Спестени пари за покупка на пералня нямат 36 на сто от домакинствата

22% се лишават от храна и отопление

Близо всеки пети българин живее в пълна мизерия. През 2021 г. 19,1% от населението са живели в тежки материални и социални лишения, като са се лишавали от поне 7 от общо 13 основни стоки и услуги, необходими за задоволяване на нуждите им, обявиха от НСИ.

За 27,8% от хората над 16 години е било проблем подмяната на старите и износени дрехи с покупката на нови. 34,3% от населението в страната пък нямат достатъчно пари за покупката на два чифта обувки за съответния сезон. Неочаквани финансови разходи, като например ремонт на колата или жилището или пък смяна на пералнята или хладилника не могат да бъдат посрещнати от 36,4% от домакинствата в страната, показва анкета на НСИ. Това означава, че всяко трето домакинство няма спестени пари в размер на около една минимална заплата, колкото приблизително струват една пералня или хладилник.

По-големите разходи са проблем пред още повече домакинства в страната. Над 41% посочват, че не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома. Всяко пето семейство пък е имало проблем при плащането на основни разходи, свързани със жилището, като например ипотечен кредит за покупка на дома, наем на жилището или битови сметки за ток, вода или отопление.

39% от домакинствата в страната не могат да си позволят смяна на стари мебели, показва още анкетата на НСИ. Но хората в страната се лишават не само от ново обзавеждане, а и от много други неща, които са необходими за един нормален живот. Финансовото състояние на 23,7% от домакинствата не им позволява да поддържат нормална температура в жилището си. С очакваното поскъпване на парното заради газа през следващата зима броят на тези хора вероятно значително ще нарасне. Същевременно 22,4% от домакинствата са посочили, че не могат да си позволят, ако желаят, консумация на месо или риба (или вегетарианския им еквивалент) всеки втори ден.

Всеки четвърти българин пък не може да си позволи всяка седмица да похарчи малка сума пари за лични нужди. За 15,6% от населението е проблем дори веднъж в месеца да се видят с приятели или роднини, за да хапнат и да пийнат дори в домашни условия.

Има голяма разлика по отношение на материалните лишения в домакинствата от различните етнически групи, показват данните на НСИ. Например посрещането на неочакван финансов разход е проблем за 31,5% от българите, за 41,2% от турската етническа група и за 71,7% от домакинствата от ромската етническа група. Подмяната на износени дрехи с покупката на нови е проблем за 23% от българите, за 31,2% от хората от турската етническа група и за 64,7% от ромите.

Над 22% са под линията на бедност

Над 55% от хората над 65 години, които живеят сами, са под линията на бедност.

Най-зле са самотните над 65 г.

Над 1,53 млн. души са под линията на бедност, показват данни на НСИ за 2021 г. Това са 22,1% от населението в страната. През миналата година линията на бедност е нараснала с 11,8% до 504,33 лв. средно на месец на човек от домакинството. Линията на бедност се определя като 60% от средния за страната доход.

Без изплащаните социални помощи значително повече хора щяха да бъдат под линията на бедност. Ако от доходите на хората оставим пенсиите, но извадим различните социални плащания като обезщетения, помощи и добавки, ще се окаже, че 31,5% от населението са под линията на бедност.

Най-честата причина за попадането в групата на най-бедните е липсата на работа. Половината от безработните са под линията на бедност, показват данните на НСИ. Близо 35% от пенсионерите също влизат в групата на най-бедните. Но дори 10% от работещите хора на възраст 16-64 години имат доходи под линията на бедност.

Образованието оказва съществено влияние върху риска от бедност при работещите хора. Най-висок е делът на работещите бедни с начално и без образование - 61,1%. С нарастване на образователното равнище делът на бедните сред работещите намалява два пъти за хората с основно образование и над шест пъти за тези със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 3,6%.

По отношение на типа домакинство най-голям е делът на бедните хора на възраст над 65 г., които живеят сами. Делът на бедните в тази група хора е над 55%.

Нямат пари за колело 26% от децата

Най-много материални лишения имат децата на ромите.

Лишени са от почивка и спорт

В България 36% от децата са с материални лишения, показват данните на НСИ. Това означава, че са лишени от поне един от общо 13 показателя за един нормален живот. А за 2,5% от децата в страната нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Близо една трета от децата (28%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т. н.). Покупка на екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) не могат да си позволят родителите на 26,7% от децата. А от редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, или други курсове са лишени 23,2% от децата. Покупката на книги, подходящи за съответната възраст на детето, е проблем за 18,1% от децата.

Да ядат пресни плодове и зеленчуци веднъж на ден не могат да си позволят 14,9% от децата. Каненето на приятели, за да играят и похапнат, е проблем за 15,8% от децата, показват данните на НСИ. А честването на рождени и именни дни е финансов проблем за 11% от децата.

Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност. Делът на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e: 26,3% от българската етническа група, 31,8% от турската етническа група, 90,3% от ромската група и 45% от друг етнос. Нито една потребност на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 0,9% от българската етническа група и за 11,1% от ромите, а за турската етническа група няма нито един случай.

Над 26 хил. напуснаха страната

Най-много българи емигрират за Германия, Великобритания и Испания.

През миналата година 26 755 души са емигрирали като са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина. От тях 48,4% са мъже, показват данните на НСИ. Всеки втори емигрант (50,6%) е млад човек на възраст 20-39 години. Най-младите емигранти (под 20 г.) са 15,6%, а тези над 60 години са 9,8% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (23,9%), Великобритания (17,4%) и Испания (13%).

Хората, които са се преместили в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение за пребиваване. През 2021 г. 39 461 души са дошли да живеят в България. От тях 55,1% са мъже, а 44,9% са жени. Сред дошлите да живеят тук 34,9% са на 20-39 години, а 29,8% са на възраст 40-59 години. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21,2%), Германия (11%) и Русия (6%).
През миналата година в единадесет области хората, които са отишли да живеят, се повече от напусналите ги. Най-голям прираст на населението има в областите Кърджали (12,6‰), Бургас (7,4‰), Варна и Пловдив - по 6‰.

Умираме най-много сред жителите на ЕС

Животът ни се съкращава

България е страната от ЕС с най-висока смъртност, обявиха от НСИ. През миналата година в страната са умрели 148 995 души, а коефициентът на обща смъртност (брой на починалите на 1000 души от населението) е 21,7‰. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 24 260, или с 19,4%. Нивото на общата смъртност е твърде високо - близо два пъти по-високо от средното за ЕС. Общо за ЕС коефициентът на смъртност е 11,6‰, показват последните данни на Евростат. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6,5‰, Кипър - 7,2‰, и Люксембург - 7,3‰. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС е стойността на този показател в Литва - 15,6‰, Румъния - 15,5‰, и Латвия - 15,2‰. Но България е далеч пред всички останали. От НСИ не правят анализ за причините за тези данни, но може да се предположи, че това се дължи на състоянието на здравеопазването и мизерното съществуване на българите.

През миналата година продължителността на живота ни се е съкратила. Средната продължителност на живот в страната за периода 2019-2021 г., е 73,6 г. и спрямо предходния период 2018-2020 г. намалява с 1 година. Средната продължителност на живота при мъжете е 70,1 години, а при жените е със 7,3 години по-висока - 77,4 години. Средната продължителност на живот е с 2,4 години по-висока за населението в градовете (74,3 години) отколкото за населението в селата (71,9 години).

Докато броят на починалите нараства, родените деца намаляват. През 2021 г. в страната са родени 58 678 деца, което е 408 по-малко спрямо предходната година. Коефициентът на раждаемост, или брой на родените деца на 1000 души от населението, е 8,5‰. През миналата година родените момчета (30 073) са с 1468 повече от родените момичета (28 605), или на 1000 момчета се падат 951 момичета. По региони най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 11,9‰, София (столица) - 10‰, и Пловдив - 9,3‰. В резултат на по-малкото раждания от умиранията, населението на страната е намаляло с над 90 хил. души за година.

През миналата година без брак са родени 35 446 деца, което е 60 на сто. По региони най-висок е делът на извънбрачните раждания в областите Видин (76,9%) и Ловеч (76,3%).

По раждаемост сме някъде по средата сред страните от ЕС. Средно за ЕС раждаемостта е 9,1‰, показват последните данни на Евростат. Най-висока раждаемост сред европейските страни има в Ирландия - 11,2‰, Кипър - 11,1‰, Франция и Швеция - по 10,9‰. С най-ниска раждаемост в ЕС е Италия - 6.8‰.

През 2021 г. са регистрирани 26 620 брака и 10 021 развода. Средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 32,8 и 29,8 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0,3 години за мъжете и 0,4 години за жените. Областите с най-много бракове на 1000 души от населението са Разград - 5,6‰, Силистра - 4,9‰, и Добрич - 4,7‰.

https://trud.bg/public/images/articles/2022-04/76547654765.jpg_3418679696977932411_big.jpg