ЕС иска и у нас законите да пазят разобличителите на корупция

Със серия от промени и правна рамка дължим протекция за сигнали от публичен интерес

Eдин европейски часовник брои времето и активността - или пасивността? - на българските власти. Дали му обръщат внимание ще се разбере в края на 2021 година. А работата, която трябва да се свърши дотогава, засяга цялото законодателство, заедно с поправки в Кодекса на труда, в Гражданско-процесуалния кодекс, в Закона за държавния служител.

По причини, предрешени в Брюксел, правната уредба у нас се налага да се преустрои така че да гарантира ефективна защита, когато някой сигнализира за обществено важни нарушения, кражби, нередности, когато посочи и разобличи конкретна проява на корупция.

Директивата относно защитата на лица, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза е подготвяна в продължение на три години и с участието на всички държави-членки на ЕС, но тя е в добър синхрон с декларираните намерения и на новия състав на Европейската комисия. Предложението да се насърчи с общ европейски стандарт подаването на обществено значима информация (или „надуването на свирката“ по популярния английски израз) тръгва на 23 април 2018 г. от Европейската комисия, а Европейският парламент гласува за директивата с убедителното мнозинство от 591 гласа на 16 април 2019 г. Тя е одобрена от Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 7 октомври 2019 г.

Оттогава текат часовете, дните и месеците на двегодишния период, в който и българското право да се адаптира към европейската политика.

- Идеята е да се отприщят хората да говорят без страх за нередностите, които виждат, и да не се боят да съобщят, ако имат сигурни доказателства, че шефът им краде, или че акционери от борда толерират нередности, или че служебно лице с държавен и общински пост прикрива данъчни измами. Въвеждането на директивата неминуемо ще засегне цялото общество - и гражданския сектор, и държавните служители, и работодателите, и синдикатите, и държавната администрация, и контролните институции - пояснява Калин Славов, изпълнителен директор на Асоциацията „Прозрачност без граници“.

Европейската комисия е убедена, че колкото повече гражданите се чувстват свободни да подават сигнали, а и защитени от репресии, толкова „по-прозрачна“ е обществената среда. Не само в Брюксел, а и по света се смята, че опасните схеми за пране на пари, тероризъм, търговия с влияние, клиентелизъм и партийна шуробаджанащина се разкриват именно от подадени сигнали. Не е измислен и друг по-добър начин, по който гражданите да се противопоставят и да не бъдат пасивни жертви на корупция.

Кои са европейците, които „надуват свирката“? Това са работници или служители, осмеляващи се да подадат сигнал, когато техни преки ръководители са замесени в гешефти или ощетяват правата им. Директивата разпростира действието си върху държавната и общинските администрации и върху бизнеса. Сигналите за нередности следва да се подават в рамките на самата организация - фирма, министерство, а разбира се и в контролните органи. Директивата предвижда защита на подаващите сигнали за екологията, опазването на личните данни, безопасността на храните, финансовия сектор, пътната инфраструктура, като изрично се произнася за неприкосновеността на разобличителите.

Директивата се разпростира и върху защитата на журналистическите източници на информация разпорежда, че подаващите сигнали ще се ползват с правна и психологическа закрила.

За английския израз whistle blowers - „надуващите на свирката“ е намерен наш кратък символичен термин - „разобличителите“. За да се случи обаче цялостната социално-правна защита на разобличителите, както предвижда директивата, в българския политически модел следва да се променят редица кодекси и закони. Синдикатите също могат по смисъла на директивата „да надуват свирката“ и неизбежната промяна на законодателството следва да се обсъди и в Тристранния съвет, преди да стигне до Народното събрание.

Поради баланса на интересите, политическите пристрастия и нрави у нас юристи се опасяват, че адаптацията към директивата в защита на разобличителите би отнела много по-дълго време, отколкото остава до декември 2021 година. Казват даже, че правосъдната система в държавата може да блокира, ако навреме не се промени законодателството по начин, който да гарантира правата и безнаказаността им като разобличители.

- Искаме и бизнесът, и повече работещи да знаят за директивата, която ни засяга. Закрилата на подаващите сигнали следва да е част и от антикорупционната стратегия - подчертава Калин Славов. - У нас има нормативна рамка за борба с корупцията в наказателното право, но още няма национални механизми и мерки за защита на разобличителя, които да обхванат държавната власт, публичния и частния сектор.

Директивата определя като мярка „да не се влошава трудово-правното му състояние“. Посочва, че се дължи правна защита и даже финансова помощ, в случай че разобличителят пострада заради храбростта си. Остава националното законодателство да назове мерките...

Има ли риск всеки да почне да надува свирката? Няма - ако работникът действа в публичен интерес, разкривайки порочни практики, нередности, измами. Няма - ако аргументира наблюденията си, а с тях и защо е в обществен интерес да се осветят и да се прекратят вредни практики. Тъкмо затова директивата предвижда неизбежните репресии и отмъщение от страна на засегнатите и цели да гарантира защитата и ненакърняването на статуквото им.

Най-напред в САЩ, след това във Великобритания, Нова Зеландия, Норвегия, даже и в Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония, Албания и Косово, а през последните двайсетина години в Румъния, Словения, Люксембург, Малта, Унгария, Ирландия, Словакия, Холандия, Франция, Швеция, Италия, Латвия - общо 12 страни от ЕС - действат регулации, гарантиращи ненакърнимостта на хората, които подават сигнали за обществени нарушения. Как? В изброените страни са в сила мерки за правна, психологическа и даже финансова защита, ако информаторът е бил репресиран и е останал без доходи. С основанието, че в половин Европа действа закрила за разобличителите, Брюксел наложи общ стандарт за всички държави-членки.

У нас ясно са посочени държавните органи, които да се заемат с приложението u - омбудсманът, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и Националният съвет по антикорупционни политики към МС. От Министерството на правосъдието се очаква да изготви оценка на въздействието и да се заеме с отчитащите годишни доклади за прилагането на директивата.