели“ и с явор, планински ясен, хиркански клен, офика, шестил. Сред най-разпространените букови местообитания са тези с подлес от лазаркиня и светлика. Смесените елово-букови гори, както и горите с подлес от тис, представляват особена ценност за Парка и природозащитата. Интерес представлява и буковата гора с черна боровинка – най-често в горната граница на гората. Буковата гора с подлес от лавровишня – терциерен реликт, е един от най-редките и специфични типове букова гора в Националния парк, а най-голямото и компактно находище се намира в Троянския балкан.

Пречистват водата

Буковите гори имат ключова роля при формирането на редици природни местообитания и оцеляването на голяма част от биологичното разнообразие. Старите, стоящите мъртви или паднали дървета осигуряват естествена жизнена среда за стотици растения и животни. С водозащитната си роля подпомагат образуването на почва, предотвратят ерозията, формират благоприятен климат.

От буковите гори в парка тръгват множество планински потоци и реки. Горската постилка филтрира и пречиства водата като и придава високи питейни качества, предпазва от наводнения чрез забавяне на потоците от дъждовна вода.

 

Скален мост е наречен дупката на Крали Марко

 Освен буковите гори в Национален парк Централен Балкан от ЮНЕСКО подчертават и значението на 4 уникални природни забележителности на неговата територия, които можете да посетите ако не се боите от пешеходните преходи, а в някои случаи ще са ви необходими и катерачески умения. Новоселските скали се намират на територията на резервата Северен Джендем и представляват скална корона с изключителна красота, впечатляване и недостъпност. Има множество скални стени, пещери и други геоморфологични форми. Скалната корона е с височина от над 500 метра.

Друга природна забележителност са пеещите скали, които се намират в едноименния резерват. Те също представляват скална корона, оформена по билото на Стара планина, северно от връх Триглав.

В резерват Джендема е разположен проломът Таджа. Дефилето включва интересни геоморфологични форми - тесни и дълбоки клисури, скални стени и кули, странни карстови форми и водопади.

В близост до резерват Стенето можете да разгледате скален мост, наречен дупката на Крали Марко заради значителна депресия зад него с диаметър 20 и дълбочина около 10 м.
В парка се намира и най-дълбоката в България пропастна пещера. Това е пещерата Райчова дупка, която е дълбока 377 метра. Така че ако сте любители на природата, със сигурност има много красоти, които да видите в парка. Съветваме ви обаче да го посетите с добре подготвен планински водач и да потърсите повече информация за възможностите от ръководството на парка.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Опознай България