България е единствената страна от бившия Варшавски договор, която не е модернизирала въоръжението си

Подобряваме живучестта на Т-72

Драмите в управляващата коалиция “за” и “против” предоставяне на военна помощ на Украйна може да се окажат излишни, защото страната ни няма отбранителен потенциал за предоставяне на въоръжение на друга държава. Това коментираха пред “Труд” военни експерти във връзка с продължаващите спорове във властта дали да се отпусне военна техника на правителството на Киев или не. Реалистично е да дадем само старо въоръжение, при това със съмнителна годност.

В момента дори АЕЦ “Козлодуй” не се охранява с най-модерната ни противовъздушна система С-300, която е руско производство, защото нямаме достатъчно, отбелязаха лаконично офицери от запаса. С такава охрана се ползва небето само в радиус от 90 километра около София, а ако българското правителство все пак реши да даде на Киев модерната ни отбрана, то пространството над България ще остане незащитено. Превъоръжаването ни страда от години от недофинансиране и пандемията от коронавирус допълнително се отрази върху сектора, коментираха военни експерти. И припомниха, че по-сериозните стъпки в посока на развитие на българската армия е имало едва при последното правителство на Бойко Борисов.
Наличната техника, която е на въоръжение в българската армия, страда от хронични проблеми с отремонтирането, признаха действащи офицери.

Транспортно-пускова установка, част от зенитно-ракетния комплекс С-300 на България, с който се пази небето над стратегическите ни обекти и е най-модерното ни въоръжение.

Според стратегически анализи, извършени още през миналата година, България е единствената страна от бившия Варшавски договор, която не е модернизирала въоръжението си като зенитно-ракетните си системи, танкове и самолети.

Единствената модернизация е на 8 щурмови самолета Су-25. През миналата година след възстановяване на летателната им годност и модернизация те бяха приети в Базата за предно разполагане (БПР) Безмер. Останалите български оръжейни системи страдат от липсата на модерни радари и софтуер, както и остаряло гориво в ракетите, признаха експерти. И отбелязаха, че преди време е имало запитване за подмяна на ракетно гориво на С-300, но именно цената е отказала военните да го осъществят. Страната ни е единствената, която не е модернизирала и своите ЗРК 2К12 “Куб”.

В момента се извършва проект за модернизацията на танковете Т-72 с израелски оптични системи. Договорите за модернизация на танковете ни също са от периода на управление на кабинета “Борисов 3”. Модернизацията на основен боен танк Т-72 е в посока съкращаване на времето за откриване на целта, класификацията є и нейното поразяване, повишаване на точността на стрелбата, повишаване на живучестта, осигуряване на автономност и способност да обменя голямо количество информация с базова станция, както и с другите машини от батальона и старшата инстанция, поясниха пред “Труд” експерти.

Авиоекспертът Димитър Ставрев, списание “Криле”, пред Труд: Не може да дадем С-300 на Украйна, защото ще оголим небето си

- Господин Ставрев, какво може да даде като въоръжение за Украйна нашата страна?
- Има два източника на въоръжение, които България може да предостави на Украйна. Едното е наличното въоръжение на българската армия, включително това, което е с отпаднала необходимост в складовете, а друг източник са българските военно-промишлени предприятия. Българската армия разполага с боеприпаси по старите съветски стандарти, които са приложими с наличните системи на Украйна. Става дума за леко стрелково оръжие като автомати, картечници, преминем през гранати, гранатомети, безоткатни оръжия, снаряди - малокалибрени, среднокалибрени и голямокалибрени, бронетранспортьори и верижни влекачи и др. Всичко това го има в складовете на българската армия и голяма част от него е с отпаднала необходимост, т. е. е излишно за българската армия и съхранението през годините винаги е създавало проблем, но на това въоръжение се търси търговска реализация. Ако има държавно решение, бихме могли да го предоставим на Украйна. Другият източник е, това, което се произвежда във ВПК на България, има богат опит в износ на оръжия за Азия, за Африка и Европа. Бихме могли да предоставим и ново въоръжение - леко стрелково оръжие, гранатомети, изстрели за т. нар. “Катюши” - реактивните системи за залпов огън, мини. Въпросът е кой ще плати за цялата тази работа. Защото дори това, което е в складовете, има определена цена. Въпросът е дали ние доброволно ще се решим от търговската реализация на тази военна техника и ще я предадем на Украйна или България ще бъде компенсирана, например от ЕС или НАТО, за тези разходи.

- До колко е удачно да се предостави на Киев системата ни С-300?
- Що се отнася до С-300, за мен този въпрос не би трябвало да стои на дневен ред, защото това е най-модерният за България зенито-ракетен комплекс, той защитава небето над София и Перник и няма с какво да го заменим. Не мисля, че С-300 ще бъде от полза за Украйна, защото Словакия даде своята, но тя беше унищожена от руските сили. Със С-300 пазим в обсег от около 75 км, позиционирани са в Банкя.

- Вероятно има такива система и за АЕЦ “Козлодуй”?
- АЕЦ “Козлодуй” в момента не го охраняваме с нищо. Единственият случай, в който АЕЦ “Козлодуй” е защитаван със зенитно-ракетен комплекс, е по време на войната в Югославия през 1999 г., когато почнаха ударите на НАТО срещу Сърбия. Тогава в спешен порядък два зенитно-ракетни дивизиона бяха прехвърлени за защита на АЕЦ “Козлодуй”. Но там постоянно зенитно-ракетни войски няма. Само да поясним за вашите читатели, че в годините преди 1990 г. България имаше зенитно-ракетно покритие от черноморското крайбрежие до София. Това бяха зенитно-ракетни системи, които се припокриваха една с друга. След разпада на Варшавския договор и съкращаване на разходите за отбрана, един по един тези комплекси бяха свалени от въоръжение. Една част отидоха нарязани и в момента разполагаме само с пет зенитно-ракетни дивизиона - край Варна, край Бургас, Стара Загора и два край София - Банкя и Костинброд.