Среднощната музика на Пловдивските живописци

Предколедно духът на класическата българска живопис се всели в „Нирвана“ – галерията в сърцето на София, чийто аристократичен дом на ул. „Ангел Кънчев“ №17 впечатлява всеки посетител. На 18 декември 2024 г. столичната артистична бохема приветства на живо представители на пловдивската бохема, а поводът беше откриването на изложбата „Пловдивски живописци“. Собственикът на галерията Николай Младжов посрещаше видни гости, сред които бяха президентът Петър Стоянов (1997 – 2002), експертът по сигурност ген. Красимир Занев, телевизионерите Явор Цаков и Ники Кънчев, адвокатът Менко Менков, проф. д.н. Любомир Стойков, певицата Диана Дафова, десетки художници, колекционери, музиканти, журналисти и почитатели на изкуството.

Енчо Пиронков и Николай Младжов

Експозицията представя уникални платна на известни наши художници от Пловдивската школа, избрани от частни колекционери, които рядко показват пред публика ценните си притежания. Тук са платна на Йоан Левиев, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Георги Божилов-Слона, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Давид Перец, Христо Стефанов.

Изложбата събира на едно място произведения на творци, които през втората половина на  20. век издигат българската живопис на международно ниво. Те са обединени не само от общите си корени в Пловдив, но и от стремежа си да съчетаят традицията и модерността, локалното и универсалното.

Николай Младжов, Карина Благоева и проф. д.н. Любомир Стойков

Пловдивските художници се утвърждават като група със своя отличителна идентичност през 60-те и 70-те години на 20. век. Те черпят вдъхновение от историческото и културното богатство на Пловдив, обединявайки традиции, етническо многообразие, съвременни изразни средства и индивидуални търсения. Групата създава изкуство, което съчетава дълбоката връзка с националната идентичност и модерни за времето си течения, като експресионизма, абстракцията и символизма. За разлика от „монументалната“ живопис (Светлин Русев, Петър Дочев, Дора Бонева, Лиляна Русева, Теофан Сокеров, Тома Трифоновски) и „декоративната“ живопис (Елица Тодорова, Христо Тодоров, Христина Петров), художниците от Пловдивската школа (Димитър Киров, Енчо Пиронков, Йоан Левиев, Георги Божилов, Христо Стефанов, Чавдар Пашев, Иван Кирков) развиват характерен, оригинален стил, като успяват да вградят в композициите си националното чрез колажи от понятийния арсенал на фолклора и митологията, да осъвременят елементи от Средновековното изкуство, да модернизират с лека ирония възрожденския патос и социалистически реализъм. Те се интересуват от авторската идентичност, отричат каноните на соц. изкуството и се облягат на метафоричния език чрез разнообразни и богати пластически решения.

Ники Кънчев и Николай Младжов

През 70-те години Пловдивската група наброява 250 художници, от които 75 са членове на СБХ. Техен кумир е Златю Бояджиев. Проф. Димитър Аврамов отбелязва в своя академичен труд „Златю Бояджиев“: „През целия си живот Златю Бояджиев се бори да преодолее препятствията, които съдбата поставя пред неговия талант и призвание. Неговото име става синоним на изключително, свръхчовешко постоянство, увенчано от победа без аналог – победата на Духа, на творческата енергия и на българския гений“. Проф. Аврамов акцентира и на срещата между Златю Бояджиев, Васил Бараков и Давид Перец – тази тройка, която ще постави началото на Пловдивската живописна школа. Техният общ път започва от скици и и рисунки в развалините на Куршум хан, минава през Художествената академия и общата им квартира в София, за да стигне до величествените сенки на Родопите – с характерните стари къщи, криволичещи пътеки, закътани дворове, Орфеев дух и многоцветие на сезоните. Но в пейзажите си те претворяват видимата природна красота в естетически феномен. Други две тематични ядра в тяхното творчество са фигуралните композиции и натюрмортите. В настоящата изложба посетителите ще усетят мощната естетическа енергия в шедьоврите на Васил Бараков („Пейзаж“), Златю Бояджиев („Църква Света Богородица“, „Свят“, и „Асеновград“) и Давид Перец („Натюрморт“, „Цветя“, „Момиче“).

Адвокат Менко Менков и Николай Младжов

На откриването на изложбата Николай Младжов приветства публиката с думите: „Тази изложба е една стара идея, която реализираме днес с мои приятели колекционери. Посещението е впечатляващо, благодаря! Изложени са изключително стойности платна на Пловдивската школа, която е особено актуална тези дни. Живеем във време, в което освен естетическата страна на изкуството, ние отчитаме, че се повишава и търговската стойност на тези картини. Ако в началото на 21. век ние говорехме само за високата стойност Златю Бояджиев, то сега привлекателни за колекционерите са Йоан Левиев, Христо Стефанов, Георги Божилов-Слона. Същото важи и за Енчо Пиронков, който е сред нас! Благодаря сърдечно на живия класик Енчо Пиронков, че уважи вернисажа!“.

Петър Пиронков се включи в събитието с думите: „Пловдивската школа е явление в българското изкуство. Всеки от колекционерите крие подобни шедьоври, но ето – ние ги виждаме днес“.

Доц. д-р Сузана Николова изведе контекста и значението на експозицията: „Галерия „Нирвана“ присъства от дълги години в художествения живот на София. Тук ние бяхме щастливи да видим изложби, които ни показват течения, явления, проблеми, а не просто нови творби. Това е ценно за публиката. Такава е и тази изложба, която представя целия 20. век. Първият етап включва Златю Бояджиев, Васил Бараков и Давид Перец (наречени от Цанко Лавренов „Бараците“), които са големите художници на България от 30-те – 40-те години. Те променят до голяма степен българското изкуство – в тяхното живописване има влияния от постимпресионизма и кубизма, те внедряват европейското изкуство в българското. Вторият етап е следващото поколение – 50-те, 60-те, 70-те години, един динамичен процес, когато се променя художествената среда.

През 50-те години изкуството е строго нормативно, но през 60-те настъпва свободният изказ и в произведенията на представените художници това се вижда ясно. Проследяваме процесът на трансформации, на национална и общочовешка тематичност и на нови пластически решения в продължителни времеви рамки: от първата половина през средата на века до края на 20. век. Тази експозиция не е просто сбор от произведения. Това е концептуална изложба“.

Сред гостите беше колекционерът Кольо Бянов, който отбеляза, че Пловдивската школа е една от най-сериозните в българското изкуство – едно високо, европейско ниво.

В магията на преливането, допълването и хармонията в общия калейдоскоп на тази експозиция звучи музиката на непреходния български талант. Неслучайно част от заглавията ни предизвикват да се заслушаме в мелодията на цветовете: „Песен на песните“ и „Синьо канапе“ от Йоан Левиев, „Оркестър“ и „Зима“ от Енчо Пиронков, „Балерина“, „Малка среднощна музика“ и „Париж“ от Димитър Киров, „Светове“, „Контражур“ и „Девойка“ от Христо Стефанов, „Момиче с чадъри“ и „Композиция“ от Георги Божилов.