Да те набоцка "Екстазис" или защо светът е вътре в нас

Виждали ли сте снимка на убождане от игла под микроскоп? Това беше първата ми асоциация, когато видях корицата на “Екстазис” на Радослав Бимбалов, дело на художника Мартин Марков. Черната дупка в средата е алюзията ми за вход във вена, в човека, тунел за вътре, а слоевете покрай нея са пробитата кожа, тялото, светът извън. Именно това е и “Екстазис” - (от гр. “да напуснеш тялото си или то да напусне теб”, бел. ред), книга, която се опитва да ви накара да излезете извън тялото си, да съпреживеете стремежите на главния герой Михаил да чака последния дъх, но всъщност, четейки я, до края ще се реете в себе си.  

Романът, издаден от “Сиела”, бе представен от автора и писателя и журналист Митко Новков по време на фестивала на изкуствата “Аполония” в Созопол. Книгата е тясно свързана с града. Новков обяви, че тя разказва за “любов, за смърт и пак за любов”. И накрая любовта побеждава дори смъртта. Радослав Бимбалов обяви, че с романа е искал да погледне на смъртта по позитивен начин: “Доста герои умират, но няма да се разплачете за тях. За нито един от тях. В литературата няма теми, които да ме вадят от кожата ми толкова, колкото обществените. Ценният извод от книгата е, че преди да отидеш там, “в ляво” (както авторът нарича пространството, в което попадаш след смъртта си - бел.ред), има неща, които те държат тук. А най-ценното е любовта. Мястото на любовта е тук. Тя побеждава дори желанието да бъдем зли. Любовта е нещо, което може да победи всяка наша слабост”. 

Авторът разказа и любопитна случка от детството си, когато на 15 г. е дописал “Дон Кихот”. Тогава дръзко той написва есе, в което героят на Сервантес вече е мъртъв, но в Рая прави така, че разплаква дори и ангелите с лудостта си. Идеята в “Екстазис” се доближава до този сюжет. Бимбалов разказа и друга история - че неговата по-голяма сестра го е лъгала като дете, че всяка вечер излиза от вкъщи през дупка, която се намира под леглото й, и отива във Франция, търси нов свят. “Аз се опитвах доста дълго да намеря тази дупка и все още не успявам. Всеки ден ги търся тези дупки. Най-новите ми светове ги намирам в очите на малката ми дъщеря. И това е отговорност. Питам се все по-често какво оставям за нея тук. Какви светове?”  

По повод на своята предпоследна книга - сборника с разкази “Млък”, той добави, че, “когато мълчим, защото ни е страх, е притеснително. Така няма да стигнем до екстазис. Ако мълчим, защото няма какво да кажем, е още по-страшно”. Бимбалов има ясна позиция по обществено-политическите теми, която не крие и защитава упорито и в социалните мрежи. За начина на общуване на нас, българите, той добави: “Ние може да говорим, но по-скоро крещим, а не разговаряме. Но аз като непоправим оптимист мисля, че това е все пак израз на внимание един към друг. Като в едно семейство. Крещим, крещим, но се изморяваме в един момент и започваме да се слушаме и да си говорим”. Според него повишаването на интелектуалното ниво на хората влияе и има най-голяма роля за разговора, а оттам - и за постигане на общите ни цели като народ.  

Романът “Екстазис” той е започнал да пише още преди да издаде разказите от сборника “Млък”, но е предпочел първо те да видят бял свят, за да заяви себе си, след като от първата му книга до издаването им са минали 23 години. Той сподели, че подготвя и нова книга. На края на представянето на “Екстазис” авторът се посвети на феновете си, като раздава автографи и се снима с присъстващите.  

Още снимки от представянето вижте тук: