Измина десета година без „Левски“ да вдигне трофей. Тъжната равносметка се повтаря по едно и също време всеки сезон като развален стар касетофон, но с тази разлика, че това има своите последствия - антирекорд за най-дългия период без отличие в историята на клуба. Във вторник вечер столичният гранд затвори още една нулева кампания. Единственият светъл лъч бе класирането за Лига Европа след 1:0 над „Етър“ в превърналия се традиционен за тима бараж.

Може да прозвучи малко крайно, но за новия треньор Петър Хубчев най-добре щеше „сините“ да не печелят въпросния двубой. Кратка ретроспекция на въпросната злополучна декада показва, че голяма част от наставниците, водили 26-кратните шампиони в този период, „изгоряха“ именно след фиаско в международните мачове. За 10 години първият български отбор, играл в групите на Шампионската лига, отстрани само „Сант Жулия“, „Баку“, „Дъндолк“, „Калмар“, АИК и „Сутиеска“. Но с тази разлика, че между успехите над шведите и черногорците имаше пауза от 7 години. В останалите случаи отборът приключваше още след сблъсъците с първия съперник - „Спартак“ (Търнава), „Сараево“, „Иртиш“, „Марибор“, „Вадуц“. И това доведе до раздялата с Николай Митов на два пъти и с Делио Роси. Донякъде резултатите в Европа се оказаха решаващо и за бъдещето на Илиян Илиев.

Ако „сините“ не си бяха осигурили евроквота за това лято, Хубчев щеше да има този голям бонус – да започне спокойно новата кампания без притеснения от евентуално ранно отпадане, което неимоверно ще доведе до напрежение и нови буреносни облаци над стадион „Георги Аспарухов“. Специалистът можеше да има и повече време за подготовка, селекция, опознаване на обстановката. Не, това не е вид заупокойна, че „Левски“ все пак ще играе в Европа. Просто такава е тенденцията в декадата.

Големият въпрос сега е какво следва? Задава ли се ново боксуване или след промените в управлението идва време за нещо позитивно? За нещо голямо! Защото първият успех след тази суша няма как да не бъде наистина паметен.

Ясно е, че от днес клубът отваря нова страница в своята история - започва се на чисто с представянето на Хубчев. Очаква се афиширане и на други промени в управленското тяло. Новото ръководство от близки до бизнесмена тежка категория Васил Божков и изпълнителният директор Павел Колев вече постигна първата си цел – спасяване на лиценза и класиране на отбора за евротурнирите. Играчите, които в един момент пишеха на дъската в съблекалнята „Няма пари, няма футбол“ сега изглеждат спокойни за делника си. И на тази база следва да си организират дългоочаквания празник с купа. Потвърждение за свършената работа дойде и от УЕФА.

"Левски“ показа доказателства пред Контролния орган за финансите на клубовете, които удовлетвориха членовете на Съдебната камара и показаха, че дълговете са изплатени, а сроковете са спазени – се казва в съобщение от Нион. - Точно затова наказанието за изваждане от Европа се отменя и няма да влезе в сила изобщо.“

Сега обаче започва по-трудната част – връщането към ДНК-то на клуба. Успехите, паметните вечери, онези мигове, които карат феновете да се завръщат на стадиона в началото на всяка нова кампания напук на предходната с надеждата за нещо добро.

А първите контури, нанесени върху белия лист със заглавие „Левски“ 2019/2020, може да се каже, че са позитивни. „Сините“ осигуриха треньор, макар и не по не най-удачния възможен начин. Идва човек със здрава ръка, под чието ръководство тимът не би трябвало да има проблеми с дисциплината на играчите, каквито досега се забелязваха. Освен това в срок бяха обявени и първите контроли за подготовката в Австрия. „Сините“ срещат руският шампион „Зенит“ и швейцарският първенец „Йънг Бойс“, а не анонимници от Малта, както конфузно се случи при Делио Роси. И не само при него. Предходните ръководства въобще допускаха спаринги срещу сравнително непознати съперници, някои от които дори със статут на аматьори. Апропо - „Левски“ и там често падаше. После се искаха резултати в официалните мачове? Не е сериозно...

Сега остава селекцията – най-болната тема за феновете. За последните 10 години, които не доведоха до нищо креативно, през „Герена“ минаха стотици играчи. Голяма част от тях си тръгнаха с етикет „менте“. За едни беше заслужено, други така и не получиха шанс. За сметка на това обаче легионерите взеха солидни финансови компенсации, оставяйки зад себе си едно голямо нищо. От лятото на 2009 година с екипа на столичния гранд се снимаха имена като Дениран Ортега, Майкъл Тевия, Жанвион Юлу-Матондо, Марко Видович, Андвеле Слори, Сюлейман Диамутен, Ромейн Ели, Агеманг Опоку, Лукас Гикиевич, Омар Диаби, Франсис Нар, Джъстин Менголо, Хеан Деса, Амаду Сукуна, Симон Сандберг, Антони Белмонт, Мартин Полачек. И още, и още... Извиняваме се, ако сме пропуснали някого, а и бъдете сигурни – не е умишлено. Просто „любимците“ на десетилетието са твърде много, а страницата на вестника си има своя максимален капацитет.

За въпросния период от време Аймен Белаид (не е забравен и няма да бъде) два пъти игра за отбора на народа. Сякаш шефовете на „сините“ искаха да се убедят, че наистина това момче не става за тази игра. Втори шанс бе даден още на Йордан Милиев, на наставника Николай Митов. А колко пъти Антони Здравков заставаше начело? Пикът може би се оказа сезон 2016/17, когато с най-много мачове през кампанията бяха Бабатунде Адениджи и Франсис Нар. А някога със същия този екип играеха Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. Също добри приятели, но и супер класни футболисти. А Бабатунде бе един вид олицетворение на цялостната ситуация в клуба.

А какво да кажем за комплекса от последните сезони на отбора да „налива гипса“, когато излезе пред пълни трибуни? Уточнение - пред пълни трибуни на собствения си стадион! Да, това не е „Левски“.

Затова призоваваме уважаемите нови управници на „Герена“ - господа, моля вземете предвид горепосочените факти. Те не са приятни, но са истински. И вие може да накарате „синя“ България по-бързо да забрави грешките в една кошмарна декада. Или поне да не ги повтори. Дори само това може да роди успех.