Стратегическата цел: пълноправно членство в ЕС

Българското председателство доведе обсъждането на присъединяването на Западните Балкани на по-висок етап в дневния ред на ЕС. И е логично, че румънското, австрийското и хърватското председателство правят всичко възможно да завършат това, което започна България.

Ако погледнем картата на ЕС, точно в средата на Съюза, между Италия и Гърция, има една набиваща се на очи дупка. Това е забележително напомняне за едно от най-значимите ни поражения като европейци: войната на Западните Балкани с ужасяващия брой цивилни жертви и етническото прочистване през 90-те г. на миналия век.

Европейският процес на обединение е политически проект. Той се въздигна от пепелищата на Втората световна война с цел да установи мир между европейските нации, воювали помежду си над 1000 г. Огромният му успех е мирът, който донесе между бивши враждуващи страни като Франция и Германия. Провали се в това, че не успя да предотврати появата на една по-късна война в самото сърце на Стария континент. Трябваше да чакаме намесата на Америка, за да се договорят впоследствие мирните споразумения от Дейтън, които сложиха край на военните действия.

Процесът на разпадане на бивша Югославия фрагментира Западните Балкани в много аспекти – от изменените граници до демографските промени.

Регионалният политически процес сега дава насока на Западните Балкани към интеграция в евроатлантическите структури. Имайки предвид, че тези страни имат като стратегическа цел постигането на пълноправно членство в ЕС, процесът трябва да бъде по-динамичен и ускорен, тъй като се основава на регионалните интереси. Независимо от споделената ориентация, Западните Балкани понастоящем са на различно ниво по отношение на европейската интеграция.

Страните от региона са изправени пред политически и икономически предизвикателства. Те не успяха да разрешат всички регионални конфликти и да постигнат пълен политически консенсус. Интеграционните процеси зависят най-вече от стремежа към демокрация, политическата стабилност и позицията, която принуди правителствата и гражданското общество да развият тези процес, независимо от различните групи по интереси и крамолите за власт.

Нека не забравяме процеса на присъединяване на Балканите в началото на 21-ви век. Както Румъния, така и България не изпълниха напълно всички критерии от Копенхаген. Но Брюксел, Париж, Берлин, Хага и Рим решиха, че трябва да постигнем компромис и да спечелим тези важни държави в Черноморския регион, преди да са се върнали към зоната на влияние на други страни. В ретроспекция и в светлината на настоящата нестабилна глобална ситуация това беше, меко казано, добро решение. Сега България, като лоялен член на ЕС, може да играе решаваща роля за намаляване на напрежението между страните от Западните Балкани, като изнася своя уникален етнически модел – крайъгълен камък на нашата евроатлантическа интеграция.

Предстоящата среща на върха между ЕС и Западните Балкани в София през май трябва не само да излезе с честна и обективна оценка на напредъка, постигнат от шестте страни, но и да им предложи реалистичен план за техния по-нататъшен път към членство в ЕС. Това е първата среща на върха между ЕС и Западните Балкани след този през юни 2003 г. в Солун, която приключи със следната декларация: „Ние постигнахме съгласие да се срещаме периодично на нашето ниво в рамките на форума ЕС-Западните Балкани, за да обсъждаме въпроси от общ интерес, да правим преглед на напредъка на страните от региона по пътя им към Европа, както и да обменяме мнения по основните актуални събития в ЕС.“ Очевидно е, че тази политическа ангажираност не беше изпълнена през следващите 15 г. И предстоящата среща в София трябва да започне отново активният диалог между ЕС и Западните Балкани.

Фактът, че темата вече е издигната на по-високо равнище в европейския дневен ред, едва ли е достатъчен, за да гарантира решаване на наболелите проблеми в региона. Страните се нуждаят от план с времева рамка за всички 6 страни. Подходът за разграничаване между „отличници“ и „изоставащи“ може да породи дълбоки предразсъдъци в европейската общност.

Важно е страните от региона да продължат реформите, за да изпълнят стандартите по пътя си към ЕС. Правителствата трябва да демонстрират решителност и силен ангажимент към процеса на разширяване, защото той е в интерес както на ЕС, така и на Западните Балкани. Те споделят обща география, история и предизвикателства на днешния ден. Историческите противоречия в региона могат да бъдат решени само с пълноправно членство на шестте държави чрез мъдро и разумно насочван процес на разширяване. Време е да простим на Сърбия за миналите грехове и да посрещнем сърбите сред нас. Те принадлежат към Европа! Едновременно с това трябва да поискаме от Босна да прости на всички нас, че гледахме мълчаливо, докато нейните синове бяха убивани в Сребреница и на други места. Това означава да мерим различните реалности с различни мерки. Не трябва да се спираме, когато става въпрос за разширяването на ЕС, а по-скоро да мотивираме настоящите и бъдещите държави-членки да работят усилено за един взаимноизгоден процес.