Труд
Автор:
Д-р Илия Илиев
Чрез скандално забавни изявления се тестват средата и играчите в нея по света и в САЩ
На един човек не му завиждай, докато не му видиш края, казвала понякога леля Ванга от Петрич. За политиците по най-горните етажи на властта важи с пълна сила. Особено за изкачилите своите върхове под звуците на медни духови инструменти, но слезли или смъкнати оттам трагично.
Доналд Тръмп достигна президентския връх във Вашингтон с гръм, трясък и фанфари, през вражески и приятелски огън, през бурни мътни води. Пределно нахъсан се устреми да пресушава блата и мочурища, но го катурнаха в гъста и воняща кал. Чудо девето, но пак победи!
След толкова наистина люти битки и премеждия, при това е на 78 години. Без да е професионален политик със стаж, без да е утвърден кадър на една от двете големи партии в страната. Много малко хора са способни на такъв изключително изтощаващ и в неблагоприятни условия успех. Разбира се, цената е много висока, плаща се главно със здраве.
Има късметлии политици, на които се е паднало да управляват имотна държава, сит народ в мирно време. При 30-я президент на САЩ Калвин Кулидж (1923-1929) цари затишие между две икономически и политически бури.
Пред Доналд Тръмп отвсякъде стърчат и бучат проблеми с размера на Скалистите планини. Решенията на повечето са твърде закъснели, изискващи огромни сили и средства, с каквито реално държавата не разполага в достатъчен размер. Враговете му са извънредно много, приятелите малко, компетентните сътрудници са кът.
Редица слабости за управлението на огромна държава, в няколко големи кризи и по трите направления за прогнозиран успех - време, сили и собствена личност. Несъмнено поне в общи линии картината му е била ясна предварително, Тръмп сигурно е изградил с външно съдействие план за действие.
Параметрите му прозират в първите управленски действия на Белия дом. На преден план в букета от неговите личности принудено излиза шоуменът с илюзионистки акцент. Шумни, шарени, скандално забавни изявления и действия, негови и на приближените му няколко широко известни персони.
Всъщност, активно тестване на средата и играчите в нея по света и в САЩ. То дава първи резултати, има положителни, срещат се и отрицателни, преобладават противоречивите. Някои биха искали да скрият, но Тръмп и екипът му са под най-внимателно и постоянно външно наблюдение. Например, става все по-ясно, че не само Белият дом, но и задкулисието във Вашингтон все още нямат нито план, нито дори мъглява представа за изгодни за спасяване на световната си хегемония политики.
Липсата на стратегически план Тръмп замества с шоу-пушилки и все повече заприличва на водевилен Актьор Актьорович, играещ образа на чичо Сам Страшника-миротворец. С риск все повече хора да възприемат думите му не буквално, но и не сериозно. Който плаши и шумно иска да грабне много, за да получи накрая малко, но да обяви постигнатото за добра сделка.
Древните китайци казвали: „Ако ти не си нож и дървена дъска за нарязване на продукти, значи си рибата или месото върху нея“. Този, у когото в едната ръка е ножът, а в другата дъската, е обичайният образ на чичо Сам, Тръмп него изобразява. Който не държи поне един от двата инструмента, е плячка. За Вашингтон всички други са плячка, а светът е джунгла.
Доскоро отрекоха международното право, заговориха за някакви известни само на тях правила. Сега и свят, основан на правила няма, а империализъм от чиста проба.
Друго е казал Удроу Уилсън: „Малките държави имат право на същото уважение към своя суверенитет и териториална цялост, каквито очакват и изискват за себе си големите и могъщите“.
Прави силно впечатление, че напоследък за ООН официално в САЩ и на Запад не се говори като за място за решаване на световни проблеми, за каквото тя е създадена, тя дори не се споменава. През първия си мандат Тръмп извади САЩ от редица много важни международни договори, сега и от СЗО. Може да се очаква, че ще напуснат и ООН.
