Служебният вътрешен министър прокарва политиката на група олигарси и тяхното адвокатско лоби в поредния им опит за овладяване на съдебната система

Бойко Рашков като джедай. Така бе изобразен служебният вътрешен министър преди близо два месеца на първата страница на един седмичник. Влагането на точно тази символика при изграждането на публичния образ на силовия вицепремиер още тогава бе ясен знак, че на  Рашков се разчита не само да извърши поредица от смени на ръководителите на специалните служби и полицейски началници. Група олигарси, с отминали или актуални проблеми с правосъдието, а най-вече тяхното адвокатско лоби, разчитат бившият следовател да им осигури възможност да реализират поредния си опит за овладяване на съдебната система. Добре известно е, че всичко случващо се в храма на Темида е сложно, планирано отдавна и винаги има втори план, а много често и повече планове.

Прекомерната активност на Рашков през двата месеца мандат на служебния кабинет и особено в последните дни на предизборната кампания цели да допринесе за ерозия на доверието в бившите управляващи, като ограничи тяхната електорална периферия – онези гласоподаватели, които се колебаят, дали да подкрепят кандидатите за депутати на ГЕРБ. Но това е само една от целите, при това най-видимата за обществото, от серията, които Бойко Рашков и зле прикритите му покровители пробват да постигнат.

За мнозина изненадващо, но всъщност отдавна планирано, е, че вътрешният министър откри и втори фронт, като без особена причина и без повод, започна системно и персонално да атакува главния прокурор Иван Гешев.

Формално заради противоречия около разследванията на търговията с гласове. Но колкото и ефектно да изглежда, Рашков не прави нищо особено по отношение на борбата с платения вот, освен да атакува известни тартори в ромските махали и тук-там някой местен работодател, като разбира се не пропуска да уточни, че същите са близки до бившите управляващи. Сериозни доказателства за купуване на вот, обаче, липсват и до повдигане на обвинения много трудно ще се стигне, а това прави внушенията на вътрешния министър по адрес на прокуратурата напълно неоснователни.

Зад атаките на Рашков срещу Гешев мнозина провидяха амбиция на бившия ръководител на следствието да поеме поста на главен прокурор, за какъвто всъщност вече бе избиран през далечната 1999 г., но така и не успя да встъпи в длъжност. Но както и самият Бойко Рашков сам отбеляза в едно от множеството си напоследък медийни участия, вече повече от година той не отговаря на едно от условията, защото е навършил допустимата по закон възраст от 65 години.

Като опитен юрист, още повече и преподавател на студенти по право в два университета, Рашков много добре е наясно, че използваните изразни средства и отправяните внушения срещу настоящия обвинител №1 са абсолютно недопустими и нямащи общо с добрия тон, който хората на власт би трябвало да спазват, за да не рушат доверието в институциите. Атаките на Бойко Рашков по адрес на прокуратурата дори надминават поведението, което един от неговите предшественици на поста вътрешният министър – Цветан Цветанов си позволяваше да отправя спрямо българския съд. Рашков реши, че може да направи нещо, което досега никога не се е случвало в българския политически живот и отношенията в едно правителство. Вътрешният министър директно заяви, че щял да изиска от правосъдния министър Янаки Стоилов да внесе искане във Висшия съдебен съвет за образуване на дисциплинарно производство срещу Гешев. Подобно вмешателство, макар и в качеството му вицепремиер, в преките правомощия на негов колега министър, не само е погазване на правовия ред, но говори за липсата на политическа култура, което в рамките на едно редовно правителство със сигурност щеше да доведе до оставки, а дори и до свалянето на целия кабинет. Очевидно опитният политик и професор по право Янаки Стоилов е подложен на натиск от Рашков с цел да се включи в дълго планираната от Рашков и компания атака срещу Иван Гешев, която обаче цели не толкова неговия пост, колкото внасянето на напрежение в кадровия орган на съдебната власт, което да доведе до провал на най-важната процедура до края на мандата на този ВСС, а именно предстоящият избор на нов председател на Върховния касационен съд.

Настоящият обвинител №1 вече няколко пъти е показвал, че опитите да бъде отказан от позицията, която заема са обречени на неуспех. Още преди две години, когато Гешев бе номиниран, той демонстрира, че може да устои на продължил близо половин година политически, лобистки и олигархичен натиск. През 2020 година, когато избухнаха летните протести срещу правителството и срещу главния прокурор, Гешев отново показа, че няма намерение да се поддава на уличен натиск. А с времето стана ясно, че всъщност протестна вълна срещу прокуратурата, колкото и да им се иска на някои, липсва. Видно е, че пред Съдебната палата трудно се събират повече от стотина души, при това все познати физиономии на професионални протестъри, действащи или бивши политици и недотам успешни адвокати, търсещи реклама.

