Миниатюрният Рафаилов кръст в Рилския манастир ослепил майстора си

На 19-и октомври е един от храмовите празници на Рилския манастир. Тогава православната църква чества пренасянето на мощите на светеца в София (чието име тогава е било Сердика), след като Св. Иван Рилски се явил на своите ученици и поискал пренасяне на нетленното му тяло. Празникът е само един повод да посетите вписания в световния списък на културното наследство на ЮНЕСКО и основан през 10-ти век манастир. Манастирът е един от трите в България наред с Троянския и Бачковския, които са подчинени не на местната епархия, а директно на Патриаршията.

Намира се в Рила планина, между реките Рилска и Друшлявица, на 1147м надморска височина. За да стигнете до него от София ще трябва да изминете 120 км. Разстоянието между Рилския манастир и Благоевград е 41 километра. Пътят, както от трасето София-Кулата, така и по алтернативния – магистрала „Струма“, е оказан с табелки. От София можете да стигнете и с автобус, който да вземете от автогара Овча купел. С автобус можете да пътувате до обителта и от Благоевград или Дупница.

Рилският манастир е основан от един от най-почитаните и до днес български светци – Св. Йоан Рилски. Но сведенията за създаване на самата обител са оскъдни. В грамота от цар Иван Шишман се говори, че както той, така и неговите предшественици – царете Иван Асен Втори и Каломан са почитали Рилския манастир, не само като място за поклонение, но и като огнище на святост и духовност.

Чудотворната Богородица, дарена от Кера Тамара, лекува всички болки

Безспорно сред символите на манастира е чудотворната икона на Божията майка, която се намира в едноименната главна църква на обителта – „Св. Богородица Осеновица” от 12-и век. Тя цери всякакви болки, стига да се помолите с вяра в сърцето. Иконата е с 32 четириъгълни прегради с мощи на светци и е подарена на манастира през 14-и век от сестрата на цар Иван Шишман, Кера Тамара, която е жена на османския султан Мурад I. В църквата можете да се помолите и на самите мощи на светеца Иван Рилски, също чудотворни. Освен за основател на манастира, светецът е смятан и за покровител на България.

Иконостасът в църквата е най-големият на Балканите

Иконостасът в църквата също е повече от впечатляващ. Той е изработван в продължение на три години и е най-големият на Балканите. Позлатен е няколко години след поставянето му. Стенописите в църквата са изрисувани от зографи от Самоковската и Банската школа. Не по-малко интересни са експонатите в музея на манастира. Сред тях е Рафаиловият кръст, който определено ще ви спре дъха. Малкото парче дърво е дялано в продължение на 12 години, за да се появят, като ече ли почти магически на миниатюрната му площ, 104 религиозни сцени и 650 малки фигури. Трудът по изработването му бил толкова колосален, че монахът Рафаил, изработил кръста, ослепява при завършване на творбата си. Общо експонатите в музея са близо 400, всеки от които ще ви разкрие истории за страната и за българщината.

Хрельовата кула е защитавала обителта и миряните

Сред другите символи на Рилския манастир е средновековната високата 23 метра Хрельова кула. Тя е най-старата запазена постройка в обителта. Построена е от българския феодал Хрельо (Стефан Драговол), който бил щедър дарител и на Хилендарския манастир. Тя служила за защита на манастирското братство и като скривалище за ценностите на обителта при нужда. В кулата имало и отвори, от които върху нападателите да се излива горещо масло. В основата й пък има кладенец с питейна вода. През 1844 г. на западната страна на кулата е пристроена двуетажна камбанария. На 5-я й етаж се намира параклисът „Преображение Христово“, в който е и най-старото запазено изображение на Свети Иван Рилски.

Неофит Рилски е игумен на манастира 4 години и подготвя учители в него

По времето на турското владичество, Рилският манастир е център на духовно, културно и книжовно възраждане. Именно манастирът, след поробването, става и новият център на Търновската книжовна школа. През 1466 г. бил подписан договор с руския манастир на Света Гора „Св. Пантелеймон” за взаимно подпомагане и даване на убежище в случай на опасност. Към края на 17-и век в обителта била създадена книговезка работилница.

През Възраждането в Рилската обител се откриват школи и училища. Изтъкнатият книжовник и игумен на манастира (от 1860 до 1864 г.) йеромонах Неофит Рилски подготвя учители и духовници за цялата страна. Той е основател и пръв учител на прочутата Габровска гимназия. В музея на Рилския манастир можете да видите и първия географски глобус в България, изработен през 1836 г. именно от Неофит Рилски. След освобождението на България от османско владичество духовният живот в обителта продължава своя разцвет, а нетленните мощи на Св. Йоан Рилски и до днес са извор на утеха, чудеса и небесна помощ за пристъпващите към тях с вяра.

В магерницата на манастира ще придобиете представа как са се хранили монасите през Средновековието. Тя е с 22-метров комин с конусовидна форма, в нея са големите казани, в които в миналото монаси-магери са приготвяли курбан за гостите на манастира по време на големи празници. А ако решите да пробвате манастирската бобена чорба например, можете да се доверите на някое от заведенията, които работят до самия манастир.

В Етнографския музей и във възрожденските гостни стаи в северното крило на манастира, могат да се видят тъкани, национални костюми от различни етнографски области, различни съдове – дарове от различни селища и от поклонници на манастира. В Рилския манастир има 300 спални помещения, от които 100 са монашески килии. Приемат се и туристи с преспиване, при спазване на манастирските правила.

Пещерата на Св. Иван Рилски опрощава грехове

В близост до манастира се намира и пещерата на светеца, до която се стига по стръмна пътека. Именно там са били и първите сгради на Рилския манастир. Тук Свети Иван Рилски прекарал 7 години от живота си. На мястото има и тесен тунел, през който ако се проврете се вярва, че ще се пречистите и ще ви бъдат опростени греховете. Преди да посетите манастира, трябва да имате предвид, че не се допускат посетители с оскъдно облекло, а пушенето на цигари на територията на обителта е забранено. Снимки могат да се правят в двора, но не и в храма или музея. Не се допускат домашни любимци.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Опознай България