"Алфа Рисърч": ГЕРБ 23,4% подкрепа, ПП - 17.7%, ДПС - 10.4%

Ако следващата неделя се провеждат избори, до урните биха отишли едва 35 на сто от имащите право на глас пълнолетни българи. ГЕРБ запазва водещите си позиции с 23.4%, но губи два пункта от подкрепата си през октомври. Лидерът на партията Бойко Борисов  се ползва с 19.6% доверие и 55.7% недоверие.

Това сочи анализ на обществените нагласи на агенцията за маркетингови и социални проучвания "Алфа Рисърч".

Националното представително проучване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. То е проведено в периода 1 – 13 декември, сред 1023 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

На втора позиция, със 17.7% са „Продължаваме промяната“. Отливът при тях за последните два месеца е около 2.5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни щети от отказа на младите избиратели да гласуват. Спада и одобрението към лидерите Кирил Петков и Асен. Василев – от 23 на сто в предишните месеци до 15% - 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на сто.

ДПС е една от партиите с по-слаб отлив на подкрепа. Тя се запазва на обичайните за движението нива в страната от 10.4%, а доверието в лидера му Мустафа Карадайъ – 10.1%. Той обаче се откроява и с най-високо равнище на недоверие сред партийните лидери – 57.4%.

"Възраждане“ е другата партия, регистрираща относително по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10.0%), а одобрението за Костадин Костадинов е 13.9% срещу 55.5% неодобрение.

Електоралните позиции на БСП отслабват от 9.3% на изборите през октомври до 8.5% в началото на декември. Корнелия Нинова губи 4 пункта от личния си рейтинг и към момента се ползва с 14.1% доверие срещу 55.1% недоверие.

Подкрепата за „Демократична България“ намалява с около 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6.5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на коалицията. В края на годината Христо Иванов има 14.5% одобрение срещу 47.9% неодобрение. Владислав Панев остава по-слабо познат с 9.2% положително срещу 33.3% отрицателно отношение. Третият съпредседател Атанас  Атанасов получава 8.3% доверие срещу 52.5% недоверие.

На границата на 4-процентната бариера е подкрепата за „Български възход“ (4.3%). Лидерът ѝ Стефан Янев обаче продължава да се разглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и ниско недоверие – 17.5% срещу 30.8%.

15.2% все още не са се оттеглили от групата на активните гласоподаватели, но са силно разколебани коя партия да подкрепят. 

Доверието в институциите намалява

2022 г. бележи траен спад на обществено доверие в институциите. Сформираното след вота през октомври 48 Народно събрание (НС) е първото, което стартира дейността си с минимално обществено доверие от 7% срещу 63% недоверие. За последните 13 години подобно отношение е регистрирано единствено в края на 42-ро НС, излъчило правителството на Пламен Орешарски (8% доверие срещу 65% недоверие).

За първи път от избирането на Радев на този пост ножицата между доверие и недоверие се затваря до два пункта. От началото на втория му мандат през февруари до декември положителните оценки спадат от 51% до 36%, а отрицателните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента оттеглят жители на областните градове, младите и средни поколения, посочват от Алфа Рисърч.

Проучването показва, че отношението към назначеното от президента четвърто служебно правителство е силно поляризирано. Кабинетът получава одобрение от 24% и неодобрение от 29%, а служебният премиер Гълъб Донев - 24% одобрение срещу 22% неодобрение. 

Оптимизмът е на исторически ниско ниво

Нивото на личен оптимизъм (34%) е третото най-ниско след икономическата криза от 2009-2011г. Дори и в бурните политически 2016-2017, дори по време на Ковид пандемията от 2020, традиционният новогодишен оптимизъм и мобилизация на българите не са спадали под  50-55%. В края на 2022 те обаче бележат срив от 20 процентни пункта. Едва 20% се надяват на позитивно развитие за Европа и света, разчитайки на скорошен край на войната в Украйна. 27% предвиждат да се запази сегашното положение и конфликтите да не се разраснат, но всеки втори се опасява от негативен развой.

В поредицата от тревожни очаквания, проучването регистрира негативен парадокс, който може да се резюмира с думите „аз и светът можем и да се оправим, но България - едва ли“. Ако негативните очаквания на лично и глобално ниво са между 27% и 50%, то очакванията за страната "бият рекорд" по песимизъм - 58% очакват 2023г. да бъде по-лоша, едва 18% се надяват на цялостно позитивно развитие.

Относно предвижданията на хората какво ни чака през 2023г. най-голям дял, 57 на сто, виждат поредните предсрочни избори. 35% смятат, че ще се стигне до социални протести и вълнения. 27% очакват ескалация на конфронтацията и нестабилността. Около една трета от българите обаче споделят и оптимистични очаквания. 34% се надяват България да започне да излиза от кризите, 32% - да се увеличат доходите и жизнения стандарт. Далеч по-скромни са очакванията България да реализира по-амбициозни цели и да се превърне в желан модел за живот и просперитет. Едва 14% се надяват повече млади българи да се завърнат от чужбина. Двойно по-малко, 7%, предвиждат нарастване ролята на България на Балканите и в Европа, посочват от Алфа Рисърч.