Рашков не само, че няма право да иска дисциплинарка срещу Гешев, но той няма и аргументи за това. Заради това, когато в понеделник обяви, че притиска Янаки Стоилов да внесе във ВСС искане за отстраняването на главния прокурор, Бойко Рашков обеща да изложи мотиви, но не го направи. Всъщност още преди година и половина, когато Рашков бе назначен за съветник в президентството, той поиска освобождаването на Гешев, но никой не му обърна внимание.

Перманентно това иска бившият правосъден министър Христо Иванов и кръговете, стоящи зад политическия проект „Демократична България“, заради това не е изненада, че Рашков и Иванов споделят общи мотиви за отстраняването на Гешев. В следващите дни можем да очакваме МВР-министърът да ъпгрейдне тези позабравени мотиви, като добави, че видиш ли Иван Гешев е уронил престижа на прокуратурата, защото е бил допуснал подслушване на протестиращи, че държавното обвинение не било действало активно по т.нар. „списък“ с имоти и пари в чужбина на магистрати, или политици, или пък – за това къде живее главният прокурор и защо е обект на охрана от Бюрото по защита. Подобни „мотиви“ лесно могат да се намерят в сайтове за фалшиви новини. Никое от тези твърдения, обаче, няма и най-малката юридическа стойност и по никакъв начин не могат да доведат до извода, че Иван Гешев е извършил нарушение на Етичния кодекс на българските магистрати. Но дори и натискът на Бойко Рашков над Янаки Стоилов да успее и служебният правосъден министър да бъде принуден и да сезира ВСС, то това ще стане единствено с политически аргументи. А това само по себе си ще е основателен повод на мнозинството в кадровия орган да отхвърли като несъстоятелна и негодна провокацията на представители на служебната изпълнителна власт. Каквато всъщност е целта на авторите на многопластовия сценарии.

Броени дни остават до началото на срока, в който членове на Съдийската колегия на ВСС могат да представят номинации за избор н нов председател на ВКС. Мандатът на Лозан Панов изтича в средата на февруари 2022 г. Тези, които рисуват образа на Бойко Рашков като джедай и най-вече техните адвокати, нямат никакъв интерес точно този състав на кадровия орган на съдебната власт да избира следващия съдия №1. Заради това, като част от плана за дестабилизиране на ВСС, какъвто очевидно бе задействан с двете изненадващи оставки на двама от съдиите в Съвета, като катализатор би подействало внасянето на едно изначално нищожно искане за образуване на дисциплинарно производство срещу главния прокурор, което отсега е ясно, че ще бъде отхвърлено. Това несъмнено би довело до засилване на политическия натиск от страна на част от партиите в Народното събрание за промяна на Закона за съдебната власт и предсрочно прекратяване на мандата на този състав на ВСС. А олигарсите и тяхното адвокатско лоби целят точно това.

Защото през парламентарната квота в един нов ВСС ще могат да вкарат техни верни кадровици, които да изберат удобен за задкулисието председател на ВКС, а може дори и да намерят основание, макар и с политически мотиви, да поискат освобождаване на главния прокурор. Едва тогава дългогодишната им война за овладяване на съдебната власт би била успешна.

По ирония на съдбата по подобен начин през 1999 г. Бойко Рашков не стана главен прокурор, макар да бе избран от напълно легитимен съдебен съвет. След груб политически натиск от страна на тогавашния премиер Иван Костов - президентът Петър Стоянов отказа да подпише указ за утвърждаването на Рашков. Мнозинството на ОДС промени закона и бяха избрани нови кадровици на съдебната власт, които направиха нова процедура и обвинител №1 стана Никола Филчев.

И да, историята се повтаря като фарс, защото най-голяма полза от действията на Рашков днес имат наследниците точно на онези, които преди повече от 20-години му  с политически натиск промениха професионалния му път като магистрат. В криминологията отдавна е установено, че почти винаги извършителите на най-тежките и жестоки престъпления, в миналото самите те са били жертви на посегателства и тормоз. Дали това се отнася и за поведението на служебния вицепремиер и вътрешен министър, не е ясно, но явно на Рашков му допада да го представят като герой от „Междузвездни войни“.