Лита Маркова завинаги ще живее с титлата съпругата на Георги Аспарухов - Гунди. Днешният ден, в който той щеше да навърши 79 години, не е само семеен празник и ден за спомени за нея, а празник за България, която обича и почита футболиста и човека Георги Аспарухов. Специално за в-к "Труд" тя сплоти "сините" фенове, загатвайки, че е време отборът, воден от легендите Наско Сираков и Мъри Стоилов, да прибави още една купа във витрината си:

Здравейте, г-жо Маркова, ще започна лично, правим това интервю в деня на раждането на Георги Аспарухов, а не в деня на смъртта. Знам, че на светците се почита точно денят на смъртта, но ние всяка година празнуваме живота на Георги Аспарухов. Знам, че е бил крайно скромен човек. Как би погледнал той на съвременна България? От какво щеше да се разочарова и какво можеше да го направи щастлив?
- Щеше да се разочарова от агресията. И понеже говорим за спорт – от агресията по стадионите. Щеше да бъде ужасно за него. Нямаше да може да я преживее, защото за него ходенето на стадиона беше като празник. Той искаше хората да чувстват ходенето на стадиона като празник, като място, където можеш да отидеш със семейството си. Да заведеш децата си. Да се порадваш на една интересна игра. Така че агресията щеше да го отврати, бих казала. Аз също не я приемам. Мъчно ми е. Левскарската публика не е била агресивна. За него съперникът не беше враг, беше по-скоро спортен съперник. 

Да поговорим за „Левски”. Как оценявате работата на Наско Сираков и Станимир Стоилов в най-критичния период на Левски? Феновете събират пари в помощ на клуба.
- Високо оценявам работата им. Първо, това, с което Наско се зае, прави му чест, защото „Левски” беше в състояние, в което просто ме е страх да си помисля какво можеше да стане. Наско се нагърби, въпреки че левскарската общност е много разединена. Мен винаги са ме учудвали нападките срещу него, защото Наско не грабна ръководството на „Левски” от ръцете на някого си. Там нямаше опашка от желаещи. Просто Наско беше единственият, който се осмели. А Мъри Стоилов очевидно е много добър треньор!  Левскарската общност е разделена по отношение на Наско Сираков, едни – за, други – против, вместо да застанат всички зад гърба му, но левскарската общност е такова нещо, което опре ли ножът в кокала, тогава няма разединение! Там всички застават един до друг. А ножът беше опрял в кокала! Те могат да критикуват Наско, но ако „Левски” е застрашен, забравят тези неща.

На 79 години Гунди щеше да е преживял най-хубавия миг на националния отбор, но щеше да стане свидетел и на падението му. Каква е рецептата според Вас за оздравяването му? 
- Едното, което води до слаб национален отбор, е наличието на много слаби отбори във вътрешното първенство. Вие виждате, че за дерби се обявяват срещи, от които няма никакво значение. В един силен шампионат такова безбрежно царуване като на „Лудогорец” би било невъзможно. Освен това, като погледна съставите на отборите, ето – на шампиона, колко български имена ще изброите? Две или три, максимум. И откъде да направим национален отбор? То се иска практика, то се иска трупане на опит. Не знам, горките млади футболисти, нещастните хора! С мечти и с всичко това, което дават за футбола! Идва един момент, в който биват предпочитани разни недоказани, полудоказани. Кой отбор ще има търпение да си отгледа звезда?! Аз това си мисля. Мисля си Георги как проби във футбола. Да, никак не му беше леко. Той не кацна така на стадиона, като завършен футболист – ето ме, появявам се в целия си блясък! Не! На 17 г. Просто ей така с всички предимства проби, направи име и си начерта своя пътека. Да, обаче затова му е дадена възможност, време. Та, това е. Ние всички сме готови да се нахвърлим върху националния отбор и нещастните треньори, които се мъчат да скалъпят нещо. Няма как. Кажете ми кой от нашите сегашни футболисти от националния отбор играе в голям отбор?! Никой! 

Често казвате, че го сънувате млад. Това е много лично признание, но е естествено за човек от семейството. За какво бихте поговорила с него сега?
- Аз не познавам възрастен Георги Аспарухов...Бих говорила с него за всичко. Бих си споделила филм, бих си споделила книга, бих поговорила колко е хубаво времето – има ветрец, но има и слънце и бели облаци! Абсолютно за всичко! 

Знаете ли, че в много колекционерски магазини съм срещала негови портрети, скоро ме впечатли една гипсова отливка с лика му на прага на дома на семейство Пенчеви от едно пазарджишко село - Семчиново, която се пази повече от 20 години? Защо хората не само че не го забравят, но още го обичат? На кои негови качества се дължи това?
- Сериозно, за пръв път чувам това нещо, ако имате връзка с тях, поздравете ги от мое име!  И им благодарете! Не е само на футбола. Той, че играеше много красиво, играеше! Освен че беше много красив, беше много красив, но, като прибавите към всичко това и една човечност, която все по-често липсва, едно великодушие, което пък съвсем липсва напоследък,...земен, читав човек, почтен! Готов да поприказва с всеки, готов да помогне на всеки, усмихнат приветлив, добър човек! Господ му беше дал с много щедра ръка, освен гениалния футболен талант, и всичките тия човешки добродетели, които могат само да привличат, а не да отблъскват.

Фланелката от емблематичния мач с Англия, световния шампион и България (1:1) на 11 декември 1968 година е стояла 50 години в рамка на „Уембли” в Лондон. Тя е национална реликва. Къде е сега?
- Чула съм, че Ивелин Попов я е откупил. Но искам да кажа, че той лично съжаляваше, че не е могъл да си даде фланелката, която му е била поискана от Боби Чарлтън. Ако някой е дал фланелка, тот това не е Георги, защото той ми казваше „Не ми разрешиха”. Значи, ако някой е дал фланелка, това е след мача някой домакин.  За мен това е малко мистерия.

Да се върнем на Левски, предстои финал срещу вечния съперник ЦСКА. Каква е Вашата прогноза за срещата?
- Ооо, тази купа си е наша! Ние си имаме един музей, в който има място за тази купа! Така че няма какво да говорим, наша си е, време е да си я вземем! 

в-к "Труд", Христина Колева