Безопасност на движението - последна грижа на финансовия министър

Само 8% взело МВР за последните 2 години, с останалите оперирал предимно Асен Василев

Над 423 милиона лева има във Фонда за безопасност на движението към 31 декември 2023 г. В него всяка седмица и сега постъпват по 2-3 милиона лева от глоби на шофьори, засечени с превишена скорост от камери на КАТ.

За 2022 и 2023 г. МВР е похарчило от Фонда около 33 милиона лева, пак за поддръжка и купуване на камери, което прави само 8% от цялата сума. Къде са парите, защо с тях министърът на финансите попълва дупки в бюджета и защо не отиват за безопасност на движението, а само за умножаване на глобите, които плащат българските шофьори? Това попитаха вчера в своя позиция от Института за пътна безопасност.

Фондът за безопасност на движението бе създаден в далечната 2011 г., когато по пътищата в България заработиха първите 25 камери за скорост. Прието бе и допълнение в Закона за движение по пътищата да се издават електронни фишове за превишена скорост в отсъствието на контролен орган и нарушител. През първите години постъпленията бяха повече от скромни в рамките на 8-10 млн. лв. годишно, като само 20-25% от нарушителите си плащаха. Тогава МВР купи над 150 мобилни камери, които монтира в полицейските “Опел”-и и “бизнесът” на КАТ потръгна. Но тогава се появи тълкувателно решение на Върховния административен съд (ВАС), който спря снимките, защото в полицейските автомобили има присъствие на контролен орган, а не отсъствие, както пишеше в закона. През 2015-2016 г. полицията се напъна и използва целия си умствен багаж, за да промени закона. Но пък тогава бяха купени патрулните автомобили “КИА” на КАТ, през стъклата на които не можеха да снимат мобилните камери.

В последните години КАТ купи лазерни камери на триноги от ново поколение, издейства си да махне знака, който информираше шофьорите, че ги заснемат и започна да “печата пари” - през 2021 г. постъпленията във Фонда за пътна безопасност достигнаха 100 млн. лв., а през миналата - 120 млн. лв.

Според наредбата, с която е създаден Фондът, той прилича на счетоводна фирма със собственик министъра на финансите и управител министъра на вътрешните работи, казват от Института за пътна безопасност. От една страна, парите могат да се харчат само за нужди на МВР по контрола на движението и от него не могат примерно да се дадат пари за светофари на опасно кръстовище, за ремонт на една от тръбите на магистрала “Хемус” или за финансиране на открити уроци защо светофарът е червен, жълт или зелен в детските градини.

От друга страна, собственикът, тоест - министърът на финансите, взима и управлява в “единната сметка” излишъците от Фонда. Този собственик има интерес само Фондът да се пълни, а от него да излизат само суми за нови и нови технически средства, които да умножават постъпленията. С тях да може финансовият министър да си пълни дупките в бюджета. А ако този министър е с катаджийска кръвна група като Асен Василев - син на бившия зам.-шеф на КАТ в Хасково, тогава от шофьорските гърбове могат да сваляни и по сто кожи.

Но да - нека да бъдат глобявани хилядите и стотици хиляди нарушители! Само че каква полза от тези стотици милиони левове, след като България продължава да е на първо място в ЕС по загинали при катастрофи. Нееднократно експерти обясняват, че няма никакъв ефект от броя или сумата на глобите, който да намалява травматизма и че оня лаф за бъркането на българина в джоба със сигурност не се отнася до шофьорите. Или няма превъзпитание на хората зад волана, или то става толкова бавно, че не се отразява на черната статистика.

По обществени поръчки през 2022 и 2023 г.

Ето какво са си купили от МВР за над 33 млн. лв.

4 120 303 лева от Фонда за безопасност на движението е платило МВР през 2023 г. за следгаранционна поддръжка на технически и програмни средства за контрол на скоростта. За същите нужди през предишната 2022 г. са похарчени 3,9 млн. лв.

 

През същите две години за 8,7 млн лв. са били купувани мундщуци за дрегерите за алкохол, касети за полевите тестове за дрога, мобилни принтери и таблети. Доста по-значителни - към 15,6 млн лв. са били платени през двете години за доставка на компютри и лаптопи, софтуер и хроматографска апаратура за оборудване на лабораториите за химически анализи на пробите за алкохол и наркотици. Общо харчовете за близо 33 млн. лв., което прави към 8% от Фонда, а ефектът върху пътната безопасност е 0.

Въпреки че загиналите у нас са с 6 по-малко

България първа по убити на пътя в Европа за 2023 г.

