Учени се опряха на опита, който помогна за спирането на епидемиите от холера, коремен тиф и жълта треска

Отначало се надявахме, че по примера с „испанския грип“ от 1918 г. коронавирусът скоро ще загуби своята сила и ще престане да бъде опасен. А създаването на ефективен лек срещу короната изглежда е въпрос на далечното бъдеще.

Но редица учени смятат, че коронавирусът трябва да се бори с други оръжия. В крайна сметка редица опасни болести, които убиха милиони хора, не бяха победени от ваксините и лекарствата. Така например бяха необходими 318 млн. тухли и 10 млн. кубически метра бетон, а не лекарства, за да се елиминира холерата, която бушуваше в Лондон. Точно тези строителни материали са използвани за създаването на модерна канализационна система, и след 1866 г. в британската столица не е регистрирано нито едно сериозно огнище на холера.

Ние също подценихме опасността от предаването на предаването на инфекции, в още една среда за разпространение на вирусите и това е въздуха! И това струва скъпо на човечеството в началния етап от пандемията от коронавирус, когато надделява убеждението, че Sars-CoV-2 се разпространява като грипа, главно чрез въздушните капчици. Тези капки излитат, когато болен човек кашля и киха, така че първоначално дори СЗО смяташе, че основната защита срещу COVID не са маските, а е достатъчно редовно да си мием ръцете и да дезинфекцираме всичко, до което се докоснем.

Отдавна вече ние не пием замърсена вода, така че защо все още дишаме мръсния въздух? „Всяка минута издишваме около 8-10 литра въздух, и това са 4-5 големи бутилки от Coca-Cola. Умножете този обем по броя на хората в офиса и ще разберете, че ние постоянно дишаме секретите на белите дробове един на друг“, казва Катрин Ноакс, специалист по качеството на въздуха от Университета в Лийдс.

Към края на втората година от пандемията може би е време да разберем какъв дял имат и в каква степен допринасят за разпространението на вируси различните пътища на предаване на болестта. В тази връзка Университетът в Мериленд се готви да проведе уникален многогодишен експеримент. Пациентите с грип и здравите хора ще бъдат настанявани заедно и разделени на групи. Различните екипи от участници ще вземат различни предпазни мерки: носене на маски, измиване на ръцете, дезинфекция на повърхностите, подходяща вентилация на помещенията. Тогава учените ще анализират данните и ще направят своята окончателна присъда за това колко ефективна е тази или онази мярка.

В зората на пандемията имаше един въпрос: възможно ли е човек да се зарази с коронавирус от болните съседи чрез вентилацията. Все още няма разбираем отговор на този въпрос. Все още обаче няма и ясно разбиране сред учените как да се проветряват помещенията, така че да отговарят на днешните представи за безопасността от коронавирус.

Експертите казват, че вентилационните системи трябва напълно да обменят въздуха в помещението между 4 и 6 пъти за един час. Но ако трябва да се взима въздух от улицата, тогава такава система ще струва астрономическа сума, тъй като в зависимост от сезона ще трябва или да затопля, или да се охлажда огромен обем въздух. По-евтино е да се инсталират филтри, но след това трябва да инсталирате още по-мощни вентилатори, за да може да циркулира въздуха през тези бариери. Ако изчислите разходите за модернизиране на вентилационните системи в училища, болници, старчески домове и обществени места, тогава вече получавате астрономическа сума. Може би поради тази причина властите се опитват да търсят други начини да се справят с тази ситуация. Според Нанси Томес, историк по медицина в университета „Стоуни Брук“, ваксинацията изглежда като по-евтин вариант и е наистина ефективна, но Делта щамът обърка картите.

Превод за „Труд” - Павел Павлов