Навиците на плащане в България и цяла Европа се влошават

Прогнозитe за следващите две години са по-песимистични

4% от сметките въобще не се погасяват

Всяка четвърта фактура в България се просрочва или въобще не се плаща. Нарастват просрочените задължения както на фирми за ползвани от тях стоки, материали и услуги, така и на граждани за битови сметки и други регулярни плащания.

Подобна е ситуацията в цяла Европа, а тенденцията за влошаване на навиците на плащане се задълбочава. Това показват данни от представително проучване на EOS “Навици на плащане в Европа” 2022, което тази година се провежда за 13-ти пореден път и обхваща 3200 компании в 16 европейски държави.

В България 21% от издадените фактури се просрочват, а 4% въобще не се плащат. Средно за страните от Европа просрочените и отписаните фактури имат дял от 21%, а в Източна Европа са 24%. При гражданите в България делът на просрочените и отписани задължения е нараснал с четири процентни пункта - от 18% през 2019 г. на 22% през 2022 г.

Българският бизнес също се нарежда в групата с влошена дисциплина - 26% от фактурите, издадени към фирми, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват, при средно ниво за Европа от 22%. Оказва се, че фирмите в България са по-недисциплинирани от гражданите при плащане на задълженията.

България е в групата страни с най-висок процент просрочени и несъбираеми вземания в Европа. Другите страни със сходен дял нередовни плащания са Гърция и Словакия (27%), Румъния (25%), Унгария, Хърватия и Полша (24%).

През последните години в Европа са удължени сроковете на отложено плащане на издадените фактури средно до 37 дни за настоящата 2022 г. при 33 дни през 2019 г. Тези усилия на компаниите да са по-толерантни към клиентите си всъщност водят до влошаване на дисциплината на плащане, показват рeзултатите от изследването. Средно 23 дни отнема плащането на фактурите след падеж. Това е най-дългият период за плащане от 2014 г. насам.

В България 75% от задълженията се плащат в срок. Като гражданите и фирмите в страната, които спазват сроковете за плащане, са сред най-дисциплинираните в Европа. У нас хората плащат средно за 16 дни задълженията си, при 19 дни средно за Европа, което ни поставя на първо място. Фирмите в България бавят плащането на фактурите средно 22 дни, спрямо 24 дни средно за Европа, което ни нарежда на второ място след Швейцария.

Очакванията на европейските компании за бъдещето са песимистични. Докато през 2019 г. 22% от анкетираните са залагали на подобряване на дисциплината на плащане, към момента 24% очакват тенденцията на влошаване да продължи. Традиционно оптимистични, тази година резултатите от анкетата в България показват рязък спад в позитивните очаквания. През 2019 г. една трета от компаниите са очаквали подобряване на ситуацията, а само 16% са очаквали влошаване. Пред настоящата година ситуацията е напълно различна и само 9% прогнозират подобряване на ситуацията, а 28% очакват значително влошаване на дисциплината на плащане. Прогнозите за бъдещето са песимистични и в Дания, Швейцария, Словакия, Чехия и Словения.

“Сигналите по отношение навиците на плащане са тревожни, което обяснява и спада в позитивните очаквания на бизнеса за бъдещето. Това означава, че притеснени за перспективите си, много компании на свой ред не успяват да погасяват задълженията си, замразяват или намаляват работните места и инвестициите”, подчертава Райна Миткова, управител на поделението в България на компанията, автор на изследването.

Фирми страдат от немарливи служители

Липсата на пари е най-големият проблем

Получава се верижна задлъжнялост

Най-често хората бавят плащанията си заради липсата на пари.

Най-големият проблем на хората в България е липсата на пари, като до голяма стeпен това е резултат от пандемията. Това е причината за просрочените задължения на 67% от хората в страната, показват резултатите от изследването.

За 51% от анкетираните се е случвало да просрочат задължение заради небрежност, а 48% от хората умишлено са бавили плащанията си. Дадените отговори са над 100% той като много от анкетираните са посочили по няколко причини за просрочване на задълженията си.

