Независимостта на България е провъзгласена в църквата „Св. Четиридесет мъченици“

Наталия Малчева

Ако може един храм да носи определението най-български храм, това, може би, ще е църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. И за това има много причини. Храмът в подножието на хълма Царевец в Старата българска столица е построен от цар Иван Асен в чест на победата му при Клокотница срещу епирския деспот Теодор Комнин. Битката е спечелена на 9 март 1230 година. Това е един от малкото случаи, в които българския цар Иван Асен решава политическите въпроси на България с меч. Обикновено владетелят разчита на династични съюзи и бракове, с които разширява България почти до териториите по времето на управлението на цар Симеон Велики, наричано още златен век.

В храма „Св. Четиридесет мъченици“ много векове по-късно, на 22-ри септември 1908 г. , цар Фердинанд I обявява независимостта на България. Когато посетите църквата днес, ще видите и още един паметник на българщината – символичните мраморни саркофази с имената на част от българските владетели.

Последният дом на цар Калоян

Реално в храма почиват със сигурност единствено тленните останки на цар Калоян. Те са намерени в пространството пред входа на църквата, а за това, че 190-сантиметровия скелет е бил на великия владетел, говори намереният пръстен със знака на цар Калоян. След като престоява години изложен във великотърновския музей, тленните останки са препогребани с почести.

Предполага се, че още един български цар е погребан в църквата „Св. Четиридесет мъченици“, а именно този, по чиято заповед се построява храма – цар Иван Асен. На почетните мраморни саркофази можете да прочетете имената още на хан Кубрат, на основателя на българската държава хан Аспарух, на селския цар Ивайло, на цар Михаил Шишман. Освен това, първоначално тук е погребан сръбският светец Св. Сава, на чийто гроб, макар и празен днес, вярващите и досега намират утеха и лечение на различни болести.

Човек и добре да живее умира. И друг се ражда

Впечатляващи са запазените стенописи в храма, както и епиграфските паметници. Именно в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ се пазят три от най-известните колони, свързани с българското историческо минало – Асеневата, Омуртаговата и тази от крепостта Родосто. Надписът на цар Иван Асен е посветен на победната битка при Клокотница. Втората колона разказва за строежа на царския дворец от хан Омуртаг на Дунава. Тя завършва с известните думи – „Човек и добре да живее умира. И друг се ражда. И нека роденият по-късно, като види тези писмена, да си спомни за онзи, който ги е направил“. Трета колона разказва за превземането на византийската крепост Родосто на Мраморно море от хан Крум.

Владишкият мост във Велико Търново е почти на 250 години

Само на няколко минути пешеходно разстояние от църквата, се намира и още една забележителност на Велико Търново, останала в сянката на хълмовете с крепости Царевец и Трапезица, които са толкова известни, че няма да ви разказваме за тях сега. Всъщност съоръжението свързва двете най-големи атракции на старопрестолния град. Това е дървеният Владишки мост. Усещането да се разходиш върху близо 250-годишен дървен мост и да си представиш как са вървели по дъските му пешеходци и впрегнати коне в каруци е невероятно.

Забележителността е построена над река Янтра през 1774-та година. Намира се в Асеневата махала, в близост до възстановената Шишманова баня, църквите „Свети Димитър“, „Успение Богородично“, „Свети Георги“ и до Великата Лавра, от която днес е останала църквата „Свети Четиридесет мъченици“. Името на моста идва от близостта с някогашната Търновска митрополия, която е била разположена до храма „Св. Св. Петър и Павел“. И от факта, че строителството на моста е финансирано от търновските владици. Всъщност съоръжението не е изцяло дървено и има каменни основи, но пешеходците стъпват по дървена конструкция. Закрепените дъски, по които се разхождаме днес, са доставени от Румъния през 2012 година и са осветени на Димитровден при ремонта на моста. Съоръжението помни всички тайни на Асеновата махала, защото по него е минавал и единственият път от Велико Търново за село Арбанаси. В източния край на моста, можете да видите запазени караулните помещения, в чиито кули в миналото се е помещавала охраната на Владишкия мост.

На моста било царството на митничарите

В подземията им имало специални помещения, в които са работили тогавашните митничари, които контролирали митото, което се взима от многобройните търговци за стоките, които продавали във Велико Търново. Днес от него се хвърля Богоявленския кръст в Янтра.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Опознай България