Далибор Драгич, бившият футболист на „Левски“, ще подкрепи „сините“ от трибуните в предстоящия финал с ЦСКА на 15 май. Защитникът, вдигнал 3 шампионски титли на България, както и две Купи, се очаква да бъде в Сектор „В“ на националния стадион „Васил Левски“ в компанията на своя син Алекса Драгич, сега играч на „Борац“ (Чачак).

„Идвам в София още в събота – обяви Драгич пред „Труд“. - Ще бъда със сина ми. Искам да бъдем на финала заедно, да усети емоцията. Всички чакаме много този трофей. С връщането на Станимир Стоилов „Левски“ пак е възкръснал. С него клубът стъпва там, където е бил преди и където му е мястото. Всичко лошо, което до момента се случваше, е зад гърба ни. Ако нещата са наред, в неделя ще вдигнем пак трофей за радост на привържениците в България и тези по света.“

Драгич признава, че отдавна не е бил на мач на „сините“, но подчерта тенденцията да не губи от ЦСКА, когато е на терена и дори на трибуните: „От много време не съм гледал на живо „Левски“, признавам. Липсва ми това. Ще ми бъде удоволствие да бъда на стадиона и да донеса късмет. Мисля, че съм единственият чужденец, който няма загуба от ЦСКА. Бих ги и с „Черно море“, с „Марек“ взехме 2:2. И като фен съм идвал на дербито, докато играех в Австрия, пак не сме губили.“

Сърцатият бивш играч отдава впечатляващата форма на „сините“ през пролетта изцяло на старши треньора Станимир Стоилов, с когото се засякоха на „Герена“.

„Мисля, че с Мъри Стоилов на скамейката някои неща се менят. Много треньори минаха през клуба, никой не искам да обиждам, но философията на Стоилов и любовта му към клуба…това се чакаше от привържениците толкова време. Дано така да е и в неделя. И да не стане, и да стане, животът продължава, „Левски“ върви в правилна посока. Вярвам, че този финал ще бъде най-големият подарък за всички привърженици на „Левски“, които в последните 10 години плакаха, тормозеха се и страдаха. Играчите да слушат какво им говори треньорът. Трябва и голямо сърце, за да се раздадеш докрай. Трябва да знаят, че играят в отбора на народа, тази фланелка е свещена. Много време мина от последния трофей, техен дълг е да върнат клуба към успехите. Аз ще бъда там и ще пея за тях, така както са подкрепяли мен преди години други. Дано да донеса късмет.“