Каним Владимир Путин в България догодина Премиерът Бойко Борисов увери, че с Русия имаме възможно най-добрите отношения (обзор)

София ще има детска поликлиника Събират на едно място лекари от различни специалности

Комисията за регулиране на съобщенията също установи нарушения при спирането на програма „Хоризонт”

Обмислят нови акцизи за горивата

Министър Росен Желязков получи подкрепа от Ирландия, Португалия и Естония срещу пакета „Макрон“

Данаил Кирилов: Като гражданин мога да кажа, че освобождаването на Полфрийман е необосновано Австралиецът е бил наказван няколко пъти в затвора, като едно от провиненията му може да се тълкува като опит за бягство

Цар Симеон II говори за българската независимост Ексклузивно интервю по Нова на 22 септември

САЩ ще наложат санкции на Иранската национална банка

Външно: 70 600 българи във Великобритания вече получиха статут на уседналост

Писателят и сценарист Иван Кулеков за освобождаването на Полфрийман, пред „Труд“: Умишленото убийство би трябвало да се изкупува цял живот

1,200 млрд. лева са приходите от нощувки на Слънчев бряг Най-много германски и полски туристи, англичаните трети

Сформират дежурни екипи, които ще следят за палене на стърнища

Режисьорът Максим Генчев пред „Труд“: Предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман е престъпление

Боил Банов: 220 антични находки, изнесени незаконно в Германия, бяха върнати днес

17 години затвор за мъж, причинил смърт на пътя под влиянието на алкохол

Петър Ванев, пътешественикът, изминал 12 500 км: Сто пъти бях пред отказване след спасителната акция с хеликоптер

Петър Ванев е български пътешественик. През 2017 година се превръща в първия българин, извървял пеша Тихоокеанския хребетен път в САЩ. Трасето е с дължина 4000 км и е част от Голямата корона – титлата, която получава всеки преминал успешно трите прехода, включващи още Апалачи и Континентален с обща дължина 12 500 км. А с постижението могат да се похвалят малцина през годините, не повече от 400 души. Сред тях вече е и 32-годишният русенец. През август той се завърна от Щатите, където премина последните 5000 км по пътя към крайната цел. Отне му 135 дни, за да стигне от границата на Мексико до границата на Канада. През това време той оцеля в снежна буря, но плановете му бяха пред провал. Пред „Труд“, авторът на книгата „Пътека през огън и лед“, разказва за всички премеждия, съпътствали го по време на Континенталния преход.

– При последната ни среща ми призна, че преходът ти връща вярата в хората. Какъв е изводът ти след поредното ти пътешествие през „огън и лед“ в Щатите?
– Определено има извод, но той не може да бъде обобщен в едно изречение. След самия преход все още ми е каша и не съм подредил всички свои мисли. Тази година изпъкнаха други фактори като това, че човек трябва да внимава много как егото му го движи в живота. Забелязах, че то ще те кара да гониш целите си в живота, без да се замислиш какво всъщност ти струва. Дадох си ясна представа, че не всичко трябва да става на всяка цена. Може да звучи до някаква степен клише, но определено тази година това констатирах – егото на един човек може да е много пагубно в неговото развитие. Балансът е ключът към успеха.

– Какво се случи, за да стигнеш до този извод?
– Като цяло в щата Колорадо имаше изключително много сняг. Водиха го като рекордна година за валежи. В края на месец април, когато аз достигнах до началото на щата, снегът си беше в пиков сезон. Но мен ме връхлетя тежка буря, докато бях там. Бедствието доведе до спасителна акция, наложи се да използвам сателитен предавател, за да извикам спасителни служби и ме изкараха от планината с хеликоптер.

– Това не ти ли струва твърде скъпо от финансова гледна точка?
– По принцип да. Дали на мен ми струва много пари, отговорът е не, но дали някой друг е платил – аз не знам. Когато вече бях в безопасност, разговарях с участващите в акцията и те ме увериха, че не дължа нищо. Дали застраховката го е платила, не знам. Сателитният предавател има стандартен абонамент, но отделно може да се добави допълнителна застраховка, която да покрие спасителна акция до 100 000 долара. Не е изключено обаче да има вероятност в този регион в Колорадо тези акции да са безплатни.

– Колко дни след финала на това пътешествие продължаваш да живееш с него?
– След трите прехода се научих по-бързо да превключвам от живота по пътеката към този в обществото. Преди имах нужното време да се адаптирам дори към спането в креват. Сега ефектът от самия преход е остатъчен, на едно друго ниво. Нещата попиват качествено след време и осъзнаваш същината от това, което си направил.

– Това беше най-дългият ти преход до този момент, нали?
– Да, прекарах по пътеките 135 дни. Има и нещо друго, че той не е строго дефиниран. Има карта, която организацията показва. Според нея е 3100 мили или близо 5000 км. Всяка друга карта, която пътешествениците използват, е до 3000 мили дължина. Има много алтернативни маршрути и никой не ти държи сметка откъде и как си минал. Важно за теб е да навържеш пътека от границата между Мексико и Канада.

– Вече си горд носител на „Тройната корона“. Какво ти носи това?
– Удовлетворение от самия себе си, че съм постигнал нещо, за което не съм си и представял допреди 3 години. Преди изобщо да го започна. Някои планували само един от тези три преходи в рамките на 10 години. Аз се подготвих за Тихоокеанския за 2 месеца. И като домино ефект след това преминах и другите две трасета. Научих много и се радвам, че сега мога да го споделя с хората.

