Неочакваното лидерство на Русия в световната енергийна геополитика е факт, с който САЩ трябва да се съобразяват

В продължение на над пет десетилетия саудитският енергиен министър можеше да манипулира цената на нефта само с няколко ловко подхвърлени пред медиите думи относно какво смятала да реши Организацията на страните износителки на нефт – ОПЕК - на следващата си среща, и да печели от това милиарди. Когато искаше да накаже конкурентите си, било то другите страни от ОПЕК в 1985-86 г., Венецуела в 1998-99 г., или американските шистови компании в 2014-15 г., и когато можеше да си го позволи, Рияд наводняваше пазара и подбиваше цените.

Като колония на САЩ Саудитска Арабия обаче използваше цената на нефта и като политическо оръжие в ръцете на Вашингтон. Широко разпространено на Запад и Изток например, е мнението, че СССР рухнал икономически поради пресъхване на валутните му приходи след предизвикания от ОПЕК нефтен ценови шок от 80-те години, когато суровината поевтиня близо три и половина пъти от номиналното $37,42 (в осъвременени долари – $111,30) за барел в 1980 до $14,87 ($30,82) в 1988 г.

Аналогично, след кримската криза в 2014 г. много западни капацитети, сред които и журналистът от в. „Ню Йорк Таймс“ Томас Фридман, предричаха, че падането на цената близо два и половина пъти, от $85,60 в 2014 до $36,34 в 2016 г., предизвикано от Саудитска Арабия въпреки войните в няколко от големите страни износителки на нефт – Ирак, Либия, Нигерия, Сирия – ще доведе икономиките на Русия и Иран до колапс, руските олигарси ще свалят Путин, ще има проамериканско управление в Кремъл, Крим и Донбас ще капитулират пред Киев, Асад ще падне, а Иран ще бъде поставен на колене. Немалко хора и в Русия повярваха на предсказанието.

Каква е била изненадата им, когато на 24 ноември т.г. агенция „Блумбърг“ обяви, че Путин е станал „световният енергиен цар“, цитирайки Хелима Крофт, директор в инвестиционната банка RBC в Ню Йорк и бивш аналитик в ЦРУ. По думите на анонимен висш служител в ОПЕК, сега Путин „поръчвал музиката“ в картела. Това положение съществувало отпреди година, когато той успял да убеди ОПЕК да ограничи производството.

Влиятелната му позиция в ОПЕК според „Блумбърг“ била резултат от цялостната външна политика на Русия, насочена към противодействие на глобалното влияние на САЩ посредством широк спектър икономически, дипломатически, военни и разузнавателни мерки. Тук освен Сирия и цялостната близкоизточна политика на Москва, трябва да се посочат и умелите й действия пред самата Саудитска Арабия, и подкрепата й за Мадуро във Венецуела.

Тази стратегия, подкрепена от огромното минерално богатство на Русия, работи, заключава „Блумбърг“. Путин успя хем да вдигне цената на нефта с $20 или 56% от минимума м.г., хем да не остави своите нефтени барони Сечин и Алекперов да недоволстват твърде шумно от ограничаването на добива им, хем и да не позволява цената да се вдигне толкова, че да насърчи прекален ръст на американския добив от шисти.

В четвъртък, 30 ноември, във Виена 14-те членки на ОПЕК плюс Русия, Казахстан, Азербайджан и Мексико, се договориха да продължат съглашението си за ограничаване добива на нефт до края на 2018 г. – нещо, за което Путин се разбрал със саудитския крал при неотдавнашното му посещение в Москва. Страните ще се съберат през юни, за да разгледат ефекта на споразумението, каза саудитският енергиен министър Халид ал-Фалих. Цената на Brent веднага подскочи с 1,1% до $63,22.

Кои са основните причини за отстъпчивостта на Саудитска Арабия, която, изглежда, е ключова за повишеното влияние на Путин в ОПЕК?

Първо, тежкото икономическо положение на самата Саудитска Арабия и жизненият й интерес от по-високи цени на нефта.

Второ, но не и по значение, качествено новата геополитическа роля на Русия след победата й в Сирия, засиленото й военно присъствие в Близкия Изток и съюза й с Иран – главния съперник на Рияд за влияние в региона, в съчетание с провала на саудитските планове срещу Асад и йеменските бунтовници.

На този фон сегашните вътрешнополитически междуособици, арестите на десетки принцове и милиардери правят Рияд още по-уязвим и зависим от благоволението на, както явно му изглежда, новия близкоизточен хегемон – Путин.

Опитомяването на Рияд от Москва през последните месеци, нещо, което въобще не беше факт в 2014-16 г., въпреки че Путин и тогава говореше за приятелството си със саудитите, е всъщност най-красноречивото доказателство, че Русия се възприема най-широко като новият близкоизточен хегемон. Има индикации, че саудитските власти копират и управленския опит на Путин, т.е. че в страната върви „путинизация“.

Това е поредното доказателство, че от няколко години живеем в постамерикански свят. Комично звучат оценките на Обама, че Русия била регионална сила с икономика в развалини.

Неприятното за САЩ обстоятелство е, че четвъртият мандат на Путин вече е абсолютно сигурен. Външнополитическите му успехи и глобалният му престиж далече натежават над вътрешните недоволства от него.

Опитомяване

на опърничавите

Овладяването на ОПЕК – организация, исторически създадена да противодейства на СССР, от Русия, и то в най-неблагоприятни международни условия на „изолация”, създава неприятен и опасен за САЩ прецедент по отношение на другите международни организации под американско влияние и с антируска насоченост. Който е опитомил ОПЕК, може да повтори същото например и с далече по-безобидния МОК, и то без въздушно-космическа операция като в Сирия, а с помощта на хакери, медии и международни адвокати. Със сигурност нещо такова може да се очаква след световното първенство по футбол догодина. Друго неприятно за САЩ обстоятелство е, че те явно се предовериха на собствената си пропаганда, която тръбеше, че шистовият им добив може да държи цените прекалено ниски за Русия неограничено дълго време.