2020-а се превръща в една от най-кошмарните години в историята на “Левски”. Не става въпрос за трофеите, едва ли в момента някой мисли за тях. На феновете не им е и до славни победи на терена. През последните 6 месеца клубът загуби генералния си спонсор и започна да трупа нови дългове. Паралелно с това няколко месеца продължиха и драмата с акциите, а понастоящем бъдещето е забулено в мъгла. Сега, когато уж се виждаше светлина в тунела, се появи поредният удар - капитанът Живко Миланов спря с футбола. Причината - онкологично заболяване.

Минутите след отпадането на “Левски” за Купата на България от “Локомотив” (Пд) не бяха голямата болка за “сините”. Болезнено бе това, което се случи, след като привържениците си разотидоха от стадион “Георги Аспарухов”. Тогава капитанът Живко Миланов излезе пред медиите, но преди да започнат въпросите, той пожела сам да говори...

“Искам да споделя нещо, крихме доста време, но вече е време - започна неуверено Миланов... а после бликнаха сълзите. - Искам да благодаря на моето семейство, че през всичките години са до мен, обичам ги! Искам да благодаря на всички, които са ми дали възможност да играя за този велик отбор и да запиша името си в историята. Преди 3-4 месеца бях диагностициран със заболяване... Това заболяване засяга белия ми дроб и трябва да си прекратя кариерата... Докторите казаха, че е най-лекото, с което съм се отървал. Затова избрах този мач днес, за да не е приятелски. Исках така да ми свърши кариерата, когато аз спра, а не нещо да ме отказва. От днес ставам и аз фен, ще гледам отстрани.”

Последва и невиждана за родните ширини реакция от насъбралите се репортери - ръкопляскания в подкрепа на футболиста, известен със силния си характер. Живко Миланов отдавна се е доказал като боец и шампион. Загатна го още в първите си мачове за клуба през 2003-а, когато бе едва 18-годишен. За 17 сезона във футбола той никога не се замеси в шумни скандали.

Предпочиташе да стои тихо встрани от прожекторите и да работи усилено за постигане на целите. И успя! Десният краен бранител изигра общо 231 мача за “сините” за 11 сезона на “Герена” в 3 различни периода. Три пъти триумфира като шампион на България, последният от които през 2009-а, откогато столичният гранд стои далеч от отличията. Във витрината му има и 3 Купи на България и 3 Суперкупи. Миланов бе основна част от Дрийм тима на “Левски” по времето на тандема Станимир Стоилов - Наско Сираков. Записа се с големи букви в историята като игра 1/4-финал за УЕФА и в групите на Шампионската лига. В турнира на богатите се изяви и с отбора на АПОЕЛ десетилетие по-късно. Четири са и златните му медали в Кипър, където бе основен играч в тима от Никозия. Единствените състави, в които игра стабилно, но не записа сериозни успехи са румънският “Васлуй” и руският “Том”. През 2015 година Миланов мина транзитно през “Левски” на път за Острова на Афродита и за краткото време на “Герена”, определено бе най-добрият играч в тима на Стойчо Стоев. А при третото си завръщане на “Герена” не спести тъжната истина на “сините”, защото рядко залагаше на приказките, но пък казваше това, което мисли.

“Аз имам предишни два престоя тук. Ако говоря за първия ми престой, разликата е много голяма. Тогава, ако направехме дори един хикс на “Герена”, не можех да си стигна до колата... А ако завършехме втори, беше провал за цялата година.”

Бранителят може да се похвали и с уникална статистика - взел е участие в 5 от 14 победи при гостувания на “сините” в Европа в цялата история на клуба. И неслучайно сега определението “последният голям шампион” му приляга така добре. Като допълнение трябва да се отбележи, че Живко Миланов е в топ 40 на “Левски” по изиграни мачове.

За националния отбор записа 28 двубоя, но реши да се откаже през 2017-а, когато бе на 33 години. Сега Капитана има нова цел - да спечели поредна голяма победа в своя живот. И въпреки че тя ще е извън терена, видимо няма да бъде сам в настаналия труден момент. Феновете на “сините” му го доказаха преди, по време и след мача с пловдивското “Локо”.

Посочи своя наследник

Живко Миланов подсказа на следващия треньор на “Левски”, чието име все още не е ясно, кой трябва да бъде неговият заместник на терена. Юношата на “сините” се надява той да дойде от школата на клуба, както се случи със самия него през 2003 година.

“Най-хубавият миг в кариерата ми беше, когато ме извикаха да тренирам с първия отбор - обясни Миланов. - Младите трябва да се поучат от това и да помислят за раздаване, а не за някои странични неща. Виждам като мой наследник Ивайло Найденов, момче от школата, има качества и може да ги развие.”