Колкото и абсурдно да ви прозвучи, заплахата, пред която сме изправени, идва от Запад, от политици в Брюксел, Берлин и Париж. (...) Разбира се, че ще продължим да се борим и ще използваме дори по-силни правни инструменти, за да постигнем целите си. (...) Връщаме намордника на Брюксел и каишката на МВФ (б.р. – Международния валутен фонд).

С тези и много други утвърдени в политическата му реторика лозунги, в неделя унгарският министър-председател Виктор Орбан откри кампанията на своята партия “Фидеш” за предстоящите на 8 април парламентарни избори в страната. Думите му, разбира се, бяха посрещнати с бурни овации от хилядите му последователи, които бяха наречени от Орбан “последният бастион” срещу ислямизирането на Европа и едва ли не фундаментът, върху който може да се изгради “глобален фронт” за справяне с миграцията. И замина в понеделник на официално посещение в България, където винаги може да очаква най-малкото симпатии и духовна подкрепа за подобен “фронт”.

Победата на Виктор Орбан на предстоящите избори е вече предизвестена, социологическите проучвания му дават сигурни 51 % от намеренията на гласоподавателите, което е три пъти повече от подкрепата, която получават следващите по сила в колодата, крайно-дясната партия “Йобик”. На практика тези две партии доминират две-трети от политическия спектър в Унгария, след пълния крах на социалистите преди осем години, от който все още не успяват и вероятно още много дълго няма да се възстановят. Не и докато Виктор Орбан доминира политиката в страната. Което предполага, че ще продължи до края на живота му, а и вероятно отвъд.

В крайна сметка Виктор Орбан е начело на “Фидеш” от основаването й от него през 1988 г. като студентско движение, тогава с благословията на компартията; той е лицето на опозицията на “Площада на героите” в Будапеща през юни на следващата година, който в пламенна декларация пред 250 000 свои сънародници, дошли на церемонията по официалното погребване на тленните останки на водачите на въстанието от 1956 г., призовава за организиране на честни избори и пълно изтегляне на съветските войски от Унгария; той е “един” от факторите присъстващ в политическия живот на страната си постоянно от края на комунизма досега, когато вече е практически “единственият” фактор в унгарската политика. Има такива тенденции в този край на Стария континент напоследък. И въобще откъм Източната перспектива на Европа. И все до голяма степен по примера на или с оправданието за Виктор Орбан.

С което пък последният вече трайно се е утвърдил като лицето на опозицията в ЕС срещу западните либерално-демократични концепции за солидарност и съвместно битуване, и “врагът на Брюксел, Меркел и Макрон в ислямизирането на Европа”. С което среща симпатии сред много хора на Изток от Виена, заседнали духовно в края ХІХ или началото на ХХ век, или пък които защитават разбирането за “дружелюбно настроена” имперска Русия по границите на страните им. Подобни люде, както знаем, не липсват и у нас, както и да се назовават или защитават разбиранията си. С което се връщаме на Виктор Орбан, който пък няма нищо общо с горните квалификации. Той просто си управлява държавата. По свой образ и подобие. Пък западните демокрации що не..., нали?!

Виктор Орбан е роден на 31 май 1963 г. в Секешфехервар, на час с автомобил западно от Будапеща, в скромно семейство. Има по-малки двама братя, а баща му споделя, сам той в интервюта, имал тежка възпитателна десница. Младият Орбан завършва гимназия с английски език през 1981 г. и влиза в казармата, откъдето след две години служба излиза убеден антикомунист. За малко е отървал да бъде изпратен с войските на Варшавския договор в Полша, за да смажат протестите на профсъюза “Солидарност” и е успял да се отърве от опитите на унгарските тайни служби да го вербуват като информатор. Записва да учи право в Будапещенския университет и след серия нелегални пътувания и срещи с представители на полското профсъюзно движение, през 1987 г. защитава дипломна работа, посветена именно на “Солидарност”. На следваща година става съосновател на “Фидеш” и на първите свободни избори в Унгария през 1990 г. партията печели почти 9 процента, а 26-годишният Орбан оглавява фракция от 22 депутати в парламента. Първият привкус от властта идва през 1998 г., когато оглавява коалиционно правителство, което издържа цял мандат. В опозиция от 2002 г., през 2010 г. “Фидеш” и Орбан вземат еднолично властта в Унгария. И продължават да управляват.

Сянката на Сорос

Че министър-председателят на Унгария Виктор Орбан и мултимилиардерът от унгарски произход Джорд Сорос са във война, не е тайна за никого. Орбан обвинява Сорос, че е проводник на “западните либерално-демократични идеи”, които ще доведат до краха на унгарската държава. Голямата жертва, която все още агонизира срещу авторитарната политика на Виктор Орбан, е Централноевропейският университет, който Сорос спонсорира в Будапеща от близо четвърт век. А в началото на 1990-те именно милиардерът е този, който осигурява стипендия за Орбан да специализира в Оксфорд и финансира партията му. Обръщат се нещата, а?!

За него

Без него, щяхме да сме Гърция

През 2010 г. Унгария се намираше на ръба на пропаст и може би дори една крачка отвъд. Ако не беше неговия (б.р. - на Виктор Орбан) кураж, неговото величие..., Унгария щеше да е на същия път, на който се намира Гърция. Неговите постижения са нещо, за което ще се пише в учебниците по история.

Петер Сиярто, външен министър на Унгария

Той е „Фидеш“

Сравняват Виктор Орбан с лидера на управляващата полска партия “Право и справедливост” Ярослав Качински. Но докато Качински предпочита да дърпа конците иззад сцената, Орбан води от фронтовата линия. “Фидеш” като партия не е разделена от Орбан, тя е партията на Орбан, те са последователите на Орбан.

Андраш Божоки, политолог от Централноевропейския университет и бивш член на “Фидеш”

Създаде режим

Отношенията ни се развалиха, защото той самият (б.р. - Виктор Орбан) се развали. Промени се изключително много като човек. И успя да трансформира демокрацията в анти-демократичен режим.

Джордж Сорос, мултимиардер и филантроп, по повод конфликта му с унгарския премиер

Ще вкара Русия и Китай

Култивирането от страна на Орбан на контакти с “либерални” режими като Русия и Китай, които той сочи за модели за подражание, също представлява предизвикателство. Предвид как функционира ЕС, макар и да е малка държава-член, с Унгария Русия и Китай имат възможността почти да имат собствено място на масата в Брюксел.

Тимъти Гартън Аш, професор по европеистика в университета в Оксфорд