Албания чака неспокойно резултатите от преброяването на малцинствата

Първо преброяване след официалното признаване на българското малцинство през 2017 г.

Тирана се оплаква от натиск от съседни страни за фиктивно завишаване на статистиката за малцинствените групи

Твърдения за натиск при определянето на етническата принадлежност в редица албански региони се съдържат в серия от информации, разпространени в рубриката „Инсайд стори“ на популярната албанска медия „Топ ченъл“, информира БТА.

Преброяването на населението и жилищата в Албания започна на 18 септември и ще продължи до 15 ноември. То трябваше да приключи на 28 октомври, но беше удължено заради нежелание за участие в процеса, отдалеченост, липса на контакт с някои жилища и поява на нови постройки в зони, засегнати от разрушителното земетресение през 2019 г.

Въпросниците съдържат 100 въпроса, от които само три не са задължителни – въпросите за етническата принадлежност, езика и религията на албанските граждани.

Това е и първото преброяване в Албания след официалното признаване на българското малцинство през 2017 г.

Медията твърди, че както в миналото, така и сега е установен натиск от съседни страни за фиктивно завишаване на статистиката за малцинствата. Общо осем информации за натиск при преброяването има в рубриката „Инсайд стори“– една обобщаваща, две за Гърция и пет за България. Други страни не са споменати във връзка с темата.

В рубриката се посочва, че такова влияние е регистрирано в южната част на страната, където има опити за завишаване на броя на лицата, обявили се за гърци, но и в тези части на Албания, където има представители на българското малцинство.

„Тези цели (за завишаване на броя на членовете на малцинствата) крият интереси за обявяване на малцинствени зони“, пише медията.

В публикациите се говори за множество данни за гръцки дипломати и служители, разположени на терен в южните албански общини Фиер, Вльора, Корча и Делвина, където се срещат с представители и на влашката (арумънската) общност. Според „Топ ченъл“ предполагаемата цел на срещите е убеждаването им да се обявят за гърци срещу снабдяване с гръцки документи, с които ще могат да емигрират в ЕС.

За България публикациите твърдят, че тя също се е ориентирала към привличане на граждани да се обявят за българи на преброяването чрез предоставяне на български паспорти, които носят ползи, защото България е членка на ЕС.

В „зоната на Гора и Голо бърдо има албанско население, но което говори и други езици или, (какъвто е случаят с) Химара, където се говорят албански и гръцки“, казва за „Топ ченъл“ албанският историк Бечир Мета.

В информациите се посочва още, че исторически данни показват признато българско малцинство в зоната на Преспа, но не и в областта на Гора.

„Топ ченъл“ публикува и информация, озаглавена „Македонци или българи? Битката на малцинствата в Пустец“ – община в областта Мала Преспа. „В тази малка община има сблъсък между българите и македонците. Последните твърдят, че българската държава опитва да разшири влиянието си върху гражданите, за да се обявят за българи. И в тази зона младите са емигрирали с български паспорти“, пише медията.

Същевременно обаче кметът на община Пустец Пали Колефски казва, че преброяването на населението тече спокойно и не е имало напрежение, допълва медията. „Според информацията, с която разполагам, не е имало (напрежение), с изключение на натиска да се свърши задачата (за попълване на въпросника) възможно най-добре“, заяви Колефски. 

Кметът посочва, че общината е кандидатствала по проекти от неправителствени организации, а не от българската държава, и допълва, че България е подкрепила Пустец, като е предложила пожарна кола, линейка и снабдяване на няколко училища със столове и чинове.

„Топ ченъл“ цитира и лидера на свързаната с гръцкото етническо малцинство партия „Обединение за правата на човека“ (PBDNJ) Ванджел Дуле, който заяви неколкократно, че преброяването на населението в Албания не се провежда според закона в тези зони на Албания, където има малцинства, защото анкетиращите пропускат трите незадължителни въпроса – за етническата принадлежност, езика и религията.

Въпреки това медията говори за „констатирани влияния на терен от чуждестранни националистически фактори“ и обвинява Гърция и България, че са заплашили Албания с блокиране на процеса по евроинтеграция, въпреки че България не е формулирала подобни условия.

„Получих уверения на най-високо равнище, че националното преброяване на населението в Албания ще се проведе според най-високите европейски стандарти, със спазване правата на всички етнически общности, включително и българската. Това е първото преброяване от официалното признаване на българското национално малцинство през 2017 г.“, заяви при посещението си в Албания през септември вицепрезидентът на България Илияна Йотова, цитирана „Топ ченъл“.