Българин с “ботокс”  за големи гърди

Георги Каназирски е първият пластичен иноватор

Той изтънко познава човешката душевност и залага на внушението. Когато си втълпиш нещо, неизбежно се случва

Много кандидатки за хубост станаха жертва на измамници. Инжектират ги с фалшификати, които обезобразяват. Не е така с първия пластичен иноватор, забравеният днес Георги Каназирски. В началото на миналия век той пуска на пазара средство за увеличаване на женския бюст. Неговият „ботокс“ е абсолютно безвреден и с поразителен ефект!

Коренът на този революционер във фармацията е от чирпанското село Колачево. Баща му е участник в Руско-турската освободителна война, майката е от известна пловдивска фамилия. През 1889 г. семейството на Георги идва в София. Бащата умира, наследството бързо се стопява и момъкът остава без пукнат грош. През 1910 г. тръгва да търси щастието си по широкия свят. Морският вятър го отвява в египетското пристанище Александрия.

С празни джобове и празен стомах, в главата на Каназирски светва гениална идея. Той убеждава някакъв аптекар грък да му приготви на вересия мехлем. Мазилото да е ароматно и в шарени кутийки, иска нашенецът.

Каназирски наблюдава ефекта на еротичния мехлем. Шарж от Александър Божинов.

Етикетите поръчва на печатар арменец. Онзи му врътва и стотина рекламни листовки.
Клиентките са от харемите, където особено се ценят пищните женски форми. Георги тръгва от порта на порта и подхвърля листовките в покоите на богати мюсюлмани. На книжките пише, че мераклиите могат да си купят чудодеен балсам. След полагането му върху бюста, той почва неудържимо да расте, твърди рекламата.

„Нашият „хекимин“ е дал адреса си и предупреждава хазайката си, че ако дойде някой да търси мехлема, тя да го продава за една златна турска лира кутийката“, разказва д-р Петър Каназирски. Той е племенник на Георги и е съхранил за поколенията историята на тази българска инвестиция в Африка.

„На другия ден пристигат поотделно шест слугини. Търговията се извършва бързо и безшумно. Чичо Жорж се разплаща с хазайката си, с аптекаря и печатаря и офейква“, свидетелства племенникът.

Георги Каназирски не е мошеник. Той изтънко познава човешката душевност и залага на внушението. Когато си втълпиш нещо, неизбежно се случва. Това е метод и в психотерапията. Не балсамът, а вътрешното убеждение на жената ще накара гърдите да набъбнат.

Каназирски бил артист и прочут бохем. През бурния си живот се занимавал с какво ли не. С псевдонима Верин е писал в софийския всекидневник „Вечерна поща“. Като Verine е публикувал в парижкия „Фигаро“. Работил е във френската филмова къща „Фокс“ и в Българските държавни железници.

Припечеленото Верин пилеел с лека ръка. В спомените си документира един класически гуляй из столичните заведения. Сяда в бирария „Родопи“ при двама приятели. „Поръчах си бира, поръчах втора, трета и т. н. Огладнях“, разказва клиентът.

Каназирски мушка една мешана, но не му стига и добавя пържола с чушка. После продължава с пивото. Към полунощ си купува цигари „Ставридис“ и се мести в кафе-шантана на хотел „Панах“. Поръчва си пак бира и се съсредоточава върху певиците. Румънки, сръбкини и австрийки веселят посетителите.

„При всяка песен певачката с усмивка ме приближаваше и поднасяше своята малка чинийка, на която и аз с усмивка слагах едно рупче (пет стотинки). На по-грозничките отказвах да сложа парса и те недоволни ме отминаваха“, спомня си ценителят на женската хубост. Около 2 часа след полунощ Георги се прибира с файтон. Целият гуляй му струва 9 лева и 75 стотинки.

Със спечеленото от еротичното мазило Каназирски отива в столицата на бохемите Париж. Там прави втори търговски удар. След като сменя няколко професии, нашият започва работа в една рекламна къща. Поръчват му да подготви пазара за нов одеколон. „Рекламата не трябва да е шаблонна. Озари ме една идея“, щрака отново Верин.

Българинът районира Париж и инструктира екипа си. Негов човек влиза в магазин за парфюмерия. Иска да купи световно неизвестния одеколон. „Продавачът, който е и собственик, не е и чувал за такава марка, но е опитен търговец и изважда пред клиента десетина шишета от различни други марки. Младият мъж казва, че неговата годеница употребява само този одеколон и си излиза“, описва тактиката Георги.

Търговската атака продължава след няколко дни. В магазина се втурва слугинче, което носи счупен флакон с новата марка. За да не разгневи госпожата, момичето иска от същата. Последният етюд изиграва бабка, чиято внучка е поръчала от Руан да u намери пак този одеколон.

Съдържателят става нервен, че търсят стока, която липсва на витрината му. В този психологически момент идва служител на фирмата и получава солидна поръчка. „Рекламата е цяло изкуство. От мен да го знаеш“, мъдро заключава Георги пред племенника си. През 1934 г. той се връща в България, женен за французойка.

И ето, че десетилетие по-късно Народният съд го изправя на подсъдимата скамейка. „Той самият не можа да разбере защо го съдиха“, пише д-р Каназирски. Не е било за еротичното мазило, понеже трибуналът не е знаел за него. Ако магистратите имаха сведения за александрийското приключение, положението на Верин щеше да се утежни. Когато нашенецът пласира мехлема, Димитър Благоев вече е публикувал статията „Еротика и социализъм“. Там се дамгосват всякакви голотии.

През 1945 г. народни обвинители по процеса на Каназирски са Никола Ланков и Никола Бронзов. „Той изтъкна, че подсъдимите журналисти, писатели, професори и др. не са случайни, а съзнателни и упорити проводници на една реакционна противонародна политика“, предава речта на Бронзов „Работническо дело“.

Обвинителите искат сурови наказания. Литературният критик Йордан Бадев е осъден на смърт. Журналистът Христо Бръзицов получава доживотен затвор. Писателката Фани Попова-Мутафова - 7 години тъмница.

На този фон Георги Каназирски е направо късметлия. Шести състав на Народния съд му дава 1 година условно плюс 1000 лева глоба.

Верин си плюе в пазвата и се утешава със спомени за доброто старо време. Той обичал да разказва патилата си в кръчмата „Дивите петли“. После ги събира в книгата „София преди 50 години“. Тези ценни мемоари са илюстрирани от Александър Божинов. Класикът на българската карикатура не поискал хонорар. Той бил солидарен с автора, защото отнесъл от Народния съд същата присъда като Георги Каназирски-Верин.