Да всяваш раздор и противопоставяне, да дискриминираш магистратите на регионален принцип – да ги делиш на “онези от провинцията” и “нашите от жълтопаветните протести”, не е само проява на сегрегация, но и директно приложение на сталинисткия подход – “който не е с нас, е против нас!”

В събота се проведе десетият юбилеен гей прайд. Организатори и участници претендират, че целта им не е да натрапват различната си сексуалност, а да “прогонят предразсъдъците”, които мнозинството има спрямо сексуалните малцинства.

Парадът, както би следвало да наричаме на български език годишния сбор на мъже и жени, които изпитват влечение към собствения си пол, отдавна изгуби автентичността си, онази шарена и карнавална различност и се е превърнал в част от инструментариума на “хибридната” война и геополитическото позициониране.

Показва го и все по-намаляващият брой на участниците с различна сексуалност, за сметка на 16-17-годишните момичета и момчета, които биват използвани като параван за скритите цели на генераторите на София Прайд.

И докато в центъра се парадираше за “равноправие", на източния вход на София, 539 от общо 2236 български съдии участваха в Общо събрание, на което изслушваха 27 техни колеги. Шестима от тях трябва да бъдат избрани идната събота и неделя за членове на новия Висш съдебен съвет от квотата на съдиите. При толкова много кандидати почти сигурно е, че гласуването ще премине в два тура, по подобие на прокурорите, които също избраха представителите си чрез гласуване в два поредни дни. За първи път всеки един от магистратите може пряко и лично, в условията на запазване на тайната на вота, да избере кого от кандидатите да подкрепи. Възможност, която се явява проблем. За най-големите й защитници (доскоро).

Изборът на новия ВСС, макар и не толкова популярен сред обществото, има не по-малък залог от предсрочните парламентарни избори от края на март. Точно и заради това сме свидетели на особено напрежение в правосъдната система – фабрикуване и мултиплициране на скандали, провокиране и организиране на всевъзможни “професионални” протести и дори потъпкване на етични, законодателни и конституционни принципи от проводници на интереси на олигархични кръговете, за които е буквално въпрос на оцеляване необходимостта да разполагат с властови позиции. Заради избирането на нов ВСС бе инженерстван и последният, безмислен се партиен проект на задкулисието – “Да, България”. Влизането в Народното събрание на ГМО-коалицията трябваше да повлияе върху гласуването на 11-те членове на ВСС, които депутатите ще избират в следващите месеци. Оставането без парламентарно представителство, изключи кукловодите на задкулисието от възможността директно да участват в избирането на новите членове на Съвета от парламентарната квота. Шансът им остана да “пробият” през магистратската квота и най-вече през тази на съдиите.

Страхът, че прекият избор на съдиите няма да доведе до търсения за олигархията резултат – ако не всички, то поне четирима от шестимата членове на съдийската колегия на новия ВСС да са магистрати, свързани или гравитиращи около Съюза на съдиите в България, доведе до ескалация на атаките на малцинството срещу мнозинството, което по традиция е обвинявано, че е “пазител на статуквото”.

Проваленият саботаж на електронното гласуване

Първоначално в мишена на атаките се превърна системата за онлайн гласуване на магистратите. Въпреки, че до февруари тази година, включително свързаният с Христо Иванов Български институт за правни инициативи не е имал никакви забележки към възможността магистратите да гласуват електронно, преди месец същата организация, както и ССБ, а и незнайно с какво право, в качеството му на партиен лидер, и Христо Иванов атакуваха дистанционното интернет гласуване на съдиите. Оказа се, че системата работи перфектно, следователите и прокурорите, избраха своите представители, с което за пореден път бяха изобличени неморалните методи на работа на кръговете, дирижиращи напрежение в правосъдната система. Позициите на олигархично зависимия ССБ са основно в софийските съдилища. От 2236 имащи право да гласуват съдии – 1675 са избрали да го направят по електронен път, т.е. без да им се налага да пътуват до София, ако например са от Русе, Видин, Бургас, Благоевград.

Планът за компрометиране на електронния вот целеше точно това – съдиите да трябва да гласуват само с бюлетини и само в София, т.е. така да бъдат отказани мнозинството от тях да пътуват между 500 и 1000 километра, а привилегията да избират следващите шестима членове на съдиите във ВСС да остане за върхушката на ССБ и верните й клакьори сред софийските магистрати.

Проваленият саботаж на електронното гласуване накара Христо Иванов да нападне грозно мнозинството от магистратите. “Въпреки дългогодишната борба за пряк и гарантирано независим вот на всеки магистрат, съдии и прокурори със забележително овчедушие са съгласни да ги събират административни бонзи и да им спускат кандидатури, отказват да задават въпроси, приемат да гласуват с крайно съмнителна електронна система”, написа преди десетина дни във фейсбук измисленият бивш правосъден министър.

