Politico: Туск няма да може да подобри отношенията между Шолц и Макрон

Полският премиер Доналд Туск няма да може лесно да изглади отношенията между германския канцлер Олаф Шолц и френския президент Еманюел Макрон,  съобщава Politico.

Големи са надеждите, че ако някой може да помогне за тласък на развалените отношения между германския канцлер Олаф Шолц и френския президент Еманюел Макрон заради Украйна, това е министър-председателят на Полша Доналд Туск.

За първи път след преизбирането си Туск ще се присъедини в петък към френските и германските лидери в Берлин за среща на върха на доскоро спящия съюз на триото, известно като Ваймарския триъгълник.

Като ветеран политик и посредник в ЕС — с опит, натрупан в най-мрачните моменти на кризата в еврозоната, когато Гърция изглеждаше застрашена да излезе от валутния съюз — бившият президент на Европейския съвет Туск изглежда готов да бъде дипломатическият посредник на момента.

Но надеждите за пробив може да се окажат неуместни, като се има предвид степента, в която отношенията Макрон-Шолц се влошиха през последните седмици.

Моментът на това лично и политическо разногласие едва ли може да бъде по-лош. Връщането на Доналд Тръмп на власт в САЩ вече не е дълъг шанс и Европа е изправена пред съвсем реалната опасност да трябва да се бори сама с руската атака срещу Киев.

Тристранната среща в Берлин слага край на седмици на остри спорове, някои от които се разпространяват публично, между Макрон и Шолц относно европейската отбрана и Украйна. Изявлението на Макрон миналия месец, че западните войски не трябва да бъдат „изключени“ в Украйна, беше посрещнато с рязък отказ от Шолц, докато по-късният призив на френския президент, че европейците не трябва да бъдат „страхливци“, беше критикуван като безполезен в Берлин, казва още изданието в своята статия.

Туск все още може да е „промяната на играта“, от която връзката се нуждае, каза Алберто Алемано, професор по право в HEC Paris. „Той ръководи редемократизацията на страната си, позицията му е силна, той наистина може да дойде като помощник и да извлече най-доброто от лидерите“, добави той.

Но също така, шансовете срещу Туск като посредник означават, че е малко вероятно той да успее да поправи връзките. „Не мисля, че (поляците) могат лесно да поправят френско-германските отношения“, каза Пьотр Бурас от Европейския съвет за външни отношения.

„Източниците на разногласията между Франция и Германия са извън обсега на Туск. Има различни подходи по редица въпроси и взаимна липса на доверие между Шолц и Макрон“, добави той.

Германия все още гледа на САЩ за лидерство в сигурността в Европа, докато Франция се забавлява с визии за „Европа, която защитава“.

Тримата лидери нямат недостиг на трудни въпроси, които да се опитат да изгладят в Берлин: европейско дългово финансиране за отбрана, отказът на Германия да изпрати крилати ракети Taurus с голям обсег на Украйна и сравнително малкият принос на Франция във военните усилия - основна пречка че германците многократно са подчертавали. Макрон говори много за войната, но Франция не допринася толкова много за Полша или Германия.

Туск ще има много карти за игра, не на последно място факта, че управлява единствената страна на масата, която граничи с Русия - с Калининград на Балтийско море. Неговата страна също харчи 4,2 процента от своя БВП за отбрана - най-високият в НАТО - в момент, когато Тръмп каза, че ще насърчи Русия да прави "каквото" иска със страни, които не изпълняват целта на алианса да харчи 2 процента от БВП на защита.

Но отвъд трудните въпроси, това, което ще направи още по-трудно за Шолц и Макрон да закърпят нещата под влиянието на Туск, е тяхната лична антипатия и техните различни кампании преди европейските избори.

 „Все повече Шолц и Макрон се борят да установят работни отношения и всеки ден това, което ги разделя, придобива по-личен ръб“, пише Щефан Майстер, изследовател от Германския съвет за международни отношения, в Le Monde .

Френските и германските лидери също водят полярно противоположни европейски предизборни кампании, като Шолц се представя като „канцлер на мира“, докато Макрон реши да прокара по-твърда позиция спрямо Русия, за да отблъсне напредването на крайнодясното Национално обединение.