– Общо зад гърба си вече имаш 12 500 км извървени пеша, за да грабнеш Короната. Колко пъти беше на косъм да се откажеш и да зарежеш всичко?
– Ако трябва да ги броя, най-вероятно ще са повече от 60 пъти, дори близо 100, защото преходът става изключително тежък психически след евакуацията. Планът, който бях направил буквално се срути и се изравни със земята. Бях в безисходица, а всичко беше в сняг. В по-високите щати определено говорим за над 2 метра дълбочина. На други места имаше прясна настилка от метър и буквално газиш до колене. В един момент започнаха да връхлитат снежни бурии през два дни. Отказът е най-лесното решение на проблема. Казваш „край“ и приключваме, но това не те развива като човек, защото не си напрягаш съзнанието да се справиш с конкретната ситуация. В крайна сметка и това постижение не е толкова лесно. До 2018 година в регистрите са записани едва 396 души от цял свят, носители на „Тройната корона“.

– Със сигурност и този път си срещнал интересни хора по време на прехода. Кое беше най-важното ти запознанство по пътя към финала?
– Срещнах уникални хора. По-голямата част от преходите и преди, и сега, съм ги прекосявал сам. Но на втория и третия винаги е имало някой, с който сме прекосявали определена отсечка от трасето. Тази година след Колорадо се свързах с един чех на име Павел, с когото се запознахме по време на Тихоокеанския хребетен път. И той беше по същото време по пътеките, без предварително да сме се уговаряли. В един момент се свързахме и се разбрахме да се видим. Заедно прекосихме над 450 мили заедно. За мен този човек е пример за подражание. За него думата „проблем“ не съществува. Преди да се захване с това е бил с наднормено тегло, но това не го е отказало от целите му. Той ми беше един вид изхода от тази дупка, в която бях изпаднал след спасителната акция. Той ме издърпа от тази дупка и оттам насетне нещата започнаха да се нареждат по-лесно.

– Бягаш ли от действителността на съвременния меркантилен живот, поемайки по този път и тези пътешествия, или това е твоят начин да живееш своя живот?
– Материалният ми фокус е сведен до минимум. Няма как да е нула, защото все пак трябва да имаш придобивки, за да водиш приличен начин на живот. Но гледам на тези неща като функционалност, а не като статус в живота. Но след всеки един преход, прибирайки се вкъщи, се питам защо имам толкова много вещи и боклуци. Тези пътешествия ти обогатяват мирогледа за това от какво в действителност имаш нужда. Но не бягам от действителността. Това е твърде силна дума. Не бих го нарекъл бягство, защото го свързвам със страх. По-скоро трите прехода са били начина да осъзная себе си и това каква е моята същност и цел на съществуване в това общество. Да имам собствено мнение за нещата.

– В кръга на шегата, наложи ли ти се да използваш спрея срещу мечки гризли?
– Спреят беше едно неудобство до някаква степен, защото винаги трябваше да ми бъде под ръка. Виждал съм хора, на които им е някъде в раницата, а това не върши работа, защото на мечките не им трябват минути, за да те атакуват, а през това време ти да го търсиш в багажа. Радвам се, че не ми се наложи, защото виждах стъпки от мечки гризли, които бяха с внушителни размери, може би колкото облегалката за глава в колата – това е една меча лапа. Видиш ли нещо подобно, няма как да не се събуди притеснението в теб. Един от начините да се предпазиш от среща с мечка е като вдигаш шум. Затова си говориш сам по пътя, викаш и т.н.

– Покрай пътешествията започна да пишеш книги. Сега разговарям с писателя Петър Ванев или с пътешественика?
– Петър Ванев е автор, аз не съм писател. Писателят е човек, който твори, измисля истории, украсява ги, създава сюжетна линия и изобщо това е свързано с талант. Аз описвам случки, които са ми се случили…
(в този момент напълно случайно по време на интервюто, провеждащо се в столичен парк, минава неговата приятелка Айли)

– Докато си бил на последното ти пътешествие, бяхте ли заедно?
– С нея сме от ноември, миналата година. Това беше нещо, над което размишлявах как и двамата ще се справим със ситуацията. Не искам да съм отшелник, прекарващ живота си в планината и пустошта. Определено искам да намеря баланса, да правя това, което обичам, но и да имам човек до мен. Тя беше една уникална подкрепа, за която нямаше как да разбера, докато не ми се случи. Двамата се справихме отлично като комуникация по време на тези близо пет месеца. В крайна сметка двама партньори са заедно, защото искат да са заедно, а не отделени.

– Сега какво предстои пред теб? Имаш ли нова мисия?
– Определено има идея, но докато не я разработя и проверя, защото има много неясноти, не мисля да я разкривам. Може да звучи малко суеверно. В момента пиша втора книга, след като преди повече от половин година излезе първата ми такава – „Пътека през огън и лед“. Веднага след това ще пиша и трета за последното ми пътешествие.

– Има ли нещо, което остава скрито за хората, които сега научават твоята история?
– Последните два прехода са случиха благодарение на подкрепа с партньори и спонсорства. Искам хората да разберат, че не съм постигнал всичко това, защото имам финсов гръб, помагат ми родителите или съм спечелил от тотото. Идеята е, че, за да осъществявам своята мечта, аз получавам подкрепа от различни спонсори, организации, фондации, подкрепящи такива инициативи.

Още от приключението на Петър Ванев вижте ТУК!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.