В Казанлъшката гробница над 2000 години е почивал тракийския цар Ройгос

Тракийската гробница в Казанлък или както е по-известна Казанлъшката гробница е издигната в края на 4-ти век преди Христа или началото на 3-ти век. Тя е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство – Севтополис. Принадлежала е на тракийския цар Ройгос.

Самата гробница се състои от гробна камера с камбановиден купол, коридор към нея и правоъгълно преддверие. Изградена е от тухли, като в коридора са използвали правоъгълни, но за самия купол на гробницата те са с трапецовидна форма, за да може да се постигне кръглата форма на последния дом на владетеля.

Предметите в гробницата смайват с ювелирна изработка

В камерата са открити останки от мъж и жена. Предполага се че това са владетелят Ройгос и съпругата му. Пред нея са открити и кости на кон, а в насипа – следи от жертвоприношение. За съжаление се предполага, че гробницата е ограбена още в древността, затова до нас са достигнали единствено обредни и керамични съдове, както и части от златни украшения. Въпреки оскъдните остатъци от съкровищата, които са придружили царя към последния му път, от намерените златни малки копчета, глинени розетки и изкусно направената каничка от тънък сребърен лист и украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа се вижда с какво майсторство са били изработени богатствата, предназначени за отвъдния живот.

В Казанлъшката гробница са открити позлатени мъниста от глина, малка златна халка, железен връх на копие, част от желязна юзда, части от железен нож, три малки осмо листни розетки от глина, боядисани в бяло с оцветени в небесно синьо тичинки на цветчета, глинена розетка с двадесет и осем листенца, лицевата страна на която е позлатена, както и сто и четиридесет дребни полусферични ювелирно изработени до най-малките детайли златни копчета. Предполага се, че копчетата са били пришити към дрехите, с които са изпратени знатните благородници, а розетките са били част от диадемата на любимата на тракийския цар Ройгос.

Стенописите носят подписа на своя автор Кодзимасис Хрестос

Безспорно обаче световната слава на Казанлъшката гробница и причината тя да бъде вписана в списъка на световното културно наследство от ЮНЕСКО са уникалните стенописи, с които е украсен последният дом на цар Ройгос и неговата любима. Интересен е фактът, че се знае кой е изписал невероятно красивите сцени от земния живот, военните победи и задгробния път на владетеля. Това е бил тракийския художник от древността Кодзимасис Хрестос, който дори се е подписал под произведението си. Именно този тракиец, наричан и Майстора, е изографисал и и поне още една тракийска гробница, която е открита у нас, а именно Александровската.

Сцените са изрисувани само чрез смесване на 4 цвята и различни техники

Сцените от Казанлъшката гробница са едни от най-добре запазените стенописи на античната живописност от ранноелинистическата епоха. Общата площ на рисунките заема 40 квадратни метра и показва сцени от живота на цар Ройгос. За изрисуването на гробницата Кодзимасис Хрестос е използвал само 4 основни цвята, които е смесвал, за да получи цветните картини - черен, червен, жълт и бял. Майсторът е използвал различни техники. Чрез мокро фреско на смесване на цветовете с вода той е изрисувал фигурите, а чрез темпера – чрез прибавяне на яйчен жълтък към боите, е оцветил пода и стените

В украсата е използвана изключително трудната енкаустична техника, при която се смесва восък с боите и те непрекъснато се подгряват, за да стои той разтопен. Техниката не позволява да се работи или поправя след първото нанасяне, но пък чрез нея се добива лъскав, почти огледален блясък.

В коридора оживява битка между враждуващи армии

Предверието на Казанлъшката гробница е изрисувано така че да прилича на лицевата страна на богата постройка. Стените му са измазани с глина. Коридорът, който води към гробницата или така наречения дромос е украсен със сцена на сблъсък на две враждуващи армии. Войските се състоят от пешаци и конници. Централно място на рисунката заемат двама войни, изправени един срещу друг. Единият е облечен с къс червен хитон, на главата си носи жълт шлем. Обут е с червени обувки със заострени върхове. Другият воин е облечен с къс син хитон и светло синьо наметало. На главата си има шлем цвят охра. В ръцете си и двамата държат по един крив нож и по две дълги копия. Предводителите са заобиколени от своите войни.

На отсрещната стена е изобразена подобна сцена, но в нея единият воин е коленичил пред другия. Предполага се, че победителят е именно цар Ройгос, а сцената е историческа.

Изпращат владетелите с пир към отвъдното

В гробната куполна камера на Казанлъшката гробница е изрисувана сцената, в която траките изпращат владетелите си – цар Ройгос и неговата любима с пир в отвъдния свят. Косата на царя е дълга и къдрава, а на главата си носи лавров венец, с който се набляга върху това, че е герой. Той е седнал спокойно в центъра на погребалното угощение върху пъстра възглавница, любимата му, също с тъмна, но прибрана коса, е до него, седнала на кресло. До тях има масичка с храна, а прислужници им носят дарове. Около тях има хора от домакинството им – слуги, ратаи, коняри, музиканти. В подземното царство ги посреща Богинята-майка. Тя държи поднос с нарове в ръце и е значително по-висока от останалите рисувани фигури.

Освен самото пищно погребално шествие, което е оприличавано и на сватба с отвъдното, по стените са нарисувани и три вихрено препускащи конници.

Сводът е затворен с ключов камък

Кръглият свод на тавана на гробницата завършва с ключов камък , който държи постройката. Той е украсен с осмолистна розета.

За да бъде опазена достъпът до оригиналната Казанлъшка гробница е много строго ограничен и тя се отваря в изключително редки случаи, обичайно за гостуващи чужди делегации. В непосредствена близост до оригинала в парк Тюлбето е направено точно копие в реални размери на тракийската гробница, което е отворено за туристи.

В близост до Казанлъшката гробница се намират и други тракийски гробници, което води и до наричането на района Долината на тракийските царе. Всяка от гробниците е различна и впечатлява по свой начин. Сред тях са Голяма Косматка, Голяма Арсеналка, Шушманец, Хелвеция, Грифони, Светица и Оструша. Всяка от тях е различна – като конструкция и украса, така че ви препоръчваме докато сте край Казанлък да видите максимален брой от тях и да се потопите за ден или два в царството на Одрисите. В музей „Искра“ в Казанлък ще можете да видите и част от артефактите, намерени от археолозите, както и да научите повече за столицата им Севтополис, чиито останки за съжаление са останали под водите на язовир Копринка. Ако побързате, можете да съчетаете посещението си и с празниците на розата в долината на тракийските царе и красивите цветя.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Опознай България