Анонимният компромат

Точно седмица по-късно разсилният на олигархията в правосъдната система – Калин Калпакчиев, провокира следващ опит за дискредитиране на вота на съдиите. В навечерието на Общото им събрание, Калпакчиев най-безцеремонно подхвърли на заседание на съдийската колегия на Съвета анонимен компромат – имало списък с фаворити, които съдебните ръководители “спускали” на магистратите. Проводникът на олигархията във ВСС, разбира се, нито назовава кои са административните ръководители, нито спомена и кои фаворизираните кандидати. Класически пример за “хибридна атака”, уронваща престижа на съдебната власт, но целяща да опорочи вота на 2236 български съдии.

Забележителен бе синхронът, с който темата се подхвана от поръчковите медии. Като в нито един от изпълнените с манипулации материали не бе уточнена една съществена подробност: вотът на съдиите е абсолютно таен и няма логика, по която да се “спуска” списък с имена на определени кандидати, защото крайното решение е на всеки един магистрат – дали, как и за кого да гласува. С поведението си Калпакчиев всъщност принизи цялата съдийска гилдия до нивото на неграмотните и социално слаби избиратели.

Вълчи апетит във веганска душа

Последен в хора на изнервените от волята на мнозинството от съдиите да не се поддават на корпоративен, лобистки и олигархичен натиск, се включи и председателят на ВКС Лозан Панов. В поредната си политическа реч, амалгама от разпилени клишета на Смиловци и Таковци, Панов заобяснява на присъстващите на Общото събрание на съдиите, че само “посредствените” сред тях получавали тласък и как сковани от страх, не можели да взимат “правилните” решения.

Триото Иванов, Калпакчиев и Панов демонстрират тотално неуважение към мнозинството от съдийската гилдия, внушавайки, че е овчедушна, недостойна и страхлива. И всичко това, защото интересите на група олигарси не са удовлетворени. Замъглени от вълчия апетит за власт на веганските им души, марионетките на задкулисието тепърва ще атакуват магистратите, което всъщност не са спирали и да правят. Да се готвят и депутатите, защото те ще са следващите мишени на задкулисието. Все пак има цели 11 места във ВСС, които трябва да бъдат попълнени от квотата на парламента.

Който не е с нас, е против нас!

“Личи си, че Варна, Пловдив и Бургас са се обединили в контраакция срещу София…” Това е цитат от анонимен съдия, който пред издание на Иво Прокопиев коментира дискусиите по време на Общото събрание на съдиите изминалата събота. Всъщност, заглавието на материала дава ясна представа за тоталната агония, в която задкулисието се намира. “Отпор на съдии от провинцията срещу колегите им от София бележи надпреварата за съдебния съвет”, обобщава “Дневник”. Да всяваш раздор и противопоставяне, да дискриминираш магистратите на регионален принцип – да ги делиш на “онези от провинцията” и “нашите от жълтопаветните протести”, не е само проява на сегрегация, но и директно приложение на сталинисткия подход – “който не е с нас, е против нас!”. Анонимно, през медиите-бухалки или професионалните си протестъри, олигархията ще обяви имената на 6-7 неудобни съдии, с което освен да се попречи на излирането им, ще се ползва и като повод, ако резултатите не удовлетворяват кукловодите, изборът за членове на ВСС да бъде обявен за компрометиран.

Вот за нормалността

Дискриминационно отношение, разпространяване на клевети и манипулации, всяване на интриги, организиране на “професионални” протести – са само част от средствата, с които Лозан Панов, Калин Калпакчиев, Христо Иванов и върхушката на ССБ се опитват да запазят влиянието на кукловодите им и над следващия Висш съдебен съвет. А за олигархията е важно да има позиции в него, освен, за да си гарантира недосегаемост, а и защото този ВСС ще има отговорната задача да избере нов главен прокурор в края на 2019-та година.

Зрелостният изпит е на 17 и 18 юни. Те ще трябва да изберат между кандидатите на политизираната и олигархично зависимата върхушка на ССБ, макар компрометираната организация да не пожела да ги посочи и да работи в тяхна полза задкулисно и почтени, отговорни и достойни магистрати, които, с риск да бъдат подложени на компроматни кампании, застават с професионалните си биографии в опит да възвърнат доверието в правосъдието. И точно защото организации като ССБ манипулативно вече над една година крие истината за членския си състав, вотът идния уикенд няма да е просто вот за избор на шестимата членове на съдийската колегия на ВСС, а ще е и референдум – възможно ли е у нас да има “върховенство на закона”.

Все пак 2236 магистрати, ще избират не само шестима членове на ВСС, но ще дадат и своя вот за нормалността.