Посещението на Байдън в Близкия изток показа, че президентът на САЩ вече не е авторитет

Възможен е религиозен конфликт с непредвидими размери

Иранският петрол е 13% от световните енергийни доставки

Авторът Крис Хеджис (Christopher Lynn Hedges) е американски журналист. Носител е на наградата “Пулицър” за 2002 г., заедно с колегите си от New York Times. Повече от 20 години работи като кореспондент в повече от 50 страни в Централна Америка, Близкия изток, Африка и Балканите. Автор е на няколко книги. Водещ е на предаването On Contact в RT.

САЩ, Израел и Саудитска Арабия планират война с Иран. Съвместният всеобхватен план за действие (СВПД) от 2015 г., който Доналд Тръмп взриви, изглежда ще бъде възстановен. Централното командване на САЩ (CENTCOM) обмисля варианти за атака, ако Техеран се стреми да се сдобие с ядрени оръжия и Израел, който се противопоставя на американо-иранските ядрени преговори, нанесе военни удари.

По време на посещението си в Израел Байдън увери премиера Яир Лапид, че САЩ са „готови да използват всеки елемент от националната си мощ“, включително военна сила, за да попречат на Иран да разработи ядрено оръжие.

Саудитска Арабия, Израел и САЩ действат като „тройка“ в Близкия изток. Израелското правителство създаде близък съюз със Саудитска Арабия, от която произлизат 15 от 19-те похитители, свързани с атентатите от 11 септември и беше активен спонсор на международния тероризъм, като подкрепяше салафитския джихадизъм.

Трите страни работиха заедно, за да подкрепят военния преврат през 2013 г. в Египет, воден от генерал Абдел Фатах ал Сиси, който свали първото демократично избрано правителство на Египет. Той хвърли в затвора десетки хиляди критици на правителството, включително журналисти и правозащитници, по политически мотивирани обвинения. Режимът на Сиси си сътрудничи с Израел, като държи общата им граница в Газа затворена за палестинците, поставяйки ги в капана на ивицата Газа, едно от най-гъсто населените и бедни места на земята.

Израел, е единствената ядрена сила в Близкия изток, която провежда непрекъсната кампания от тайни атаки срещу иранските ядрени съоръжения и ядрените им учени. Четирима ирански ядрени учени бяха убити, както се твърди, от Израел, между 2010 и 2012 г. През юли 2020 г. пожар, причинен от израелска бомба, повреди иранското ядрено съоръжение в Натанц. През ноември 2020 г. Израел използва картечници с дистанционно управление, за да убие водещ ирански ядрен учен.

През януари 2020 г. САЩ убиха генерал Касем Солеймани, ръководител на елитните ирански сили „Кудс“, заедно с още девет души. Те използваха дрон MQ-9 Reaper, за да изстрелят ракети по техния конвой близо до летището в Багдад. Ако подобни атаки бъдат извършени от иранските агенти в Израел, това би провокирало война. Единствено решението на Иран да не отвърне, освен изстрелването на около дузина балистични ракети срещу две военни бази в Ирак, предотврати пожара.

На 7 юли Иран информира Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), че използва модифицирани центрофуги IR-6. Обявената цел на процеса на обогатяване в подземното съоръжение Fordow е да се произведе изотоп на уран, обогатен до 20%, доста под нивото на обогатяване от 90%, необходим за създаване на оръжеен уран. Съгласно споразумението СВПД нивата на обогатяване бяха ограничени до 3,67%.

Израел отдели $1,5 млрд. за потенциален удар срещу Иран и проведе широкомащабни военни учения през първата седмица на юни, включително над Средиземно и Червено море, в подготовка за нападение срещу иранските ядрени съоръжения с помощта на десетки изтребители, включително и изтребители Lockheed Martin F-35.

Саудитска Арабия, която се стреми да доминира в арабския свят, прекъсна връзките си с Иран през 2016 г., след като протестиращи нахлуха в посолството u в Техеран след екзекуцията на шиитския духовник шейх Нимр ал Нимр от Рияд.

Саудитска Арабия, с помощта на Китай, построи завод за преработка на уранова руда и закупи балистични ракети. През 2017 г. Саудитска Арабия подписа поредица сделки със САЩ за закупуване на оръжие на обща стойност $110 млрд. веднага и $350 млрд. през следващото десетилетие.

Една война с Иран би била катастрофа с невъобразими размери. Това бързо ще се разпространи в целия регион. Шиитите в Близкия изток ще видят в атаката срещу Иран една религиозна война. Два милиона шиити в Саудитска Арабия, съсредоточени в богатата на петрол източна провинция, шиитското мнозинство в Ирак; и шиитските общности в Бахрейн, Пакистан и Турция биха се присъединили към битката срещу САЩ и Израел.

Иран ще използва доставени от Китай противокорабни ракети, и с оборудвани с ракети и бомби катери и подводници, мини, дронове и брегова артилерия, за да затвори Ормузкия проток, коридор през, който минават 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ. Нефтодобивните съоръжения в Персийския залив ще бъдат подложени на саботаж. Иранският петрол, който представлява 13% от световните енергийни доставки, ще бъде изваден от пазара. Цената на петрола ще скочи до над $500 за барел и е възможно при удължаването на конфликта дори да надхвърли $750 за барел.

Израел ще бъде ударен от иранските балистични ракети Шахаб-3. Той също така ще активира и склада с ракети на Хизбула, доставени от Иран, за които се твърди, че могат да достигнат всяка част на Израел, включително израелската ядрена централа в Димона. Атаките на Иран и неговите съюзници срещу Израел, както и срещу американски военни съоръжения в региона, ще доведат до смъртта на стотици, и може би на хиляди хора.

Байдън пътува до Саудитска Арабия и Израел като просител, очевидно забравил, че като кандидат за президент той нарече Саудитска Арабия „страна парий“ и се зарече да я накара да „плати цената“ за убийството на журналиста Хашоги. Но с покачването на цените на петрола Байдън забрави за убийството, както и хуманитарната катастрофа, причинена от саудитците в Йемен, като започна да умолява саудитците да увеличат производството на петрол. Принц Салман отхвърли неговото искане. По същия начин Байдън беше слаб в Израел, безсилен срещу разширяването на еврейските селища и атаките срещу палестинците и не желаеше да върне посолството на САЩ от Йерусалим обратно в Тел Авив. Как могат САЩ да забранят на Куба, Никарагуа и Венецуела да присъстват на срещата на върха на двете Америки в Лос Анджелис и да приемат саудитския режим и израелската държава като страни с апартейд? Как може САЩ да осъжда военните действия на Русия и да разгръща индустриално насилие в мюсюлманския свят? Как може да защитава 12-те млн. уйгури, предимно мюсюлмани, живеещи в Синцзян и да игнорира палестинците?

Как може това да оправдае поредната „превантивна война“, този път срещу Иран? Това двуличие няма да убегне от вниманието на голяма част от света. Те знаят кои сме ние, американците. Те знаят, че те не струват нищо в нашите очи.

Нашата неизбежна гибел на световната сцена ще се приветства от по-голямата част от планетата. Трагедията е, че докато ние потъваме, сме решени да вземем толкова много други хора със себе си.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)