Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Спестяванията ни за старини губят стойност през годините
За последните две години резултатите са добри
Високата инфлация в страната изтри голяма част от спестяванията на хората в частните пенсионни фондове, с които трябва да бъдат изплащани пенсии. За последните 20 години и половина само един от опериращите на пазара универсални пенсионни фондове е успял да постигне доходност от управление на парите на осигурените над инфлацията, показват изчисления на “Труд news” на база данни на Комисията за финансов надзор. Парите на хората във всички други фондове са загубили стойността си.
Инфлацията за периода от 1 юли 2004 г., откогато има официални данни за доходността на частните пенсионни фондове, до края на 2024 г. е 131%, показват данни на Националния статистически институт. През целия този период от 20 години и половина на пазара в страната са работили седем от съществуващите в момента десет частни пенсионни компании. Управляваните от тях универсални пенсионни фондове са постигнали доходност за периода между 70,18% и 133,17%, като само един от фондовете е с доходност малко над инфлацията от 131%. Оказва се, че реално вноските на преобладаващата част от осигурените граждани в пенсионните фондове се топят от инфлацията вместо реализираната доходност да увеличи стойността на натрупаните пари, така че хората да имат финансово подплатени старини.
В универсалните пенсионни фондове задължително се осигуряват работещите хора, родени след края на 1959 г., освен ако не са се отказали от частния си фонд и не са прехвърлили парите с към държавното обществено осигуряване. Вече десетки хиляди хора направиха това, тъй като са преценили, че ако взимат две пенсии - държавна и от честен фонд, ще получават по-малко пари, отколкото ако взимат само една пенсия от държавното обществено осигуряване. Държавната пенсия на хората, които са осигурени и в частен фонд, се намалява, тъй като през част от трудовия им стаж част от осигурителните им вноски са влизали в универсален пенсионен фонд. За хората, които се пенсионират през настоящата година, държавната пенсия се намалява с около 11%, но този процент постепенно ще нараства докато достигне 25% през 2052 г.
При доброволните пенсионни фондове ситуацията с доходността е малко по-добра. За период от 20 години и половина отделните доброволни фондове са постигнали доходност между 29,38% и 160,25%. Но два пенсионни фонда са реализирани доходност над инфлацията за периода. Всяка една пенсионна компания управлява и доброволен и универсален пенсионен фонд. Доходността на повечето доброволни пенсионни фондове е по-висока, отколкото на управляваните от същите пенсионни компании универсални фондове.
Върху доходността на пенсионните фондове влияние оказват финансови кризи и сривове на борсите, тъй като голяма част от управляваните от тях пари са инвестирани в акции и облигации на капиталовите пазари. Но основната причини доходността им да е по-ниска от инфлацията е това, че инфлацията в страната ни за такъв дълъг период от време е висока. А причината за това е, че България се опитва да догони икономически по-развитите страни от Западна Европа по цени и заплати, в резултат на което цените у нас нарастват доста бързо.
Само в рамките на последните две години постигнатата доходност от пенсионните фондове е доста добра. Годишната доходност за периода 2023-2024 г. на различните универсални пенсионни фондове е в диапазона от 6,07% до 9,71%, показват данни на КФН.
Може да поискаме оценка за присъединяване
Окончателните данни на Евростат показват, че формално още не отговаряме на критериите за еврозоната.
Инфлацията в България за 2024 г. е с 0,14% над прага за влизане в еврозоната, показват окончателните данни на Евростат. Един от критериите за влизане в еврозоната е ценова стабилност - средногодишната инфлация в страната ни не трябва да е с повече от 1,5% над нивото в трите страни от ЕС с най-малко покачване на цените.
За 2024 г. сред страните от ЕС средногодишната инфлация е най-малка в Литва (0,86%), Финландия (0,98%) и Италия (1,08%). А средногодишната инфлация в България е 2,6% и не изпълнява критерия за еврозоната с 0,14%. Но това не пречи страната ни да поиска изготвяне на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка за готовността ни за еврозоната.
При предаването на властта на новото правителство бившият служебен финансов министър Людмила Петкова, която остава като зам.-министър на финансите в кабинета “Желязков”, заяви, че искане за изготвяне на конвергентните доклади може да бъде отправено до края на януари.
Ако бъдем вкарани в еврозоната, това ще бъде резултат от политическо решение, а не защото сме изпълнили критериите. Ако Литва, страната с най-ниска инфлация в ЕС, бъде изключена от ЕЦБ и ЕК при изчисленията, трите държави с най-ниска инфлация стават Финландия, Италия и Дания (с инфлация от 1,275%). Така страната ни ще покрие абсолютно точно критерия за въвеждане на еврото. По подобен начин беше вкарана в еврозоната и Хърватия.
Заведенията вдигнаха цените със 7,4%
Дрехите и обувките поевтиняха
Храните са поскъпнали с 2,8% за година, показват данните на НСИ.
