Имало проблем тук или там? Бог „Пазар“ е насреща. Амин!

„Пазарниците“ отдавна са решили, че най-добрата държава е тази, която почти не съществува, т.е. „минималната държава“ в иначе грандиозната картина на саморегулацията

В този свят държавата има почти ритуална роля – да съществува колкото да не липсва напълно, но не и да се намесва

Има една особена утеха в съвременното мислене – че какъвто и да е проблемът, където и когато да се появи, той всъщност вече е на път да бъде решен. Не от хора, не от институции, не от усилия, а от нещо много по-висше и почти мистично – от Бог „Пазар“. Тази невидима сила, за която се говори със смесица от уважение и страх, е натоварена с ролята едновременно да наказва, възнаграждава, балансира и оправя всичко, стига да не й се пречи с излишни въпроси. Амин!

В здравеопазването, например, след няколко години щяло да има недостиг на лекари и медицински сестри. След няколко? Колко мило! Това „след няколко години“ се случи още вчера. Това, разбира се, не е новина – проблемът е тук от преди неудържимия възход на Борисов. Сестрите отдавна са открили, че трудът им има различна стойност в различни географски ширини и че признанието понякога върви заедно със заплата, от която може да се живее и то прилично. У нас обаче те често продължават да бъдат разглеждани като счетоводен „разход“, не като ресурс. Но тревога няма. Бог „Пазар“ ще коригира това. Лекарите ще работят повече, пациентите ще чакат повече, а статистиката ще отчете... пореден успех на здравеопазването. В крайна сметка, ако нещо липсва, значи не е било достатъчно печелившо. А ако не е печелившо – явно не е необходимо. Защо е така и може ли без медицински сестри и лекари-специалисти – това са дребни технически въпроси. Амин!

По същия начин стои въпросът и с туризма. Да се пренесем към морето, където също се вършат чудеса. Нямало достатъчно туристи? Хотелите празни, ресторантите – тъжни, плажовете – разчертани, но без хора. Но защо този песимизъм? Нали законите на пазара са ясни: когато предлагането надвиши търсенето, цените пак ще паднат. А когато паднат – клиентите магически ще се появят на секундата. И ако не се появят? Тогава Бог „Пазар“ ще направи великото си очистване – ще изхвърли недобросъвестните, слабите, неподходящите. Нещо като икономически Страшен съд, но без излишни сантименталности. В тази схема държавата няма място – тя е твърде човешка, твърде склонна да мисли неразумно. А нали „пазарниците“ отдавна са решили, че най-добрата държава е тази, която почти не съществува, т.е. „минималната държава“ в иначе грандиозната картина на саморегулацията. Най-слабите отпадат, най-силните оцеляват, а най-адаптивните просто променят стандартите. Ако крайният резултат не е особено привлекателен, това вероятно означава, че очакванията са били надценени, а не че системата има недостатъци. Амин!

И да не забравим още едно малко пазарно „чудо“ – инфлацията. Цените растат, доходите не тичат толкова бързо, а кошницата за пазаруване става все по-философско понятие. Но и тук няма място за тревога – Бог „Пазар“ отново има план. Инфлацията, ще ни обяснят вещите му жреци, е просто временен феномен. Нещо като летен дъжд – мокри те, но ти калява характера. Ако хлябът е по-скъп, значи има търсене. Ако токът и горивата скачат, значи икономиката „прегрява“. Ако заплатата не стига – значи не си достатъчно „конкурентоспособен“. Логиката е безупречна: щом нещо поскъпва, значи така трябва. А какво става с хората? Те имат честта да се адаптират. Да свиват потребление, да оптимизират разходи, да откриват нови хоризонти на лишенията. Родителите ще се научат да обясняват на децата си, че кашкавалът е лукс, а отоплението – въпрос на избор. Пенсионерите и младежите – че спестяванията им са били просто излишна илюзия. Но нека не драматизираме – това е част от великото равновесие. И ако някой дръзне да попита защо инфлацията не засяга всички еднакво – защо едни печелят от нея, а други плащат цената – отговорът вече го знаем: така е решил Бог „Пазар“. Неговите пътища са неизповедими, но винаги печеливши… за някого. В крайна сметка, инфлацията също е форма на пречистване. Тя изпарява слабите, изпитва устойчивите и възнаграждава силните. И ако след всичко това остане само шепа „ефективни“ победители – още по-добре. Защото, както знаем, най-чистият пазар е този, в който няма излишни участници. А за останалите? Остава утехата, че са част от един велик, саморегулиращ се процес. Почти като природен закон. Почти. Амин!

Най-елегантно обаче пазарната логика се прилага при обяснението на неравенствата. Там тя достига почти прогресивни философски измерения. В България имало разслоение, разлики, несправедливости. Но какво от това? Това не са проблеми, а доказателства за божествения план на „Пазара“. Всеки получава точно това, което заслужава. Ако си беден, значи просто не си се постарал достатъчно. Ако си богат – честито, явно си любимец на „Пазара“! Всеки получава това, което заслужава – звучи просто, ясно и окончателно. Фактът, че хората започват от различни позиции, с различен достъп до образование, здравеопазване и възможности, се приема като нещо второстепенно, едва ли не декоративно. Пазарът не се интересува от такива подробности. Той не измерва усилия, а резултати; не оценява морал, а търсене; не разпределя справедливост, а цена. Ако някой струва малко, това не е проблем на системата, а характеристика на самия него. Логиката е безупречна, защото е затворена – тя не допуска въпроси извън собствените си предпоставки. Амин!

В този свят държавата има почти ритуална роля – да съществува колкото да не липсва напълно, но не и да се намесва. Регулациите са подозрителни, публичният интерес е абстрактен, а колективните решения изглеждат неефективни по дефиниция. Вярата в пазара замества нуждата от дебат. Всеки проблем се свежда до една проста рецепта: оставете нещата на Бог „Пазар“, той ще се оправя. Тази формула има предимството, че освобождава от отговорност. Не е нужно да се планира, да се инвестира, да се мисли дългосрочно. Нужно е само търпение. И доверие. Този морал е прост и удобен: няма нужда от съчувствие, няма нужда от политика, няма нужда от общество. Има само индивидуални съдби, внимателно оценени от невидимата ръка – тази мистична сила, която винаги води към общото благо, дори когато отделните хора потъват. Амин!

А когато очакваното чудо не се случи, обяснението винаги е под ръка. Или не сме чакали достатъчно, или сме пречили прекалено с регулации, или просто не сме били достатъчно „конкурентни“. Така кръгът се затваря, а вярата в Бог „Пазар“ остава непокътната. Защото в основата си тя не е икономическа теория, а форма на успокоение – убеждението, че дори когато нещата излизат извън контрол, всъщност всичко върви по плана на „невидимата ръка“. Само че планът е невидим, а резултатите – зловредни. Амин.

В крайна сметка остава само да вярваме. Да вярваме, че всичко ще се нагоди, ще се саморегулира, ще се подреди. Че липсващите лекари ще се появят отнякъде, че празните заведения ще се напълнят, че бедните ще станат богати – някой ден, някак си. И ако това не се случи? Е, тогава проблемът очевидно не е в Бог „Пазар“… а в недостатъчната ни вяра.

P.S. Продължавам да се учудвам: на “пазарниците” от НПО-тата им плащат скъпо и прескъпо, за да лансират подобни - печеливши за олигархията - илюзии на едро; но защо още има заблудени, на които не им плащат, а вярват в подобни глупости?!