Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Да съставят списък от големи обекта за концесиониране или приватизация, настояват от работодателската организация
Намаляване на заетите в обществения сектор
Увеличение на заплатите заради това, че ще започнат да плащат сами осигуровките си, да получат само хората от бюджетните организации с възнаграждения под максималния осигурителен доход. Това е едно от исканията на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) по бюджета за 2026 г., изложени от председателя на работодателската организация Кирил Домусчиев във Фейсбук. В проекта на бюджет за 2026 г. е предвидено от 1 август максималният осигуритлен доход да стане 2300 евро.
“В КРИБ имаше сериозни дискусии дали да подкрепим Бюджет 2026 в Националния съвет за тристранно сътрудничество. От една страна, този годишен бюджет вече е до голяма степен изпълнен и правителството е поставено пред свършен факт за първите 7 месеца от годината. От друга страна, почти всички реформи за намаляване на разходите са отложени за 2027 г., а управляващата партия има мнозинство и може да действа много по-бързо и смело. Все пак, премахването на автоматизмите и плащането на осигуровки от всички са стъпки в правилната посока”, пише Кирил Домусчиев.
Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев поставя шест основни искания, за да подкрепят бюджета за 2026 г.:
“1. Да не се индексират заплатите в бюджетния сектор на служители, които са над максималния осигурителен доход, заради това, че ще започнат да плащат своите осигуровки. Да се индексират само заплатите под максималния таван, а на служителите с нетна заплата под 1000 евро - тя да се индексира с допълнителни 3%. Очевидно колегите от синдикатите не са си свършили работата в доминирания от тях обществен сектор и са допуснали директори с по-големи заплати от тази на Доналд Тръмп да ръководят служители със заплати, близки до минималното възнаграждение. Индексирането на всички заплати на калпак по време на бюджетна криза ще е сигнал, че зимните протести срещу неравнопоставеността не са чути.
2. Премиерът и Министърът на финансите да изискат всяко министерство да представя по три разрешителни режими на година, които да минат на мълчаливо съгласие. За всеки непредставен режим, Министърът на финансите да реже по 10% от издръжката на съответното ведомство.
3. Да се състави списък от поне два големи обекта за концесиониране или приватизация през следващата година. Правителството ежеседмично показва шокиращи директорски заплати на дружества, затънали в дългове и загуби. Някои като “Топлофикация София” дори вече заплашват устойчивостта на цели системи. Когато частен бизнес губи пари, той фалира - а когато държавен губи пари, му дават още повече пари. Време е този абсурд да приключи!!!
4. Всички автоматизми да бъдат премахнати със законови промени в рамките на 2026 г. Да не се допуска и сключване на колективни трудови договори с автоматизми в бюджетния сектор, тъй като средствата идват от данъкоплатците, които не са страна по такива договори.
5. Да се ускори съставянето на управленската програма на правителството като всички мерки, които не присъстват в предизборната програма, да се представят авансово на социалните партньори от икономическия или финансовия вицепремиер. Средносрочната фискална рамка трябва да стъпи върху управленската програма, за да вдъхва доверие и стабилност.
6. Да се състави план за намаляване на заетите в обществения сектор до постигане на 2/3 от средното за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2028 г. България е държава с 35 години модерна пазарна икономика в историята си и в демографска криза - не е нормално да вървим към ситуация, при която в бъдеща 5-милионна България всеки 2-ма работещи в частния сектор ще издържат 1 чиновник, 3-ма пенсионери и 1 неработещ. Математиката не излиза”.
От КРИБ продължаваме да сме притеснени от високата инфлация, тъй като всеки бюджетен дефицит в условията на пълна заетост в икономиката ще повиши още повече инфлацията, пише Кирил Домусчиев. Инфлацията може да бъде намалена под 2% само чрез бюджет с излишък и такъв трябва да бъде съставен най-късно за 2028 г., допълва председателят на КРИБ.
Вдигане на пенсионната възраст, предложи председателят на АИКБ Румен Радев
Без ковид добавки и в старите пенсии
Пенсиите да бъдат увеличавани само с размера на инфлацията, предложи председателят на АИКБ Румен Радев. Той изрази позицията на работодателската организация по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което синдикати, работодатели и представители на правителството обсъдиха проекта на бюджет за 2026 г.