Маслото и зеленчуците поскъпнаха най-много от хранителните стоки в рамката на година. Цените на животинските и растителни масла и мазнини за година са нараснали с 14,4%, показват данните на Националния статистически институт към края на декември. Но от тази група храни най-голямо е поскъпването именно на маслото.
Зеленчуците са поскъпнали с 6,1% през миналата година, а повишението на цените на плодовете е с 3,5%. Рибата и морските храни са поскъпнали с 6,5 на сто. Увеличението на цените на захарта, сладката, меда и шоколадовите изделия за година е с 4,6%, а поскъпването на кафето и чая е с 6,2%.
Любопитно е, че ресторантите, баровете и другите заведения са вдигнали цените средно със 7,4% за година и то преди да бъде върната ставката на ДДС за ресторантите на 20 на сто.
Инфлацията в страната ни за цялата 2024 г., изчислена според националната потребителска кошница, е 2,2%. Това е по-малко от отчетеното поскъпване на храните. Причината за това е, че при нехранителните стоки има лек спад. Например дрехите са поевтинели с 0,9%, а обувките с 2,1%. Цените на твърдите горива са със 7,2% по-ниски спрямо година по-рано. Цените на големите домакински уреди са намалени с 4%, а на малките електрически уреди - с 3,6 на сто.
Услугите поскъпват най-много
Загубите на България, ако бяхме въвели еврото заедно с Хърватия, щяха да бъдат над 1 млрд. лв., изчисляват икономистите от ЕКИП.
Загубите за България от по-висока инфлация щяха да бъдат от 1 млрд. до 6,7 млрд. лв., ако страната и беше приела еврото заедно с Хърватия от началото на 2023 г. Това показва анализ на икономистите от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП). Тези загуби щяха да бъдат резултат от обезценяване на спестяванията на домакинствата и бизнеса в банките. Без да се отчита обезценката на парите в обращение, за които няма точни данни. Това е инфлационна “цена” (т. е. загуба), която населението и фирмите в България биха платили.
Две години след официалното въвеждане на еврото в Хърватия, страната продължава да има проблеми с ръста на цените на дребно. Преди влизането в еврозоната цените там средно са по-високи, отколкото в България. След приемането на еврото тази разлика не само се запазва, но цените в Хърватия започват да растат по-бързо от цените в България.
Един от изводите в анализа е, че ефектите от еврото започват да се проявяват няколко месеца преди фактическото му въвеждане, а не само от деня на официалното влизане на Хърватия в еврозоната. Ефектът от въвеждане на еврото върху инфлацията е за дълъг период от време, а не само през първия месец след смяната на валутата.
Юни 2022 г. е последният месец преди официалното решение на Съвета на ЕС за приемане на Хърватия в еврозоната от 1 януари 2023 г. Затова от ЕКИП изследват инфлацията от 1 юли 2022 г. и от 1 януари 2023 г. (с последни данни за август 2024 г.). Изчисленията показват, че цените в Хърватия са нараснали повече, отколкото в България - съответно с 1,47% (от 1 юли 2022 г. насам) и 2,63% (от 1 януари 2023 г.). При услугите разликата в ръста на цените достига 9%.
Фризьорските услуги са поскъпнали до 50%
Пада валутният борд в България
С въвеждането на еврото в Хърватия хлябът е поскъпнал с до 30%.
В първите дни след въвеждане на еврото през януари 2023 г. гражданите в Хърватия се сблъскват с резки покачвания на цените, пише в анализа на ЕКИП. Проверки на контролни органи установяват поскъпване само за дни на пилешкото, пуешкото и пушеното печено месо, на вода, сок и яйца с над 10%, увеличение на цените на хляба до 30%, както и поскъпване на фризьорските и козметичните услуги до 20%, а в някои случаи до 50%. При кетъринг услугите е установено поскъпване между 0,5% и 15%, а в някои случаи до 43%. Услугите започват да поскъпват повече от общото ниво на инфлацията.
Опитът от присъединяване към еврозоната на други страни показва, че преизчисляването на цените в евро води до известно поскъпване поради няколко причини. Сред тях са закръгляване на цените нагоре до ниво, считано за “атрактивно” от потребителите - например цени, завършващи на 9. Целта е да създаде психологически усещането за по-ниска цена от действителната. Фирмите прехвърлят на потребителите разходите за превалутиране. Някои фирми целенасочено увеличават маржовете на печалбата си, докато домакинствата свикват с новата валута.
Конкретно за България промяната на паричния режим при премахване на валутния борд и присъединяване към еврозоната ще отпуши нови фактори за трайно ускорена инфлация, посочват от ЕКИП. При влизане в еврозоната ще отпаднат забраните БНБ да купува държавни ценни книжа, издавани от българското правителство, и да кредитира търговски банки. Това ще увеличи паричната база и означава директно генериране на инфлация. Освен това минималните резерви на банките в БНБ ще бъдат намалени от 12% на 1%, което също ще генерира повече пари в икономиката.