Целта за 2050 г. е утопия - нула жертви

 

С 82-ма загинали на 1 милион от населението България оглави черната класация на ЕС за смърт при катастрофи за 2023 г. Каквото и да разправят българските политици, полицаи и отговорници за пътното строителство - страната ни е най-рисковото място в Европа, където шофьор, пътник или пешеходец може да загуби живота си. И никакви широко рекламирани законодателни мерки или милиционерски акции не променят трагичната обстановка. Жертвите в България през миналата година са с 6 по-малко спрямо 2022 г., но затова пък броят на тежките катастрофи и броят на ранените е нараснал. Няма сила, която да обясни на депутите от 49-ото Народно събрание, че законът, с който се отнемат колите на пияните и дрогираните шофьори, е само капка в морето и не може да намали жертвите с повече от 1-2% годишно, докато българските пътища остават на дупки, без мантинели и маркировки, полицаите са корумпирани, камерите за скорост се слагат там, където могат да снимат повече нарушители, а не там, където има опасност от катастрофи, а спешната медицинска помощ е отчайваща.

От 10-ина година насам се редуваме на първото място с Румъния, но през 2023 г. загиналите в северната ни съседка са спаднали от 86 на 81 спрямо 1 млн. от населението. Но данните и в двете страни са почти двойни спрямо средното равнище за Европейския съюз, което се движи около 46 убити на 1 млн. от населението.

Иначе на другия полюс най-безопасни са пътищата в Швеция и Дания.

При данните за 2023 г. Европейската комисия прави сравнение с 2019 г. - последната година преди пандемията от COVID-19. Отчита се общ спад за ЕС от около 10% и слабо намаление в големи южни страни като Испания, Франция и Италия. В Португалия и Гърция спадът е още по-малък, а увеличение е отбелязано в Ираландия, Латвия, Нидерландия, Словакия и дори Швеция.

Целта на ЕС е смъртните случаи от катастрофи да се намалят с 50% до 2030 г., а до 2050 г. да се постигне нулева смъртност по пътищата. Някои от начините за реализиране на тези цели включват подобряване на инфраструктурата, поведение на участниците в движението, безопасни пътища и превозни средства, както и бързото и ефективно реагиране при спешни случаи. Ефективните грижи след катастрофи, включително бързото превозване до правилното лечебно заведение от квалифициран персонал, сериозно намаляват последиците за живота и здравето на хората, пострадали при тежки катастрофи.

 

Инж. Богдан Милчев, шеф на Института за пътна безопасност, пред “Труд news”: Не плащайте глоби, докато финансовият министър не обясни къде отиват парите!

Половината от нарушенията са дребни - до 50 лв.

 

В сряда - на 20 март, в “Интер експо център” в София организираме дискусия именно по темата за какво трябва да се харчат парите от Фонда за пътна безопасност. И как е възможно с 423 милиона за няколко години жертвите да спаднат с до 200 човека.

Европейската комисия е определила, че един човешки живот отговаря на един милион евро. 423 млн лв. това са над 200 човешки живота по това определение, които са могли да бъдат спасени. Могли са, но не защото е трябвало да се похарчат много бързо тези пари, или да се откраднат - вие знаете, че нашите политици това много добре го умеят, а става въпрос да са вложени съобразно оценка на риска и да се въздейства на определени точки в цялата транспортна система, така че след една година загиналите да намалеят с 50-100 души и след още една година - с още толкова.

Но тези пари се държат нарочно от финансовия министър, за да не си наруши фиска, защото няма да бъдем приети в еврозоната. Този половин милиард нарочно стои скрит в Министерство на финансите и с него се попълват различни дупки в бюджета, за да може накрая да излъжем Европа, че покриваме критериите за еврозоната. Това е много тежко морално престъпление от страна на тези, които се заиграват с пари от Фонда, защото съвсем скоро хората ще разберат, че са подложени на абсолютен рекет по пътищата с цел да се осигурява финансовата стабилност на държавата.

Защото парите, които се събират и глобите, които се налагат, по никакъв начин не са повлияли на пътната безопасност. В момента са впрегнали освен пътната полиция и охранителната по районните, жандармерията, граничната в крайните райони да обикалят и да ловят нарушители като по наши данни половината от събираните в момента глоби са по 50 лева. Това означава, че те са настроили камерите и радарите да засичат за скорост 10-12 км/ч над разрешената и са ги сложили не на опасни места, а на такива места, където масово се нарушава - пълно е с такива капани по нашите пътища. И въобще тук не говорим за пътна безопасност, а за едно издевателство върху хората и се надявам съвсем скоро шофьорите да го проумеят и да спрат да си плащат глобите. Аз самият бих ги призовал да се въздържат да плащат глобите - така или иначе няма лихви върху тях, докато не получим ясен отговор от министъра на финансите какво прави с тези пари, къде какви дупки попълва, защо не ги връща в сметката на МВР?