Той е последният български олимпийски медалист в джудото. Като собственик на клуб и като директор на възроденото спортно училище в родния Пазарджик прави и невъзможносто да върне спортната слава на града и държавата. Защото знае как. Той е просто Георги Георгиев. Пред "Труд" той подкрепи Ивелина Илиева, представителката ни в женското джудо на Олимпиадата в Токио, и пожела успех на Ивайло Иванов при мъжете в категория до 81 кг.:

 - Г-н Георгиев, как оценявате представянето на Ивелина Илиева на Олимпиадата. Тя стигна до 1/8-финал, но бе отстранена от световната шампионка Джесика Климкейт и заяви впоследствие, че това е последното й състезание?

- Ивелина направи добро представяне. Нейният жребий беше изключително тежък. Трябва да отбележим, че канадката е една от най-силните състезателки, да не кажа - най-силната в категорията. Тя и за деня успя да стигне до финала и да спечели сребърен медал, което говори за формата й в момента. Тя е една от малкото, които можеше да победи Ивелина. Мисля, че тя просто имаше малшанс и, при това стечение на обстоятелствата, мисля, че класирането й не е лошо.

- В категория до 81 килограма Ивайло Иванов ще се изправи срещу аржентинеца Емануел Лусенти утре сутрин. Докъде ще стигне Иво на Игрите?

- Очаквам вече някой да вземе медал от джудото или поне да стигне до финалите. Иво е един изключително сериозен състезател. В много добра форма мисля, че е в момента. Категорията му е много силна, но той е побеждавал всички в нея. Има една решаваща среща на осминафинала срещу представителя на Узбекистан. Ако успее да го преодолее и стигне до ¼-финала, силно се надявам, че той ще спечели и медал.

- Какво очаквате от цялостното представяне на 42-амата ни спортисти в Токио?

- Очаквам едно достойно представяне – да спечелим, колкото се може, повече медали. Въпреки че последните години бяха изключително тежки за тях, но те са били тежки и за техните противници. Всеки, който е отишъл на Олимпиадата, предполагам, че е достатъчно подготвен и има шанс да спечели медал.

- Ще Ви върна до един български миг – спечелването на бронзовия медал на 15 август 2004 г. в Атина, какво е усещането на олимпийското татами при успех за България?

- Спомням си всичките моменти. Аз даже ги преговарям от време на време. Усещането да се качиш на олимпийската стълбичка не може да се сравни с нищо друго. Така, че аз винаги съм много щастлив, когато се сещам за тоя миг.

- Президент сте на един успешен джудо клуб – „Кодокан” в Пазарджик – има ли бъдещ Георги Георгиев там? Какъв е пътят на един млад джудист до върховете в спорта в България и света сега? Един пример – Ивайло е бил на 10 години, когато Вие спечелихте бронзов олимпийски медал.

- Във всеки един млад джудист се крие бъдещ шампион. Въпрос на ентусиазъм, на желание, на воля, на среда е. Мисля, че социалната среда и условията ги имат всички млади състезатели, въпросът е те да бъдат фокусирани достатъчно и да намерят пътя към успеха.

- Любопитното в кариерата Ви е резкият завой към политиката. Намираме се в преломен момент за държавата. Как решихте да се занимавате с политика и може ли един спортист да помага в политиките за развитието на държавата?

- Може да помага не само за развитието на спорта, но и на много други области. Тук вече е въпрос на подготовка. В политиката трябва да си подготвен. Трябва да знаеш доста неща. Въпрос на подготовка е, като всяко едно нещо, което искаш да правиш професионално. Тъй като не можеш да решаваш десетки човешки съдби с лека ръка, да си играеш на тото. В историята има много примери. В политиката, според мен, човек трябва да е подготвен и да знае точно какво прави. А и да има желание да го направи – да направи нещо добро за обществото, в което живее и се развива.

- Сега сте директор на Спортното училище в Пазарджик? Похвално е старанието, което полагате и за базата, и за развитието на всички видове спорт! За децата – най-вече! Възможно ли е Пазарджик отново да стане люпилня за шампиони и какъв е пътят на държавно ниво, за да стигнем отново до там?

- Ние правим всичко възможно това да се случи. Правим всичко възможно децата да има къде да тренират, да се обучават от добри специалисти. И всеки, който има желание да работи и да се развива в областта на спорта, да може да го направи. На държавно ниво в последните няколко години държавата прави доста неща. Мисля, че значително се подобриха микроклиматът и условията, материалната среда, заплащането на спортистите, но, за да става нещо с лека ръка, ще трябва известно време да мине. И самите деца и младежите да разберат, че те трябва да положат доста усилия, за да стигнат до върха. Там е изключително трудно, работи се изключително професионално. Като всеки връх и като всяка една област от живота, ако искаш да си най-добрият, трябва да полагаш възможно най-много усилия.