Румен Радев, председател на АИКБ
Автоматичният механизъм за увеличение на пенсиите по швейцарското правило - с 50 на сто от инфлацията и с 50 на сто от ръста на средния осигурителен доход трябва да бъде премахнат, заяви Румен Радев. Прилагането на това правило води до реално увеличение на пенсиите, което не може да бъде финансирано със собствени средства на пенсионната система. Ръстът на пенсиите да бъде ограничен до компенсиране на инфлацията, предложи председателят на АИКБ.
Да бъде премахната минималната пенсия, поиска още Румен Радев. Според него всеки трябва да получава пенсия според осигурителния си принос. Пенсията не би трябвало да има социален характер, но хората с ниски пенсии биха могли да кандидатстват за социални помощи. Наличието на минимална пенсия не стимулира хората да се осигуряват върху реално получаваните доходи, смята Румен Радев.
Ковид добавките да бъдат махнати не само от новите пенсии, а и от старите, предложи председателят на АИКБ. Ускоряване при повишаване на пенсионната възраст, поиска още Румен Радев.
Не подкрепяме увеличението на минималните осигурителни прагове по групи професии и дейности, допълни той. Според Румен Радев минималните осигурителни прагове трябва да бъдат премахнати и всеки да бъде осигуряван върху реалната си заплата. Правителството предлага минималните осигурителни прагове да бъдат увеличени с между 12,6 на сто и 70 на сто от 1 август. Това ще доведе до увеличение на разходите за труд и в някои дейности осигурителните прагове ща бъдат по-високи от реалните заплати.
От АИКБ подкрепят държавните служители да плащат осигуровките си, като настояват това да стане и в сектора отбрана и сигурност. Но плащането на осигуровки от държавните служители да не става с компенсиране на заплатите им, защото това ще доведе до получаване на по-високи пенсии от тях.
От АИКП поискаха да бъде премахнато и правилото работодателите да плащат за първите два дни болнични на наетите от тях хора.
Гълъб Донев, министър на финансите:
Гълъб Донев, вицепремиер и министър на финансите Стимка: Пламен Стоименов
Този бюджет не включва наши политики, но при подготовката му започваме да прилагаме принципите, за които получихме доверието на избирателите - реализъм, честност, отчетност, отговорност, нормализация, балансиран подход, съхраняване на права и доходи. Това заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в началото на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на който социалните партньори обсъдиха бюджета за 2026 г.
По думите на Донев заседанието на Тристранния съвет по проекта на бюджет винаги е било събитието на деня. “А се е случвало да е предвестник на големи обществени промени в бъдеще”, посочи той и благодари на социалните партньори за присъствието.
Умелото стабилизиране на публичните финанси без шокови решения е необходимо условие за прехода към бюджета за 2027 г., в който ще бъдат включени нашите политики, посочи финансовият министър.
Гълъб Донев каза, че са чули критиката за липсата на достатъчно амбиция и смелост за бюджета за 2026 г., както и притесненията на протестиращите държавни служители. Очакванията за бюджет за тази година са различни и често нереалистични, смята Донев. Чуваме всяко становище и внимателно разглеждаме всяко предложение, увери вицерпемиерът.
Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“:
По време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество от КНСБ и КТ “Подкрепа” протестираха пред сградата на Министерски съвет заради предложеното с бюджета намаление на разходите за персонал.
Снимка: Пламен Стоименов
Максималният осигурителен доход трябва да изчезне, заяви по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество Димитър Манолов, президент на КТ “Подкрепа”. Според него максималният осигурителен доход имаше смисъл, когато имаше прогресивно облагане на доходите. А сега облагането е регресивно - колкото по-голям е доходът, толкова по-малко е облагането, а причината за това е наличието на максимален осигурителен доход.
Според Димитър Манолов като стъпки към премахването на максималния осигурителен доход от 1 август той трябва да бъде увеличен с 1000 евро, а от 1 януари 2027 г. с още 1000 евро. В проекта на бюджет е предвидено максималният осигурителен доход от 1 август да стане 2300 евро. Срещу това увеличение възразиха представители на работодателите. Най-голям проблем имали фирмите от сферата на информационните технологии, чиито бюджети за заплати за годината вече са уточнени.
Категорично сме “за” държавните служители да плащат осигуровките си, но те трябва да бъдат компенсирани за това, заяви Димитър Манолов. Когато е въведено правилото държавният бюджет да плаща осигуровките на държавните служители, заплатите им са били намалени. Затова сега е честно плащането на осигуровките да бъде компенсирано с вдигане на заплатите. От КТ “Подкрепа” искат държавните служители да имат клас за прослужено време, право да развиват бизнес и да получават ваучери за храна.
