През 2013-а, според злите езици, успява да тури ръка върху земя край София на усреднена цена от 50 хиляди евро

К. П. удари такава словесна плесница на Конституционния съд, че сигурно още му се върти главата

В тази Божия възраст съм, когато сегашно и минало се преплитат в главата ми като спирала на ДНК. Та сега, когато чета и си мисля за господина Кирил Петков, скорошен служебен министър и магистър от прословутия Харвардски университет, се сещам за едно отдавнашно обръщение в борческия квартал Банишора към непознати или нахални лица. „Абе, Кире...“, започваше това словесно обръщение и при неточен отговор следваше юмрук в муцуната или ритник по задника.

Така беше в ония следвоенни години, в края на петдесетте и началото на шейсетте, когато раните от войната още браздяха образа на София, а недоимъкът надничаше от всеки ъгъл. Така си общувахме в Банишорската махала, а за сведение на господина Петкова, тогава в София имаше още няколко славни места - Драз махала, от другия бряг на Перловска река, Коньовица, Ючбунар и Гробарската. Не мога да изброя по-малките - като например Буката, сборище на файтонджии и каруцари, такива имаше доста.

Но като гледам самодоволно (и самодостатъчно) усмихнатата физиономия на господина Петков и като чета във фейсбук трогателната му изповед на тема „Защо избрах България?“, посипана обилно с родолюбие, с грижа за ближния и работа в „Ползу роду“, както казваше един покоен вече също имигрант - родолюбец, ми се ще да възкликна „Абе, Кире, ти за кого ни мислиш нас, незавършилите Харвард от Банишора? Или като ядем салата, да не си въобразяваш, че пасем трева?“.

Та в споменатия пост във фейсбук въпросният господин удари такава словесна плесница на Конституционния съд, че сигурно още му се върти главата. Така де, намерили се някакви си български съдии, да го обявяват, че е нарушил Конституцията. Те могат така да си мислят, ама „Мен не ме е страх“ се чете на картончето, което въпросният господин К. П. размахва над главата си.

Абе, Кире, ти наистина ли си толкова нагъл и тъпо самоуверен? Знаеш ли през последните трийсет години колко неуки бръснари като теб се учеха над физиономията на нещастна България? Много. И може би там се крие коренът на твоето смело безхаберие, защото - поне досега - нито един не е наказан за извършените свинщини, за надругаването над майката - родина... Чист политически бандитизъм.

Та, като казах бандитизъм, се сетих за нашите „юнашки“ прояви в Банишора. Например за Монтера, кръгъл сирак, който лете и зиме ходеше с едни скъсани шушони, който четири пъти бе повтарял трето отделение, и като побеснееше, гонеше учителката по български с едно бръснарско ножче в глас и крещеше „Сегичка ше та заколим!“ А пък ние, по-кротките открихме забравен през годините на войната малък козметичен склад, един от батковците натисна с „кози крак“ ръждивия катинар, втурнахме се вътре и напълнихме джобове с много красиви, малки и кръгли пудриери. И ела да видиш в какво се превърнаха коридорите на любимото ни училище „Йосиф Ковачев“ (рекордьор в София - три пъти си смени името (от Йосиф Ковачев - на Йосиф Сталин, после пак - обратно...).

Това бяхме ние, юноши бледи с едва наболи мустаци. А батковците? Ехе! Постоянно си имаха работа - ту с милицията, ту със съда или затвора. И понякога - за нищожни хитрости. Като Чоле и бате Кузо (лека им пръст). Та двамата веднъж бяха свили руло със стоманена тел и техен човек бе измайсторил... метални игли за приготвяне на шишчета. И двамцата, хоп на модните „Златни пясъци“, имало криза с шишчетата. И докато първият вдига огромен скандал на тема „Как може без шишчета!“ и иска книгата за оплаквания, Кузо се промъква до служебния вход на ресторанта и с невинна усмивка пита: „Ще си купите ли тел за шишчета?“ И така цяло лято - е, разбира се и мадами, и някоя и друга кражба, и фрас в затвора...

Такива бяха бандитите на онези следвоенни години. И като чета, слушам и гледам господина Петков, си мисля колко се е развила страната ни в изтеклите десетилетия! Та господинът Петков, заедно с шайка съмишленици, през 2013-а, според злите езици, успява да тури ръка върху земя край София на усреднена цена, равняваща се на 247 средни апартамента, за мизерната сума от 50 хиляди евро. Ако е вярно и половината - това е бандитизъм.

А тогава, бе Кире, къде ти бяха гръмките патриотарско-шаблонни декларации за майка-родина, за братя и сестри? Тогава, преди осем години си мълчал като риба, нарамил гурбетчийската торба с двойно гражданство.
И си мисля, майка му стара, че малко повече прекалихме с това чуждопоклонничество. Защото човек е нещо повече от една хартийка, а истинският политик (де го?) е нещо съвсем различно от алчната пасмина, която ръфа днес България.