Ново издание на Рейтинговата система на висшите училища у нас

2% е безработицата сред висшистите, при медиците - под 1%

Университетите у нас с един по-малко - вече 51

Нараства средният доход на завършилите висше образование у нас. Той вече е над 2200 лева за 2023 г., при 1839 лева за преходната година и едва 980 лева през 2015 година. За кадрите, завършили “Национална сигурност”, “Военно дело”, “Математика” и “Администрация и управление”, заплата минава 4000, а най-много получават IT специалистите с диплома по “Информатика и компютърни науки” от Софийския университет - близо 6500 лв. Това показва 13-ото издание на Рейтинговата система на висшите училища у нас.

Тази година в нея участват 51 университета или с един по-малко от предходните периоди, след като Европейското висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив е останало без акредитация. Рейтингът работи в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, престижа, както и реализацията на завършилите. Целта на системата е да подпомага кандидат-студентите да направят информиран избор.

“Най-добрият досега е настоящият 13-и рейтинг. Увеличава се процентът на чуждестранните студенти, повишава се броят на научните публикации в световните бази данни, както и доходът на завършилите”, обобщи министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков, който обяви най-новите тенденции в Рейтинговата система.

По критерий доходи най-висок среден облагаем доход получават завършилите “Информатика и компютърни науки” и “Военно дело” (над 4000 лв.), следвани от тези, които са завършили “Металургия”, “Математика”, “Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми”, “Комуникационна и компютърна техника” и “Национална сигурност” (между 3000 и 4000 лв.).

На ниво конкретно висше училище най-високи заплати взимат завършилите “Информатика и компютърни науки” в СУ - средно 6469 лв., като при тях има ръст от почти 1000 лв. за година, тъй като през 2022 г. сумата е била 5592 лв. Следват дипломираните в същото направление в НБУ - 5767 лв. (при 4333 лв. през миналата година). За сравнение в дъното на класацията са “Биотехнологии” в Пловдивския университет - с 896 лв. и “Изобразително изкуство” във ВСУ “Черноризец Храбър” с 979 лв.

Тазгодишното издание на рейтинга бележи рекорд и при средния успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс. Той вече е 5,08, което е най-високото измерено ниво от 2013 г.

По конкретни висши училища с най-висок успех от средното образование са приетите първокурсници в “Информатика и компютърни науки” на СУ (5,75), следвани от тези в “Обществени комуникации и информационни науки” на Американския университет и в “Медицина” на МУ - София (5,72).

На 2% се запазва безработицата сред висшистите, завършили в предходните 5 години, а в някои специалности вече е под 1% - при нива от 3,5% през 2021 г. Другите показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда продължават да се подобряват, достигайки до рекордни за последното десетилетие стойности. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната спада от 14% през 2023 г. от близо 17% през миналата година и от над 25% през 2014 година.

Делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до над 59% през 2023 г. при 54% през миналата година и при 46% през 2014 г.

Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите “Медицина”, “Фармация”, “Стоматология”, “Военно дело” и “Математика”, а най висока сред завършилите “Социални дейности” (3,4%).

Първенци на Балканите и в ЕС, но моделът е изчерпан

Трябват ни студенти от Азия и Африка

Освен медицина да има и в други специалности

България е страната с най-голям дял чуждестранни студенти на Балканите. Това отбеляза Георги Стойчев, директор на “Институт Отворено общество - София”, който подготвя Рейтинговата система на висшите училища в страната.
От 2013-2022 г. делят на чуждите студенти у нас се удвоява от 4 на 8%. В момента той е 8,29%. Достигаме средните нива в ЕС по този показател”, посочи той.

По думите му обаче, проблемът е, че нарастването се забавя. “От 2020 г. насам пълзи, а не върви нагоре, причината е, че моделът за привличане на чуждестранни студенти се е изчерпал. Ние привличаме в направление “Медицина”, където 57 от сто са чуждестранните студенти. Първи сме в ЕС по този показател. При “Стоматоголгия” данните са 45% и 30% във “Ветеринарна медицина”“, допълни Стойчев.

