Америка на Байдън: „Една нация“ или „Ние срещу тях“?

САЩ страдат от "политически екстремизъм“, „превъзходство на белите" и "вътрешен тероризъм"

Авторът Патрик Джоузеф „Пат“ Бюканън (Joseph Patrick „Pat“ Buchanan) е американски политик и публицист. В периода от 1969 до 2000 г. е идеолог на крайнодясната фракция на Републиканската партия. В периода от 1969 до 1974г. е асистент и автор на речите на президента Ричард Никсън. През 1974 г. е съветник на президента Джералд Форд. В периода от 1985 до 1987г. е ръководител за връзки с обществеността в администрацията на президента Роналд Рейгън. Той се кандидатира за президент през 1992 и 1996 г. от Републиканската партия, а през 2000 г. от Реформаторската партия. Телевизионен и радиоводещ, журналист и писател.

Оригинал: https://www.lewrockwell.com/2021/01/patrick-j-buchanan/bidens-america-one-nation-or-us-versus-them/ 

„Срещнахме врага, и той -  това сме ние“, казва Пого, анимационният герой на Уолт Кели преди половин век. Думите му са за това, което ние - американците, правим с околната среда, в която живеем.

Наблюдението на Пого ми дойде наум, след като препрочетох речта на президента Джо Байдън по време на инагурацията му. Той започна с възвишени, обнадеждаващи и познати думи: „Това е велика нация. Ние сме добри хора". Завърши в същия дух: „И така, с целеустременост и решителност ние се обръщаме към задачите на нашето време. Подкрепени с вяра. Водени от убеждение. И отдадени един на друг и на страната, която обичаме с цялото си сърце".

В самото обръщение обаче Байдън очерта това, което смята за исторически престъпления на тази нация и онези грехове на душата, които измъчват значителна част от нашето население. По думите на Байдън сред болестите, които тормозят Америка, са "политическия екстремизъм, белия супермасизъм" и "вътрешния тероризъм".

Как можем да преодолеем тези прояви на злото?

Байдън каза: „Единството е пътят“.

Но как добрите американци могат да се обединят с белите супермасисти и вътрешните терористи? Не трябва ли да ги отделим и да ги сразим? И кои са именно те?

Разбира се, сред враговете е и тълпата, която на 6 януари нахлу в Капитолия и вилня там. Но какво да кажем за стотиците хиляди, които присъстваха на митингите на Тръмп? Ами 75-те млн. души, гласували за Доналд Тръмп?

А дали презрените“ ще са извън компанията на спасените? Те, както веднъж каза за тях Хилари Клинтън, са „безнадеждно непоправими“?

"Днес ние празнуваме своя триумф - не на кандидата, а делата, делата на демокрацията".

Това ясно означава, че ако на 3 ноември беше победил Тръмп, това би било поражение за демокрацията. Колко обединяващо е това?

„Днес, в този януарски ден'' - каза Байдън, - ''цялата ми душа желае  това: Обединете Америка. Обедини се, наш народе. И обедини нашата нация. Аз моля всеки американец да се присъедини към мен в това начинание".

След това той изброи характеристиките на нашия враг: „Гняв, негодувание и омраза“.

Независимо от това, в нощта на инагурацията бандите на ''Антифа'' нападнаха централата на Демократическата партия в Портланд и превърнаха във факли американските знамена в Сиатъл. Това са същите ''леви'' банди, на които дължим дългото, горещо лято на безредици, грабежи и палежи след смъртта Джордж Флойд в Минеаполис. 

Осъди ли Байдън някога тези банди по име така, както осъди тълпата, нахлула в Капитолия на 6 януари?

Байдън продължи да описва историята на САЩ, както я вижда - като дълга манихейска * борба за душата на Америка.

„... силите, които ни разделят, са дълбоки и реални. ... Нашата история е непрекъсната борба между американския идеал, според който всички ние сме създадени равни, и другата сурова и грозна реалност, според която расизма, нативизма, страхът и демонизацията отдавна ни разделят".

