Добри цели, но инструментите куцат

На 13 април МВР обяви на страницата си пакет от законодателни промени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и още няколко свързани нормативни акта с амбицията да подобри пътната безопасност, да осъвремени процедурите по административно-наказателната си дейност и да облекчи водачите във взаимоотношенията им с контролните органи и, не на последно място - да въведе драконовски санкции срещу системните нарушители и джигити на пътя. Доколко обаче законопроектът постига така поставените иначе добри цели?

Дигитализацията

Заявеното електронизиране на процесите при КАТ се случва в две направления:

1) отпадане на някои задължителни документи/стикери, които водачът трябва да носи (напр. стикера за „Гражданска отговорност“ или документ за преминат технически преглед, които ще се проверяват от органите по контрол служебно.

Добре би било да се помисли и за отпадане на т. нар. „екостикер“, който обедини в себе си както стикера за технически преглед, така и нововъведеното изискване за замерване на отработените газове и включване в съответна „екологична група“ на МПС-то. Абсолютно ненужен, този нов екостикер не само, че оскъпи ежегодния ГТП с 30-40%, но и в много случаи пречи на предното стъкло, тъй като изискването на Наредба Н-32 е, той да се залепва непосредствено под огледалото, където по-съвременните автомобили имат редица датчици. Отделно, го виждаме вече поставен на трамваи, тролеи, електромобили, че дори и ремаркета и каравани - независимо, че те нямат никакви отработени газове?! Всъщност цялата информация лесно може електронно да се извлича от базата данни на министерство на транспорта (свързана с пунктовете за ГТП) и КАТ, разчитайки на регистрационните табели на автомобилите - без стикери с чипове, които да се лепят всяка година.

2) частична дигитализация на административно-наказателната дейност, като тук главното нововъведение е възможността на водач да се връчи „дигитален образ“ на наказателно постановление - подобно на начина, по който патрулките разпечатват и връчват неполучени електронни фишове, съответно той да бъде уведомен по електронен път.

Мерки за повишаване на пътната безопасност

Сред тях като една от най-дискусионните се очерта предложението, максималната скорост по автомагистрала да бъде намалена от сегашните 140 км/ч на 130 км/ч. Любопитна подробност тук обаче е видна от предоставената справка от самото МВР в мотивите към законопроекта, а именно - че ПТП заради превишена скорост далеч не се случват най-много по автомагистралите ни, ами по първо- и второкласните пътища от републиканската пътна мрежа и, за съжаление, в населените места. В този смисъл и въвеждането на подобна ограничителна мярка за автомагистралите не изглежда особено полезна, докато гарантирането на спазването на ограниченията по останалата пътна мрежа и особено в населените места всъщност е много по-важният въпрос. За последното обаче е необходим комплексен подход, работа с общините и поставяне на автоматизирани пътни камери за контрол на скоростта на най-невралгичните и наситени с ПТП места.

Другият съществен елемент от пътната безопасност, който задължително следва да се има предвид, е окаяното състояние на пътищата ни, за които и далеч по-ниски скорости също не изглеждат уместни. Ето защо, час по скоро трябва да се започне с ремонтните дейности по съществуващата пътна мрежа, доизграждането на магистралите и скоростните пътища, които са с най-висока степен на защита за пътуващите по тях заради разделителната мантинела с платното с насрещно движение, подновяване и поставяне на адекватна маркировка, пътни знаци и т. н.

Превенцията

Предприемането на превантивни мерки за ограничаване на нарушенията по пътищата са една от добрите европейски практики, които у нас все не се реализират по правилния начин. Пример в тази насока е промяната в чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП през 2017 г., когато отпадна изискването за „ясно обозначаване“ на пътните патрули - т. е. те да са видими отдалеч и така да имат и превантивен ефект върху потенциалните нарушители. А в български условия тази законодателна промяна за съжаление възстанови и една позабравена практика от миналото - катаджиите да се крият по храстите и да дебнат там от „засада“ за нарушители - нещо, срещу което самият министър издаде заповед миналата година и което всъщност би могло да се възстанови в закона в рамките на тази законодателна инициатива.

Електронното връчване

За целта глава 7 от закона се допълва с редица нови разпоредби, регламентиращи възможността за връчване по електронен път по реда на Закона за електронното управление на лица, регистрирани в Единния портал за достъп до административни услуги.

За останалите водачи е предвидено връчването на електронни фишове и наказателни постановления да може да става както по досега познатия начин чрез писмо с обратна разписка, така и при спиране за проверка от патрул на КАТ или при получаване на някаква административна услуга на гише в МВР, когато се връчва дигитален образ на съответното наказателно постановление срещу подпис.

Като проблемен се очертава редът за „връчване при ненамиране на адрес“ на лицето, очевидно недобре заимстван от Гражданския процесуален кодекс и реда за връчване на съдебните книжа. И ако при последните се изисква посещение на адреса да се направи както в работен (и то 2 пъти), така и в неработен ден (защото е логично, в работно време човек да не е на домашния си адрес, а на работното си място), то в предлаганите промени е заложено само едно посещение и то в работно време, след което „честитката“ ще се счита за връчена.

Адвокат Петър Славов е член на Висшия адвокатски съвет и бивш депутат в 43-ото Народно събрание