Големият майстор на сложните, брутални, злодейски, нюансирани и нетрадиционни филмови изпълнения Гари Олдман спечели “Златен глобус” за епичното си превъплъщение в образа на Уинстън Чърчил в историческата драма “Най-мрачният час”. Триумфът на Олдман е заслужен и дългоочакван. Той е смятан за един от най-великите актьори на нашето време, но рядко получаваше признание. Олдман никога не е печелил наградата “Оскар”, но ролята на Чърчил може би най-накрая ще поправи тази несправедливост.

Номинациите за наградите на Академията са в края на януари и е почти сигурно, че Олдман ще бъде сред селектираните имена. Всички са толкова изумени от играта му в „Най-мрачният час“, че отсега предричат първия „Оскар“ за Олдман. Дори в епохата на политическата коректност и агресивната промоция на малцинства и мултикултурни идеологии за „социална справедливост“ е възможно да се отдаде необходимата почит на чистия и суров талант на екранен маестро като Гари Олдман.

Той е английски актьор, който култивира уменията си на театралната сцена и после пренася стила в голямото кино. Още като млад, Гари Олдман става известен със своята актьорска естетика, наречена „big acting“ и с таланта си да се потапя и претопаява в разнообрази персонажи като се преобразява до неузнаваемост. Наричат го Хамелеона. За повече от 30 години в киното той оставя богато наследство и е особено признат за превъплъщението си в реални фигури – от Сид Вишъс през 1986-а до Уинстън Чърчил през 2017-а.

Олдман започва акторската си кариера в театъра през 1979-а година и бързо успява да се превърне в сценична звезда. Той печели много награди и получава място в престижната трупа на The Royal Shakespeare Company. Олдман играе в класики и модерни пиеси, прави солидно впечатление и в The Massacre at Paris и в „Хамлет“. В края на 80-те преминава в света на киното. Играе в „Сид и Нанси“, „Фирмата“ и „Мъртви величия“ и бързо постига успех благодарение на своя запомнящ се стил. Олдамн става познат със своето качествено преиграване, което граничи с прекаленото, но успява да постигне емоционален ефект върху публиката. Малцина остават безразлични към играта на Олдман.

Кино критикът Роджър Ебърт описва Гари Олдман като „най-добрият британски актьор на своето поколение“. Постепенно Олдман се премества в Холивуд и се вгражда в местната поп-култура с роли в мащабни и изключително амбициозни филми като JFK на Оливър Стоун и „Дракула“ на Франсис Форд Копола.

Той продължава да впечатлява с изключителни изпълнение в „Истински романс“, „Петият елемент“, „Еър форс едно“, „Безсмъртна любима“.

През 2012-а получава първата си и засега единствета номинация за „Оскар“ за невероятната си роля в шпионската драма на шведския визионер Томас Алфредсон „Дама, поп, асо, шпионин“, вдъхновено от едноименната литературна класика на Джон льо Каре.

Олдман препотвърждава репутацията си на екранен хамелеон с изпълнението си в епичния трилър на сър Ридли Скот „Ханибал“, където е страховит и напълно неразпознаваем.

Освен актьор, Олдман е и музикант. Той свири на пиано и в едно интервю от средата на 90-те години признава, че би предпочел да бъде професионален музикант отколкото филмова звезда. Той сам пее няколко от песните в „Сид и Нанси“ и свири композиции на Бетховен в „Безсмъртна любима“.

За ролята на Чърчил в „Най-мрачният час“ той прекарва дълго време в изучаване на характера и речите на легендарния лидер. Професионален художествен грим трансформира Олдман в „британския булдог“ и отново го прави неузнаваем. Олдман създава фантастична интерпретация на великия Чърчил и според мнозина прави най-добрата роля в извънредно богатата си кариера.

Не обича политическата коректност

Гари Олдман не е най-големият любимец на модерните прогресивно либерални медии и вечно обидени активисти за “социална справедливост”. Той никога не е бил особено политически коректен. Преди години в интервю за “Плейбой” Олдман защити Мел Гибсън и открито разкритикува модерния лов на вещици в Холивуд, и така си навлече гнева на познатите като “специални снежинки” активисти.

За него

Прекрасно превъплъщение в образа на Чърчил

Мистър Олдман доказва себе си като зрял и могъщ драматичен актьор в “Най-мрачният час”. Той доставя прекрасно превъплъщение в образа на Чърчил. Филмът на Джо Райт е изпълненият с диалози в затворени помещения отговор на наситения с екшън “Дюнкерк” на Кристофър Нолан. “Най-мрачният час” разчита изключително много на майсторството на Олдман. Той доставя речите на Чърчил с изключителен авторитет. Заслужава “Оскар”

Виктор Дейвис Хансън, историк

Един от най-добрите актьори, които съм гледала

Гари Олдман притежава естествено актьорски талант, който е доразвил с класическо театрално образование и е обогатил със сценичен опит. За мен той е един от най-добрите актьори, които съм гледала. Беше превъзходен и неузнаваем в “Сид и Нанси”. В “Леон” имах възможността да работя с него и останах безкрайно впечатлена. Да гледаш как Олдман работи на снимачната площадка е по-ценно от всякакво формално филмово образование.

Натали Портман, актриса

В “Истински романс” направи гениална роля

Гари е мой човек и един от най-талантливите кучи синове в бизнеса. Той успя да внесе британското си театрално образование в Холивуд и да го превърне в плюс като избегне стереотипите. В “Истински романс” - филмът, който Тони Скот засне по мой сценарий, Гари е перфектен. Съвсем сериозно смятам, че той прави гениална роля там. Образът му е сложен – бял мъж, който се прави на черен престъпник. Маниерите, акцента, езикът на тялото... Гари направи този персонаж по наистина невероятен начин и свидетелство за това е и факта, че героят стана култов, иконичен и хората го помнят и до днес.

Куентин Тарантино, режисьор