Мъртвият интернет и изкуствената Ахинора

В интернет доброто и злото са омесени едно с друго и колкото по-красива е добрата страна, толкова по-грозна е лошата

Засега здравият разум си е на мястото. Но дали винаги ще е така?

Разбира се, новината на седмицата е, че най-вече имаме някакво правителство (да не повярваш!), но моят блуждаещ ум се оказа привлечен от нещо друго, от една статия, озаглавена „Първият български аватар е варненка“. За какво става дума? Става дума за това, че след като изхвърли фактчекърите, Цукерберг извърши и още един акт, за да си оправи вкуса в устата – вдигна забраната да има изкуствени профили, „аватари“. Честно казано, не знаех, че е имало такава забрана. Не знаех, че има нужда от такава забрана. Мислех си, че това са неща, които се подразбират. Колко наивен съм бил! Но, така или иначе, фалшивите профили в социалните мрежи вече са легални.

Сега, по пътя на най-елементарната логика, следва да си зададем въпроса: защо, аджеба, са нужни фалшиви, изкуствени профили в социалните мрежи? Кому са нужни?

Българската IT мисъл дава отговор на този въпрос в споменатата вече статия. От нея научаваме, че „Ахинора е 24-годишно момиче от Варна, което вярва, че с усмивка и позитивна нагласа можем да постигнем всичко. Тя е ИИ генериран образ, създаден да вдъхновява и да говори за хубавите неща от живота“. Ахинора – така се казва аватарът, като митичната жена на хан Аспарух, която изобретила мартеницата, но сведения за това имаме комай само у видния ни окултист Николай Райнов. Трогателен патриотизъм в премяната на най-модерните технологии.

Ахинора е някакъв бот, активен от 1 януари тази година – види се това е датата, от която пада забраната за подобна дейност. Още по-точно казано, тя била „един много сложен алгоритъм, който действа на задно ниво, посредством на различни постове, които се споделят в българското пространство чрез различни хаштагове“. Ахинора „обещава да бъде автентична и винаги готова да ни вдъхновява“.

Реших да посетя този изкуствен профил, за да видя какво автентично вдъхновение ще получа там. Девойката от снимките е хубава, дума да няма. Обаче съдържанието, което създава, се състои от линкове към статии, които я хвалят, и от благодарности за тях. Има, разбира се, и автентичност, и вдъхновяващи послания, като например:

„Всичко, от което се нуждая, е роклята ми Chanel, обувките ми Louboutins и червеното ми червило“;

„Най-обичам, когато навън е студено, мрачно и вали сняг, да седна удобно на фотьойла в нас с чаша кафе и книга в ръка“ (как ви звучи това, когато никой не крие, че е генерирано от алгоритъм, вдъхновява ли ви да постъпите по същия начин?);

„Правилната кола е най-доброто бижу, което една жена може да притежава“;

„Нали знаете? Когато работите с хубави хора, напрежението не се усеща!“;

„В живота всичко отминава. Освен желанието да се събудиш край морето“.

„Обожавам да чета и да прекарвам времето си в компанията на интересна книга, която ме отвежда в друг свят и ме кара да преживявам невероятни емоции“ (наистина ли трябва да повярваме, че изкуственият интелект преживява емоции и то невероятни? И ако може да лъже за това, то може да лъже и за всичко останало).

И тъй нататък, и тъй нататък подобни цитати от знайни и незнайни мъдреци. Но със сигурност там, където пише например: „Горда съм с убедетелността ми (би трябвало да е „си“, ама нейсе), която накара някои медии в страната да смятат, че зад моя образ стои голяма компания като Meta, но уви. Аз съм български AI инфлуенсър, зад който стои българската дигитална агенция BG Content“, тогава става дума все още за човешки фактор, а не за AI. Не ми вярвате ли? Изкуственият интелект няма да напише „убедЕтелността“, това е печатна грешка, „е“ и „и“ са едно до друго на BDS клавиатурата, а изкуственият интелект няма ръце, няма пръсти, не пише на клавиатура, поради което не прави печатни грешки. Тъй че славният аватар все още си е наполовина обикновен фалшив профил, зад който се крият добре познатите анонимни творци.