Това показва, че сме достигнала точката на насищане. “Трябва да сменим модела в две посоки. Да се разнообразят направленията, в които привличаме студенти от чужбина. В ЕС такива са с “Икономика” и “Мениджмънт”, например, докато у нас има огромен потенциал в тях, който не се използва”, посочи още той.

У нас 90% от чуждестранните студенти идват от Европа, докато за ЕС това са хора от Азия и Африка. В България само 10 процента не са от Стария континент, по отношение на медицина, а под 1 процент общо за другите специалности.

Брой действащи студенти в професионално направление в страната по данни от НАЦИД.

Липса на реализация в нужните направления

Югът побеждава Севера

Медицинските - университети близнаци

Софийският университет “Св. Климент Охридски” за поредна година е с най-много първи места. Той оглавява 22 класации от общо 28, в които участва, като доминира в 4 от 9 области на висшето образование - педагогически, хуманитарни, социални и стопански, прави и математически науки.

В останалите 5 области други висши училища са първенци. Техническият университет е пръв в 6 от 9 професионални направления в сферата на техническите науки. Основен конкурент тук му е ХТМУ, който е победител в 3 професионални направления.

МУ-София тази година е пръв в 5 от 5 направления, в които предлага обучение, като в “Медицина” дели първото място с Медицинския университет в Пловдив. Това са университети близнаци - по успех, безработица, доходи и брой чуждестранни студенти са почти еднакви.

Има три висши училища извън София, които са първи в по две направления. Това са Американският университет в “Администрация и управление”, другото първо място дели със СУ в “Икономика”.

Аграрният е пръв в “Растениевъдство” и “Растителна защита”, а Тракийският в Стара Загора - във “Ветеринарна медицина” и “Животновъдство”.

Има други 14 университета, които оглавяват по едно, а имаме общо 21 първи в поне едно професионално направление, обясни Георги Стойчев.

Ако се изключи “Военно дело”, всички други класации по професионални направления са оглавяват от университети в Южна България, при това само в градовете София, Пловдив, Стара Загора и Благоевград. Причината е, че във висшите училища в Северна България има липса на специалности, което кара студентите да търсят ВУЗ на юг.

На този фон делът на студентите, които учат в частни висши училища, намалява от 15 на 11%. Това се дължи на преструктуриране на профила и броя на студентите.

Георги Стойчев, директор на Институт “Отворено общество - София”, пред “Труд news”: Има изчистване на „мъртви души“ от базите данни

Има леко намаление в студентите по “Педагогика”. То се дължи на това, че в момента тече реформа в регистрите на Националния център за информация и документация (НАЦИД) и има изчистване на студенти, част, от които са били “мъртви души” - водили са ги студенти, но не са били такива. Затова има малко по-малко студенти в това направление, но остават на второ място, обясни пред “Труд news” Георги Стойчев.

Трите професионални направления с най-много действащи студенти през 2023 г. остават непроменени от предходната година. Това са “Икономика” с 24 906 при 28 223 за 2022-а, “Педагогика” с 16 900, при 17 083 за предходната година, и “Медицина” с 12 660 при 13 271 за 2022-а.

Най-малко студенти се обучават в направление “Теория на изкуствата” - 48. Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е СУ “Св. Климент Охридски” - 19 167, следвано от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” с 16 226 и УНСС с 14 358 студенти.

Отчет по публикации

Пълним Web of Science и Scopus с наука

Повишава се броя и влиянието на научните публикации на българските висши училища, регистрирани в глобалните библиографски бази данни.

Броят на научните ни публикации в библиографската база данни Web of Science през петгодишния период 2018-2022 г. е над 24 000 и надхвърля с около 3500 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2017-2021 г.), когато те са били приблизително 20 500.

Броят на публикациите в Scopus през периода 2018-2022 г. е малко над 27 000 и надхвърля с над 6000 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2017-2021 г.), когато те са били приблизително 21 000.