Опитва се сега навсякъде да прилага любимия си метод „преговори от позиция на сила“, но без напълно реална сила, а само чрез създаване на видимост за такава. Това обаче се вижда и без бинокъл, досега заплашените бързо реагираха с частично или пълно несъгласие. Както заплаши с високи мита и санкции Канада, Мексико и Панама, така ги отложи за един месец. Не те отстъпиха!
От много страни одобряват решението на администрацията на Доналд Тръмп да забрани на мъже, сменили пола си - да се състезават в женските спортове. Както и спирането на дейността на Американската агенция за международно развитие (USAID). Остават обаче съмненията, че Белият дом няма да се лиши от такъв мощен инструмент за нанасяне на вреди по света, който е и отлична пералня за пари.
Май днес шумно я изхвърлят, но после ще я възстановят под вънкашност друга и под име ново. Както се постъпва дори с много мръсни ръце - измиват се, но не се отрязват.
Тези дни се вдигна огромен шум около инициатива на Тръмп за палестинците в ивицата Газа. Да напуснели разрушените си селища си към други страни, САЩ щели да ги превърнат в рая на земята, а после да се върнели. Изглежда, че Нетаняху е на крачка да успее да въвлече САЩ в поредната крайно непопулярна война в Близкия Изток.
Атаките последваха отвсякъде. Дори шефът на ООН нарече този замисъл етническо прочистване. Бразилският президент Лула да Силва осъди тези експанзионистични амбиции: „Къде ще живеят палестинците? Това е безотговорно за всяко едно човешко същество.“ И отново осъди действията на Израел в Газа като „геноцид“.
Със сигурност все повече страни ще се дърпат от САЩ към БРИКС, за да не попаднат „под ножа“. А Китай и Русия с ножове в ръцете очакват провалите на обявилите ги за свои врагове САЩ.
Израел прекратява участието си в Съвета на ООН за правата на човека, защото разпространявал антисемитизъм и дискриминация. Дори в Щатите остро ги осъждат обаче.
Под заглавие „Лудостта на Доналд Тръмп“ изданието „Ню Йоркър“ пише: „За радост на Бенямин Нетаняху, Тръмп предлага пълномащабно етническо прочистване на Газа.“
Крайно негативни реакции отвсякъде. След които Белият дом съобщава, че Президентът на САЩ Доналд Тръмп не е поемал никакво задължение да изпраща американски войски на терен в ивицата Газа в рамките на предложението си Вашингтон да поеме контрола над палестинския анклав. Напротив, за войски говореше само преди дни!
Тръмп вече се изправя срещу себе си. Тъй като силно рискува в близко време да започне да се дави в собствения фонтан от заплахи, свръхнамерения и прибързани действия. Които ще се изпълняват неуспешно, ще бъдат изоставяни тихомълком или неизбежно ще се провалят с трясък. Вече се появят сравнения с интелектуалното и емоционално състояние на неговия предшественик.
И до сравнения с нездравото поведение на безотговорния Байдън ще го докарат сблъсъкът с реалностите в страната и света; напредналата възраст; очертаващата се поредица от неуспехи; все по-острата съпротива отвън и отвътре.
Не само Мъск, немалко лица от тясното му обкръжение ще използват неговите слабости, за да си решават свои задачи; твърде честото тръмпово „Уволнен си! може да зачести в близките месеци и по отношение на някои от днешните му фаворити. А резерви няма!
Съветската перестройка на Горби доказа, че светкавичното „проветряване“ в претоварените с персонал администрации, масовите чистки на кадри, неизбежно водят до саботажи на всички нива, растяща камара от пропуски и грешки на неопитни нови назначенци, в крайна сметка на управленски колапс и политически провал на актуалните властимащи бурни реформатори.
Настъпени са много и големи интереси в САЩ, започна голямата, засега политическа и административна война, която има потенциал да стане гражданска; откъде време за тежки битки в чужбина. Перестройката и ускорението са революция, а революциите винаги представляват регрес.
Ако значително забави темпото, Тръмп може и да свърши полезна за САЩ работа. Не и чудеса.