Но ако нашата история е безкрайна борба срещу расизма, нативизма и демагогията, а днешната борба е срещу неистовия гняв, негодуванието, омразата, екстремизма, насилието и беззаконието, както и срещу „белите супермасисти и домашните терористи“, тогава как можем уверено да се наричаме „велика нация“ и „добри хора“?

Въпреки че, Байдън определя демоничната природа на враговете, той не ги назовава. Кои са те? Как можем да ги победим, ако президентът не ги разпознава? И ако те са зли, а ние сме добри, тогава защо да се обединяваме с тях, а да не ги подложим на остракизъм и да ги смачкаме?

В изобразеното от Джо: „Ние можем да видим един в друг не враговете, а съседите. Можем да се отнасяме един към друг с достойнство и уважение. Можем да обединим сили, да спрем да крещим и да намалим температурата. Защото без единство няма мир, а само горчивина и ярост".

Но не е ли „яростта“ легитимният атрибут на онези, които се борят с омразните врагове, и които Байдън описва?

„Така че днес, по това време, на това място, нека започнем всичко отначало. Ние всички. Да започнем да се чуваме отново един друг.

Чуйте се един друг. Взрете се един в друг. Покажете уважение един към друг".

Този призив за единство е последван от друг призив - „да се отхвърли онази култура, в която самите факти се манипулират и дори се изфабрикуват“.

След това Байдън пусна една измамна сълза.

„Последните седмици и месеци ни научиха на болезнен урок. Има истина и има лъжа - лъжата, която се говори заради властта и печалбата. Всички наши лидери са задължени и носят отговорност да „защитават истината и да победят лъжата“.

Но кои са лъжците? И ако възнамеряваме да се борим с лъжците, тогава защо Байдън обяви минута по-късно: „Ние трябва да сложим край на тази негражданска война ...“?

В инагурационната реч на Уорън Хардинг ** беше казано, че „армия от бомбастични фрази, които маршируват в търсене на идеите“.

Речта на Джо Байдън беше най-объркващата, противоречива и непоследователна реч, която някога се е случвала на стълбите на Капитолия. Тя отразява мислите на нейния автор и състоянието на Съюза, който той сега оглавява.

Успех, мистър президент. Вие ще имате нужда от него, а и ние също.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)

* Манихейството (от гръцки Μανιχαϊσμός) е синкретична религиозна доктрина, възникнала през III век в Сасанидската държава (на територията на съвременен Ирак). Тя носи името на своя основател Мани с добавката епитета „жив“ (Mānī ḥayyā '). Учението на Мани е съставено главно от християнско-гностически концепции, базирани на конкретно разбиране на Библията, но с течение на времето то поглъща голям брой заимствания от други религии, като зороастризъм и будизъм, както те се проповядват в страните на тяхното разпространение. Манихейството не е пряко свързано със западните и източните учения, които се характеризират с дуалистична доктрина (катаризъм, павликианство, зиндик), а определението „манихейство“ се използва от християнското и мюсюлманското духовенство като обвинение. Самата манихейска доктрина се характеризира с идеята за универсалния характер на истинската религия, която преминава през латентен и явен етап.

** Уорън Гамалиел Хардинг (англ. Warren Gamaliel Harding). Роден е на 2 ноември 1865 г., в Мороу, Охайо. Той е двадесет и деветия президент на САЩ от 1921 до 1923 г., от републиканската партия. След две години на поста Хардинг умира на 2 август 1923 г. в Сан Франциско, докато обикаля западните щати, вероятно от масивен инфаркт. След смъртта му слуховете, че е отровен бяха широко разпространени, а наред с това подозренията паднаха и върху съпругата му. Хардинг е известен като любител на бохемския начин на живот (покер, алкохол, любовни афери), който не промени по време на своето президентство.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения