Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Повишение с 4,6% през 2026 г.
Пенсиите ще бъдат увеличени с 6,6% от 1 юли тази година. Това е записано в проект на Национален план за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2025-2026 г., който е пуснат от правителството за обществено обсъждане. При реализиране на този план минималната пенсия за страната от средата на настоящата година ще нарасне от сегашните 580,57 лв. на 618,89 лв.
Максималният размер на пенсиите да остане на сегашното ниво от 3400 лв. и през 2025 г. предложи служебното правителство. Предвид необходимостта от свиване на бюджетния дефицит този праг вероятно ще остане в сила при подготовката на бюджета от редовното правителство.
По-голяма яснота за увеличението на пенсиите ще има с приемането на бюджета за 2025 г. Министърът на финансите Теменужка Петкова неотдавна заяви, че проектът на бюджет ще бъде готов до 14 февруари. По принцип в Кодекса за социално осигуряване е предвидено ежегодно пенсиите да бъдат увеличавани по “швейцарското правило” - с 50 на сто от инфлацията и с 50 на сто от ръста на средния осигурителен доход за предходната година. Но дали тази формула ще бъде приложена и през настоящата година ще реши парламентът.
При спазване на “швейцарското правило” преди около година очакванията бяха, че пенсиите ще нараснат с 8% от средата на 2025 г. През миналото лято тази прогноза беше променена заради по-бързо от очакваното повишение на осигурителните доходи в страната. Разчетите на НОИ бяха, че пенсиите трябва да бъдат увеличени с 8,7%.
Сега обаче картината се променя. Средногодишната инфлация в страната значително намаля и за 2024 г. е само 2,6%, при 8,6% за предходната година. Освен това и ръстът на доходите в страната се забавя. Затова и при прилагане на “швейцарското правило” увеличението на пенсиите от 1 юли 2025 г. ще бъде по-малко от предварителните прогнози, което ще спести доста средства на държавния бюджет.
В Националния план за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2025-2026 г. е записано, че от 1 юли ще бъдат увеличени с 6,6% както пенсиите за трудова дейност, така и пенсиите, несвързани с трудова дейност. Това означава, че социалната пенсия за старост от сегашните 307,07 лв. ще стане 327,34 лв., а минималната наследствена пенсия от сегашните 435,43 лв. ще бъде увеличена на 464,17 лв. С 6,6% ще бъдат повишени и минималните пенсии за инвалидност.
Необходимите средства за увеличението са в рамките на предвидените общи разходи за пенсии през 2025 г. в размер на 23,792 млрд. лв., пише в документа. В проекта на бюджет за 2025 г., който беше внесен от служебното правителство в парламента, предвидените пари за изплащане на пенсии бяха 24,117 млрд. лв. Последната прогноза е общият размер на разходите за пенсии през тази година да са с 325 млн. лв. по-малко.
През следващата година увеличението на пенсиите ще бъде по-малко, отколкото през настоящата. Новата прогноза за 2026 г. е както пенсиите за трудова дейност, така и тези, несвързани с трудова дейност, да бъдат повишени с 4,6%. Очакваните разходи за изплащане на пенсии през 2026 г. са 25,226 млрд. лв.
Освен че пенсиите на мъжете и жените нарастват с един и същ процент, продължава да намалява разликата между изискваната възраст за пенсиониране на жените и мъжете. Разликата между жените и мъжете в изискуема възраст за придобиване право на пенсия през 2025 г. е 2 години и 4 месеца, при разлика през 2024 г. от 2 години и 5 месеца. През настоящата година за пенсиониране на жените изискваната възраст е навършване на 62 години и 4 месеца, а за мъжете - 64 години и 8 месеца. През 2026 г. разликата между възрастта за пенсиониране мъжете и жените намалява на 2 години и 3 месеца. Тази разлика ще продължи да намалява докато през 2037 г. възрастта за пенсиониране на мъжете и жените се изравни на
65 години.
Работодатели разкриват възнагражденията
Мъжете и жените трябва да имат еднакви заплати, ако извършват еднакъв труд, гласи директива на ЕС.
Работниците могат да искат информация
Правила за равно заплащане на труда на жените и мъжете при извършване на една и съща работа предстои да бъдат въведени в България. Ще бъде направен преглед на Директива на ЕС за укрепване прилагането на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд, като ще бъдат направени предложения за нормативни актове, които трябва да бъдат променени за въвеждането є в националното законодателство. Това е записано в Национален план за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете, който е пуснат за обществено обсъждане.
В директивата на ЕС е записано, че първоначално работодателите с над 250 души персонал трябва да обявяват средни заплати на наетите мъже и жени, като това може да стави и на сайта им в интернет. Ако има разлика в размера на заплатите на жените и мъжете, трябва да правят анализ на какво се дължи това. Постепенно кръгът от предприятия, които трябва да обявяват информация за заплатите, ще бъде разширен до тези с над 100 души персонал.
Работниците пък може да изискват информация от работодателя си за средните заплати на мъжете и жените, извършващи същия труд, пише в директивата. Разликите в заплатите може да се основават на критерии като умения, усилия, отговорност и условия на труд, но не да има разлики, основани на пола.
Предложение на КНСБ:
Максималната пенсия и максималният осигурителен доход да бъдат повишени, настояват от КНСБ.
Максимален осигурителен доход от 4327 лв.
Всички пенсии в страната да бъдат увеличени от 1 юли 2025 г. по “швейцарското правило”, включително и максималната, настояват от КНСБ. Сега максималната пенсия е 3400 лв.
С бюджета за 2025 г. максималният осигурителен доход да бъде повишен поне с колкото е увеличението на минималната заплата от 1 януари, настояват още от КНСБ. Това означава максималният осигурителен доход от сегашните 3750 лв. да нарасне до поне 4327 лв. В дългосрочен план от КНСБ искат ръстът на максималния осигурителен доход да надвишава този на минималната заплата и на средния осигурителен доход, за да се гарантират правата на хората с високи доходи.
Минималният осигурителен доход за всички работещи хора, в т. ч. самоосигуряващите се, да бъде на нивото на минималната заплата от 1077 лв. без да има изключение за отделни групи, като например селскостопански производители и тютюнопроизводители, настояват от КНСБ.
С бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. да бъдат повишени вноските за Фонд “Пенсии” поне с 2-2,5%, искат още от синдикалната организация. Това би означавало доходите на работниците да се понижат, тъй като част от осигуровките са за тяхна сметка. През следващите години вноските в частните универсални пенсионни фондове да бъдат повишени от сегашните 5% на поне 7 на сто, настояват още от КНСБ, въпреки че за последните 20 години доходността на повечето пенсионни фондове е по-ниска от инфлацията и реално парите на осигурените губят покупателната си способност.
Минималното обезщетение за безработица да се увеличи, така че месечният му размер да достигне поне нивото на линията на бедност от 638 лв., искат още от КНСБ. Това означава минимален дневен размер на обезщетението за 2025 г. в размер на 30 лв.
Господата в София с над 1232 лв. на месец
Близо 260 лв. разлика в пенсиите на двата пола
Средният размер на пенсиите на мъжете е по-голям от този на жените.
Най-малко взимат дамите в Кърджали
Пенсиите на мъжете са средно с близо 260 лв. по-високи от тези на жените, показват данни на НОИ. Средният размер на пенсиите на мъжете за февруари е 990,33 лв., а на дамите е 731,14 лв.
Тази разлика се дължи на редица причини. Изискваният стаж за получаване на пенсия от мъжете е по-голям от този за жените. При по-продължителен период на осигуряване получаваните пенсии са по-високи. Друга причина за по-високите пенсии на мъжете е, че има сфери с високи заплати, в които работят предимно мъже, като миньорите например. Същевременно има сфери, като шивашката промишленост, в които работят предимно жени, а заплатите са ниски.
Най-високи са пенсиите в София, тъй като и заплатите са най-големи. В столицата средният размер на пенсиите на мъжете е 1232,59 лв., а на жените е 916,36 лв., показват данните на НОИ. На второ място по размер на пенсиите са мъжете в Бургас с близо 1140 лв. на месец. Жените в областта получават средно по 777 лв. Топ три на областите с най-високи пенсии на мъжете се допълва от Перник с 1119,20 лв. Жените в област Парник получават пенсии средно в размер на 746 лв. На четвърто място по пенсии са мъжете в Стара Загора с 1105 лв. на месец. Средният размер на пенсиите на жените в областта е 742 лв. На пето място е Варна, където пенсиите на мъжете са средно 1093,89 лв., а на жените са 747,83 лв.
Най-ниски са пенсиите в Кърджали, където мъжете взимат средно по 731,21 лв., а жените по 596,42 лв.
При сделките с имоти жените взимат повече
В повечето сфери на икономиката мъжете получават по-високи възнаграждения от жените.
Мъжете с до 30% повече пари
Най-големи са разликите между възнагражденията на мъжете и жените в сферата на финансите и застраховането, където заплатите на господата са средно с 30 на сто по-високи от тези на дамите, показват данни на НСИ. Явно в клоновете на банките и застрахователите работят повече жени, а на по-високи позиции в компаниите има повече мъже.
В здравеопазването и социалната работа възнагражденията на мъжете са с 24 на сто по-високи от тези на жените. Това може да бъде обяснено с факта, че повечето медицински сестри и социални работници са жени, а техните запрати са по-ниски от тези на лекарите. Голяма е разликата във възнагражденията на мъжете и жените и в преработващата промишленост - над 22 на сто.
Има и сфери, в които големите разлики между заплатите на мъжете и жените трудно може да бъдат обяснени. Например в сферата “Култура, спорт и развлечения” мъжете взимат средно с над 20% повече от жените.
Но има и дейности, при които жените получават повече от мъжете. Например при сделките с недвижими имоти жените получават средно с над 10% повече от мъжете, което показва, че се справят по-добре в тези дейност.
При административните и спомагателни дейности дамите взимат с 20 на сто повече от мъжете. В строителството жените взимат с над 16% повече от мъжете. Причината за това е, че жените в тази сфера работят предимно на по-високи позиции, а не на самите строителни обекти.
