COVID-19 убива и евроинтеграцията

Същността на западната цивилизация е разединяващият индивидуализъм

Дружбата си е дружба, а сиренето е с пари, но къде отиде солидарността?

Това, което се случва в Стария свят заради епидемията от коронавирус, заприлича на сграда с много жилища, в която всички, поради опасността, са се барикадирали в своите апартаменти и веднага са забравили за вчерашното си приятелство. И възниква въпросът: готова ли е Европа за войната, която обяви сама на себе си, и в която всеки изглежда, че сам ще се спасява?

Френският президент Макрон категорично заяви: „Ние сме във война и това изисква нашата обща мобилизация“. Президентът на Литва започна призива си към хората със следните думи: „Скъпи жители на Литва, днес светът е изправен пред, може би, най-голямата криза след Втората световна война“.

Държави вместо лидери

Трудно е за всички, но подобни разговори изглеждат като неприличен опит да се оправдае собствената им неспособност да даде достоен отговор на предизвикателствата на епидемията, но без паника и празните рафтове в магазините.

Изявленията на британския премиер Борис Джонсън и германския канцлер Ангела Меркел бяха особено шокиращи. Първият реши да направи признание: „Ще продължи да се разпространява и аз трябва да бъда честен с вас, трябва да бъда честен с британската общественост: много семейства ще загубят своите близки преждевременно“. Меркел „успокои“ своите сънародници с прогноза: от 60 до 70 процента от населението на Германия може да се зарази с коронавирус.

За символ на европейската катастрофа може да се счита Италия. „И къде е главният управляващ?” - питате. Къде е много хваления ЕС с неговите европейски комисии и европейски парламенти, и с вездесъщата си армия от брюкселската бюрокрация? Разбира се, тя е тук, но „някъде много дълбоко“ и добрите стари национални държави отново излязоха на повърхността на Европа. И тук ситуацията става двойствена.

От една страна, Европа е свикнала да живее в парникови условия, и в европейските страни няма ефективна антикризисна система. И тъй като самите европейци заговориха с военна терминология, човек може да направи паралел с НАТО: Студената война поддържаше този военен блок в тонус, а след това самолетите, особено в Европа, спряха да летят, танковете спряха да се движат, корабите спряха да плават и днес цялата тази тромава машина, управлявана от американците, се напряга да вдъхне в себе си нов живот пред лицето на измислената при новите обстоятелства „руска заплаха“.

И може да се предположи, че цяла Европа ще стане една голяма Италия. От друга страна, европейската държавност успя да събере своята воля в юмрук, за да докаже своята стойност. Оказа се, че държавата като институция съхрани запаси от устойчивост и тази институция работи много по-ефективно от наднационалните структури в Брюксел и от европейските лидери, които сякаш се израждат като класа.

Спомнете си как след излизането на Барак Обама от Белия дом, Ангела Меркел беше наречена новия лидер на свободния свят. Същата тази Меркел, която се провали със своята миграционна политика и сега безпомощно започна да говори за това, че 60-70 процента от немското население ще бъде заразено. Или Борис Джонсън, който е свързан с хаоса около процеса на излизане на Великобритания от ЕС и сега съветва британците да се подготвят за смъртта на своите близки.

С такива „лидери“ европейските държави като роботизирани системи на управление бяха принудени да поемат инициативата в свои ръце. Те бяха принудени да превключат на режим на самосъхранение до максимум, преминавайки от широка лична свобода към това, че човек не може да излезе на улицата (като във Франция) без основателна причина и без подходящ документ (засега все още не е обещано да се стреля без предупреждение).

Коронавирусът изложи на показ управленските слабости на Европа, но не я сломи. Говори се, че това което не ни убива, ни прави по-силни. Само че, кой от нас?

Европейска общност

Коронавирусът убива не само европейците, но и европейската интеграция, и не само защото наднационалните институции на ЕС останаха в сянка.

Малък пример: на границата между Литва и Полша заседнаха голям брой литовци, които не успяха да се върнат в родината си поради полската карантина, а лидерът на една от водещите литовски партии имаше всички основания да заяви: „Огромно разочарование от полското правителство, което, имаше чудесната възможност да ни демонстрира истинско добросъседство, добра и красива договороспособност и загуби обикновената хуманност“.

Е, дружбата си е дружба, а сиренето е с пари. И това не е изолиран пример за европейския национален егоизъм и действия по безмилостен протокол, но не по съвест. Сръбският президент Александър Вучич казва: „Разбрахме, че не съществува международна или европейска солидарност и всичко това бяха приказки на хартия. Когато ЕС имаше нужда от сръбските пари, тогава те поискаха да се променят условията на търговете, така че европейските фирми да получават договорите. Когато се появиха проблеми и стана трудно, сръбските пари не помогнаха”. След това на тази Европа ще бъде трудно да се върне на предишното ниво на доверие и добросъседски отношения.

Коронавирусната криза ясно показва, че основната същност на западната цивилизация е разединяващият я индивидуализъм.

В борбата срещу COVID-19 европейските страни успяха да се мобилизират предимно на ниво на безликата държавна машина. Това показва тяхната сила на системата и в същото време кризата на европейското политическо лидерство. Пред съществуващата заплаха стана очевидна европейската разединеност.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)

Коментари

Задължително поле