При фирмите най-големият проблем са клиенти, които не си плащат в срок. Заради неполучени в срок пари 56% от анкетираните фирми в страната не могат да се разплатят навреме с доставчиците си.

Наред с това обаче, 34% от фирмите са посочили, че е имало случаи на просрочени задължения заради пропуск на служители, а 34% са посочили като причина и бавни процеси в компанията.

Последици

Всяка пета компания е застрашена от фалит

Вдигат цените

29% от фирмите вдигат цените на продуктите си заради забавени плащания от страна на клиенти.

В България проблемите, произтичащи от просрочени и несъбираеми вземания, най-често са намалени печалби (58% от анкетираните), липса на ликвидност (51%), както и по-високи разходи за лихви (49%). Сумата на дадените отговори е над 100%, защото много компании са посочили по няколко отговора в анкетата.

За 22% от фирмите в страната забавените плащания дори са заплаха за съществуването им. Подобна е ситуацията в цяла Европа. Всяка пета компания в Европа е застрашена от фалит поради неплатени фактури. Най-забележим негативен ръст по този показател за Източна Европа се наблюдава в Словения, където този дял през 2022 г. е 19%, спрямо 8% през 2019 г. България е единствената страна в Европа, при която този показател намалява от 24% през 2019 г. на 22% за 2022 г.

Повечето компании предприемат различни действия, за да компенсират забавените плащания на клиентите си в резултат на Covid-19 и икономическата криза. За 33% от анкетираните ефектът от забавените вземания се измерва в ограничени инвестиции, 30% съкращават служители или не наемат нови, а 29% увеличават цените на произвежданите от тях стоки и услуги.

Дигитализацията на бизнес процесите в Европа тепърва ще се развива, показват данните на проучването. Независимо, че по време на пандемията все повече компании са започнали да разчитат на дигитализирани процеси за управление на вземанията, като цяло нивото е все още твърде ниско - според проучването само една от пет компании в Европа (21%) има напълно дигитализиран процес, а при 36% процесите са частично дигитализирани. Същевременно, разширяването на дигиталните методи на плащане става все по-ключово за европейския бизнес. Участниците в проучването отчитат като актуален методът “Купи сега, плати после” - четири от десет европейски компании гледат на този начин на плащане като на новата кредитна карта (42%) и като задължителна опция за плащане (39%). В този контекст две от ключовите теми в областта на управлението на вземания през следващите две години ще бъдат защита на данни и киберсигурност.

Проект на закон

Даваме 4000 лв., за да обявим фалит

Няколко заплати за синдика

Обявяването на гражданин във фалит ще бъде доста скъпо начинание, според проект на Министерство на правосъдието.
Близо 4000 лв. ще трябва да платят длъжниците на синдик, за да бъдат обявени в несъстоятелност. Това предвижда изцяло нов закон за несъстоятелност на физически лица, който е пуснат за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието, става ясно от становище по проекта на Асоциацията за защита на потребителите.

Според предложения проект на закон всеки добросъвестен длъжник (физическо лице), който е задлъжнял с повече от 10 минимални заплати и не може да ги върне повече от шест месеца, има право да задейства производство по несъстоятелност. Но заложените възнагражденията на синдиците практически ще надхвърлят над половината от задължението в случай, че то е в размер на 10-11 минимални заплати, обяснява Пейо Майорски, председател на Асоциацията за защита на потребителите.

В проекта е посочено, че синдикът получава възнаграждение в размер на една минимална заплата при извършване на всяко едно от следните задължителни действия: съставяне списък на приетите вземания; извършване на опис на имуществото; изготвяне на план за погасяване на задълженията на длъжника; изготвяне на сметка за разпределение.

Само за тези действия длъжникът ще трябва да изплати на синдика 2840 лв. Отделно от това проектът предвижда синдикът да получи 5% от стойността на разпродаденото имущество и допълнително годишно възнаграждение в размер на една минимална заплата. Ако задълженията са в размер на 7810 лв., или 11 минимални заплати, то 5% от тях са 390,50 лв. Така елементарната сметка показва, че длъжникът ще трябва да плати на синдика поне 3940,50 лв., показват сметките на асоциацията.