Под публикациите има и коментари, но повечето са по-скоро подигравателни, отколкото вдъхновени и заредени с положителна енергия. Изглежда засега здравият разум си е на мястото. Но дали винаги ще е така? Дали не съществува опасност хората да свикнат с такива аватари и да започнат да ги приемат като автентични източници на мнение? Когато това стане, веднага ще се намерят предприемчиви българи, които да създадат за себе си десетки профили със сексапилни и даже еротични мацки, и в навечерието на следващите избори ще почнат да обикалят политическите партии и да им ги предлагат да агитират за тях. И по-лошо. Когато се наложи да се промие мозъкът на населението с някоя идея като тази за Истанбулската конвенция или Зелената сделка, разголените мацки ще скочат вкупом (срещу заплащане, разбира се), да агитират жадните за розови фантазии потребители на интернет.

Имаше преди много време един италиански разказ от Лино Алдани, фантастика. Казваше се „Онирофилм“. Там хората живееха в нещо като шкафове и си пускаха фантазии, в които се потапяха като в реалност. Подобна идея, доста по-късно, прокара и забележителният филм „Матрицата“. Отдавна се знае, че много хора са склонни или поне нямат нищо против да живеят в измислени светове, където се харесват повече, отколкото в истинския. Е, ето че доживяхме това да е възможно и легално.
Такива аватари като Ахинора, оказва се, са част от нещо много по-голямо и зловещо, наречено „мъртъв интернет“. Тази концепция е сравнително нова, от няколко години, и върви ръка за ръка с развитието на изкуствения интелект.

Наблюдателите на тези процеси все повече се убеждават, че в не особено далечно бъдеще почти цялото съдържание на световната мрежа ще бъде създадено от машини. Ако става дума само за справочна информация, в това няма нищо лошо. Но ето че вече се опитват да ни „вдъхновяват“, да ни внушават идеи и даже чувства. Да моделират мирогледа ни.

Разпространението вече е налице, остава само изкуственият интелект да се усъвършенства, а той ще го стори бързо. Сега е още леко нескопосан. Реших днес да го пробвам и го накарах да напише статията, която четете в момента. И той я написа. Най-ужасяващото беше, че написаното от него досущ прилича на стотици текстове, които се предлагат от най-различни сайтове. И те ли са писани от AI или AI се учи от тях. И ако човекът научи изкуствения интелект на бездарие, за какво е всичко?

Образът на „мъртвия интернет“ попада даже и в състава на конспиративните теории. Според тях отдавна вече социалните мрежи не са човешки, а са доминирани от ботове. Твърди се, че „повечето активности в социалните мрежи всъщност са фалшиви. Ботове и алгоритми се представят за хора в платформите и публикуват коментари и съдържание с цел да манипулират мнението на реалните потребители и да ги мотивират да взимат участие в дискусиите“. Е, това е донякъде пресилено, защото ако „повечето активности“ са фалшиви, то кой остава да бъде манипулиран? Едни аватари манипулират други аватари?

Що се отнася до истинските хора, то доказателство за това, че те не само се оставят, но и търсят да бъдат залъгвани от ботове, в някаква си социална мрежа, наречена SocсialAI, създадена от някой си Майкъл Саймън с цел да „помогне на хора, които са самотни или отхвърлени и да се почувстват чути“. Там с помощта на алгоритми и ботове „всеки потребител получава милиони коментари, реакции, съвети и отзиви за всяка своя публикация“. И през цялото време знае, че това са алгоритми и ботове. Тъжно. Това е мастурбация на надфизиологическо ниво. Това е социална мастурбация. И като я прибавиш към локдауните и хоумофисите, съпътстващи знайни и незнайни пандемии, ще видиш зловещия образ на общество, каквото и най-мрачната дистопия не е била способна да си представи. Тази социална мрежа не е конспиративна теория, тя е реалност. Никой вече не се крие.

Интернет е прекрасно нещо, но интернет е и зловещо нещо, защото доброто и злото са омесени едно с друго и колкото по-красива е добрата страна, толкова по-грозна е лошата. Всъщност нещата – неодушевените и одушевените – са морално неутрални, те не са нито добри, нито лоши. Единственото нещо, което може да бъде добро или лошо и то по свой избор, е човекът. Начинът, по който той употребява нещата ги прави добри или лоши. Включително и интернет. Следователно борбата не е да направим интернет по-добър, а да направим човека по-добър. Ако въобще от нас се очаква да правим каквото и да било. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.