В света предстои надпревара във въоръжаването - и то не двустранна, между Русия и САЩ, а още по-сложна, съобщава Ройтерс. Това може да включва Китай и азиатските съюзници на Америка под формата на Южна Корея и Япония, казват експерти.

Преди 40 години по време на Студената война Съединените щати разположиха крилати ракети Pershing II и ядрени оръжия в Европа, за да противодействат на съветските ракети SS-20, засилвайки и без това силното напрежение. Но няколко години по-късно беше сключено историческо споразумение за разоръжаване. 

„Можем да се гордеем, че засадихме тази фиданка, която един ден може да прерасне в могъщо дърво на мира“, каза съветският лидер Михаил Горбачов в интервю за американски медии. Президентът Роналд Рейгън се съгласи през декември 1987 г. да елиминира конкуриращите се системи съгласно договор, който призовава за изоставяне на всички изстрелвани от земята ядрени и конвенционални оръжия с малък и среден обсег (INF) с обсег от 500 до 5500 километра.

"Открито небе" съществува до 2019 г., когато президентът на САЩ Доналд Тръмп се оттегли от договора, позовавайки се на предполагаеми нарушения от руската страна, които последната отрече. Едва сега, когато и двете страни изложиха планове за внедряване на нови системи, рисковите последици от пълното премахване на договора стават напълно ясни.

На 28 юни президентът Владимир Путин публично каза, че Русия ще възобнови производството на наземни ракети с малък и среден обсег – нещо, което Западът подозира, че вече прави – и ще реши къде да ги разположи, ако е необходимо. Експертите по сигурността смятат, че тези ракети, както повечето руски системи, ще могат да носят както конвенционални, така и ядрени бойни глави.

На 10 юли Съединените щати заявиха, че ще започнат да разполагат оръжия в Германия от 2026 г., включително SM-6 и Tomahawk, използвани преди това предимно на кораби, както и нови хиперзвукови ракети. Това са неядрени системи, но на теория някои от тях могат да бъдат оборудвани и с ядрени бойни глави и руснаците трябва да вземат предвид тази възможност.

Тези решения, взети на фона на острото напрежение около конфликта в Украйна и ядрената реторика на Путин, която плаши Запада, добавят към вече всеобхватния набор от заплахи и за двете страни. Те също са част от по-голяма ядрена надпревара със среден обсег на действие с Китай.

„Реалността е, че и Русия, и Съединените щати предприемат стъпки, за които смятат, че повишават сигурността си, независимо дали са в ущърб на другата страна или не“, каза Джон Волфстал, бивш наблюдател по сигурността. В резултат всеки ход на Съединените щати и Русия оказва натиск върху врага да отговори, независимо дали е политически или военен. Това е определението за надпревара във въоръжаването.

Сценарии за въздействие

Андрей Баклицки, старши сътрудник в Института на ООН за изследване на разоръжаването (UNIDIR), твърди, че планираното разполагане на нови системи поражда „все повече и повече сценарии за пряка военна конфронтация между Русия и страните от НАТО“, за което всички страни се нуждаят от подготовка. Хипотетично, каза той, това може да включва такива непредвидени обстоятелства като руски удар по полска база, където се съхраняват западни оръжия, предназначени за Украйна, или американска атака срещу руски радар или оперативен пост.

Той каза, че всяка страна вече има способността да извършва такива удари с помощта на ракети с морско и въздушно изстрелване, но добавянето на наземни оръжия ще им даде повече възможности за извършване на атака и противодействие на вражеските контрамерки. Рискът, казват експертите, е, че това подхранва вече високото напрежение и провокира допълнителна ескалация.

Волфстал смята, че планираното разполагане на американски системи в Германия е опит да се успокоят европейските съюзници, а не мярка, която осигурява някакво значително военно предимство. 

„Единственото ми безпокойство относно разполагането на тези системи е, че те може да не допринесат за нашите военни способности, но почти сигурно ще увеличат риска кризата да се ускори или да излезе извън контрол“, каза той.

Ето какво каза Улрих Кюн, специалист по контрол на оръжията в Института за изследване на мира и политика на сигурност в Хамбург, в телефонно интервю по въпроса: 

„От гледна точка на Русия, ако поставите такива оръжия в Европа, те могат да създадат стратегически заплахи до руски командни и политически центрове, летища и писти, където са разположени руски стратегически бомбардировачи." 

В отговор Русия може да насочи още повече стратегически ракети към континенталната част на Съединените щати, каза той.

Как ще отговори Китай?

Всеки подобен ход може да провокира по-нататъшно натрупване на оръжия от Китай, който не беше обвързан от съветско-американския договор от 1987 г. и беше свободен да разшири собствения си арсенал от ракети със среден и малък обсег. В доклад до Конгреса от 2023 г. Министерството на отбраната на САЩ заяви, че ракетните сили на Китай разполагат с 2,3 хиляди ракети с обсег от 300 до три хиляди километра, а други 500 единици могат да покрият разстояние от три хиляди до 5,5 хиляди километра.

Загрижеността по този въпрос беше важен фактор за решението на Тръмп да се оттегли от договора с Русия и Съединените щати вече направиха първата стъпка към разполагането на свои собствени оръжия със среден обсег в съюзническите страни в Азия. По време на двуседмични военни учения във Филипините през април те използваха за първи път забранени преди това наземни ракети в чужбина.

„Това, което предстои, не е двустранна надпревара във въоръжаването между Русия и Съединените щати с техните съюзници, а нещо много по-сложно“, каза Кун, добавяйки, че Китай и азиатските съюзници на Вашингтон Южна Корея и Япония могат да бъдат въвлечени в нея. И тримата експерти заявиха, че няма да разчитат Русия и Съединените щати да сключат пробивно споразумение за контрол на въоръженията като това, постигнато от Рейгън и Горбачов през 80-те години.

„Дори ако Русия и Съединените щати се съгласят да се върнат към Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег, Съединените щати няма да могат да направят това заради Китай, защото за тях е наистина важно да имат системи, които могат да се конкурират с китайските“, каза Баклицки . Според него има възможност "просто да продължим да трупаме и да насочваме тези оръжия един срещу друг. Така че изглежда, че ни чака не много приятно време".