Обраха Алеко девет пъти посмъртно

Племенник на Щастливеца бранеше фамилни реликви от потомци на Данко Харсъзина

В ония объркани години на полицията не и беше до стари дрънкулки

Девет пъти хайдуци бастисаха къщата, в която се пазеха вещи, книги и ръкописи на Алеко Константинов. В мътилката на прехода към демокрация Величко Марков храбро бранеше реликвите от потомци на Данко Харсъзина.

Алеко Константинов

Величко Марков е племенник на Алеко, беше последният от неговия род. Живееше самотен на улица "Охрид" 66 в столичния квартал Банишора. Беше дарил голяма част от наследството на писателя. Други ценности беше скрил у приятели. Останалото защитаваше с голи ръце срещу многоброен и добре екипиран противник.

В ония объркани години на полицията не и беше до стари дрънкулки, а служителите от Музея на българската литература бяха вглъбени в по-важни задачи. Оставиха Величко Марков сам срещу подземния свят.

Шайките прииждаха на вълни. Обикновено влизаха през вратата или прескачаха през прозорците. Понякога, за по пряко, се мушкаха направо през стените на вехтия дом.

Преди да стане "дом на обирите", къщата на улица "Охрид" е "дом на спомените". Тук на 90 години умира бабата на Марков, която е сестра на Алековата майка. "Баба Анастасия беше високообразована жена, завършила немско училище, владееше отлично езика", спомня си той.

Щастливеца рано остава самотник, защото близките му са покосени от туберкулоза. Пенчо Славейков сочи, че леля му Анастасия е единственият човек, на когото можел да разчита. След Алековата гибел вещите и ръкописите на писателя са съхранени от нея. Анастасия ги пренася от квартира на квартира. Първо на улица "Бузлуджа", после на улица "Цар Самуил" и накрая на "Охрид".

"Това място го купува майка ми, а къщата е вдигната през 1933 г. Преместихме се на следната пролет", разказва племенникът на Алеко.

Първото нападение е на 8 май 1987 г.

Тогава група мургави отмъква куп дреболии. Страшното идва обаче след Десети ноември 1989 г. "Пръкна се нещастната идея да пуснат престъпниците от затворите и стана истински ад - спомня си Марков. - Почти веднага след демократичната промяна, на 12 февруари 1990 г., ми разбиха вратата. Беше 7 часа сутринта, аз още спях."

Следващата 1991 г. е ознаменувана с два обира - на 22 март и 18 септември. Вторият път крадците обръщат наопаки къщата, търсят пари. Като не намират, се утешават с часовник и други вещи.

От счупените прозорци Величко Марков се разболява и постъпва в болница, а след това в санаториум. "Лекувах се докато ми съобщиха, че домът ми отново е ограбен. Беше на 22 април 1992 г.", разказва стопанинът.

Този път щетите са за над 50 000 лева. Бедата е, че са отмъкнати комплект сребърни лъжички на Алеко, негов сервиз от порцеланови чинии, личното му огледало и за добавка - една чаша на Щастливеца.

"На 1 май пак дойдоха", продължава черната хроника Марков. Докато си почива, той чува как някой се промъква през прозореца. Нападнатият тича в полицията, връща се и вижда, че масата на Алеко е заклещена на стълбището от горния към долния етаж. Хайдуците се опитали да я свалят, но тя се запънала в теснотията. За историята ще остане тайна дали похитителите са знаели, че на тази маса е създаден неръкотворният образ на Бай Ганю.

"По едно време чувам стъпки в долната стая, излязох в антрето и виждам проблясъци на фенерче", описва следващите събития стопанинът. Притиснат от обстоятелствата, 

Величко се спасява със скок от втория етаж

"Отворих прозореца, увиснах и си освободих ръцете. И досега се чудя как оживях, защото долу са камъни и плочи", разказва беглецът от собствения си дом.

В 1 часа след полунощ Марков хуква да търси помощ. Обажда се отново в полицията, откъдето след час пристига джип с двама старшини. "Оттука са минали", упътва ги домакинът, като показва прозореца на долната стая.

"Оттука ние не можем да минем", отвръщат двамината. "Наистина не можеха, защото бяха закръглени, а и щяха да си изцапат униформите", оправдава ги Марков.

Полицаите влизат през вратата, тръгват нагоре по стълбите и викат: "Има ли някой? Обади се!" Никой не се обажда, заключават служителите на реда.

"Завъртяха се, качиха се на джипа и си отидоха - свидетелства потърпевшият. - А аз как да остана в такава къща? Минах отсреща да гледам какво ще стане. По едно време излезе един, след него се измъкна още един. Първият отиде наляво, другият слезе надолу по улица "Свищов". Значи бандитите не се обадили, спотайвали се вътре."

След този обир стопанинът се барикадира. Монтира желязна врата - неизбежен елемент от бита на днешния българин и благодарен обект за бъдещия етнограф. На горните прозорци Марков слага мрежи да отбиват камъните. На долните поставя решетки, пред които нарежда павета.

Това построение е откопирано от кинотворбата "Индиана Джоунс в Храма на обречените". Градежът хем спира хайдуците, хем е капан срещу тях. Паветата са така подредени, че при разместване се стоварват върху неканения гостенин.

Апашите обаче усещат засадата

На 11 юни 1992 г. пробиват стената на къщата и влизат през дупката. "Тогава ми откраднаха някои книги. Бяха приготвили да задигнат и речниците на Алеко, но изглежда са им се сторили доста стари", хроникира обитателят на дома.

За щастие обирниците преценяват, че туристическата раница на Алеко Константинов също е старомодна и я зарязват. С тази реликва на гърба Щастливеца е направил историческото изкачване на Черни връх през 1895 г.

"Обадих се в полицията. Дойдоха, питаха какво е откраднато и си отидоха", слага точка на случая Марков. На 22 май 1994 г. пак му гостуват. Този път хайдуците идват със стълба на рамо и хладнокръвно се прехвърлят през прозореца на втория етаж.

Следващият взлом е на 24 септември същата година. Апашите се мушкат в мазето, минават през вратата към етажа, но не се качват нагоре. "Взели са само една огърлица, евтина работа от фалшиви бисери, и една стара тесла. Може би са мислели да разбиват нещо", анализира действията им Величко Марков.

Да беше жив Алеко Константинов, щеше да обезсмърти "дома на обирите" във фейлетон. На улица "Охрид" обаче витаеше само споменът за писателя. На долния етаж беше гардеробът му. На горния табленото легло, раклата за дрехи, старомодната раница. И стражарите, дето викат: "Има ли някой? Обади се!"