Връщане към ситуацията преди 24 февруари във връзките със Запада няма да има

Москва навлезе в остро противобор­ство с недружествени страни

*Авторът е директор на Департамента за външнополитическо планиране на МВнР на Русия

Продължение, първа част - тук

Осмислянето на глобалните тенденции, част от които е и нашата страна, помага да бъдат определени и посоките за прилагане на външнополитическите усилия. И тук е важно да се разбира, че дипломацията на такава държава като Русия не може да не е приемствена.

Развитието на концептуалната база на външната политика на Руската федерация е вървяло поетапно, мисловният процес никога не се е спирал. Своеобразни жалони по този вече достатъчно дълъг път са утвърдените от ръководството на страната стратегически документи от 1993, 2000, 2008, 2013 и 2016 година.

Въпреки разпространеното заблуждение, много от идейните конструкции, присъщи на отечествената дипломатическа школа сега, съвсем не са се появили през последните години или месеци. Инстинктивно вярното разбиране на националните интереси винаги е било налице, дори през наивно романтичните 1990-те с безогледния им отказ от съветското наследство във всичките му форми.

Достатъчно е да се каже, че още в „Основните положения на концепцията на външната политика на Руската федерация“ от 1993 г. е залегнала тезата, че отношенията след края на двуполюсната епоха следва да се основават на принципите на полицентризма. Тогава е отбелязана и голямата важност на руските интереси сред най-близкото геополитическо обкръжение - през призмата на „предотвратяване на дезинтеграционните процеси на територията на бившия СССР“. Наред с амбициозната задача за постигането на взаимодействие с Вашингтон на ниво стратегическо партньорство бе поставена цел да се противодейства на опитите на САЩ да се превърнат в единствената свръхдържава.

Тенденцията за икономическо и силово доминиране на САЩ е залегнала в Концепцията за външната политика, утвърдена от президента В. В. Путин през 2000 г., като неприемливо развитие на събитията. Ето защо в качеството на първостепенна задача на руската дипломация беше формулирано демократизиране на международните отношения, формиране на едноцентричен модел, базиращ се на механизмите на колегиалността и върховенството на международното право.

В обновената редакция на Концепцията, одобрена от президента Д. А. Медведев през 2008 г., Русия за пръв път беше наречена „голяма евразийска държава“, беше акцентирана важността на идейно-мирогледните и цивилизационни аспекти на международната конкуренция. Посочена беше и дългосрочната тенденция, проявила се с пълна сила през последните години: губейки позициите си на световен лидер и основен бенефициент на глобализацията, Западът пое курс към сдържане на Русия.

Действащата версия на Концепцията, утвърдена от президента В. В. Путин през 2016 г., фиксира проверените от живота принципи на външната политика: самостоятелност, многопосочност, прагматизъм, откритост, стремеж към решаване на всички проблеми с политико-дипломатически средства при спазване на международното право. Документът е формиран под въздействието на сериозни промени, настъпили в международните отношения в контекста на украинската криза от 2014-2015 г. и политическите сътресения в Близкия Изток и в Северна Африка. Отбелязва се, че преминаването към многополюсен световен ред не протича без конфликти, съпроводено е от изостряне на глобални и регионални противоречия, конкуренция между държавите, увеличаване ролята на фактора сила в световната политика. По-нататъшно развитие получи мисълта за това, че стремежът на Запада да задържи своите позиции се осъществява чрез сдържане на алтернативни центрове на сила, включително разнопосочен натиск от страна на САЩ, НАТО и Евросъюза върху нашата страна. Въпреки това, отново е потвърдена ориентацията на Русия към формиране на общо пространство на мир, сигурност и стабилност в Евроатлантика, изграждане на прагматични взаимноизгодни отношения със САЩ. Най-важното нововъведение: пренагласяване на приоритетите в евразийското пространство с оглед създаването на ЕАИС и с перспектива за създаване на негова основа на отворено икономическо партньорство, обхващащо също страните от ШОС и АСЕАН.

Независимо от продължителността и изхода на специалната военна операция (в Украйна), към този момент вече може да се констатира, че тридесетгодишната епоха на като цяло конструктивното, макар и не лишено от проблеми, сътрудничество със Запада безвъзвратно е завършила. Ясно е, че връщане към ситуацията преди 24 февруари в отношенията със страните от Северна Америка и Европа няма да има.

Русия навлезе в остра фаза на противоборство с агресивен съюз от недружествени държави начело със САЩ. Целта на противника е да нанесе на нашата страна стратегическо поражение, отстранявайки я като геополитически конкурент.

Нужно е разбирането за това, че в лицето на русофобски настроения колективен Запад ние имаме опасен, мотивиран и - въпреки постепенното и необратимо отслабване на общата мощ - все още силен съперник, който разполага с модерен военно-технически потенциал и контролира значителна част от глобалните пазари, финансови ресурси, логистични вериги и информационни потоци.

Безспорно на руските интереси отговаря конструктивното взаимодействие с всички съседи, в това число в Евроатлантика.

Към тази цел е нужно да се стремим. Но не с цената на едностранни отстъпки - още повече отстъпки за тези, които открито обявяват Русия за главна заплаха, за което става дума в Стратегическата концепция на НАТО, приета в края на юни 2022 г. на срещата на върха в Мадрид. В такива условия сътрудничеството с недружествени държави е възможно само на единична, транзакционна основа - то може да се осъществява само там, където е изгодно на Русия и където липсва приемлива алтернатива.

Концепцията „ред, основан върху правила“ е насочена към подкопаване на централната координираща роля на ООН с неговите разнообразни партньорства, коалиции и „призиви“, чиито функционал дублира сферата на дейност на специализираните учреждения и институции на Световната организация.

Най-тъжното е: ръжда разяжда „светая светих“ на системата на ООН - Съвета за сигурност (СС). Девалвира смисълът на правото на вето, което бащите-основатели са предоставили на постоянните членове на СС с една-единствена цел: да не допуснат накърняване на интересите на някоя от великите държави, и по такъв начин да предпазят света от пряк сблъсък между тях, което в ядрената епоха крие катастрофални последствия.

Както и да се формира по-нататъшната съдба на ООН, СТО, МВФ, на Световната банка, на Г-20 и на други обединения с универсален обхвата (Русия е играла и играе в тях конструктивна роля), разделящата политика на Запада превръща в абсолютен императив в близките години формирането на нова инфраструктура на международните отношения в политическата, икономическата, търговската, валутно-финансовата и културно-хуманитарната сфера, както и в областта на международната сигурност. Тази инфраструктура, както правилно отбелязват нашите експерти, преди всичко трябва да съответства на реалното съдържание на международната политика. Основна нейна черта, наред с инклузивността и доброволността за участие, трябва да бъде и неуязвимостта към външен диктат, независимостта от капризите на нашите западни колеги.

Появяват се нови доводи в полза на това инициативата на президента В. В. Путин да се превърне във водещ външнополитическият проект на Русия за формирането на Голямо Евразийско партньорство (ГЕП). ГЕП ние виждаме като рамка, отворена за всички страни и обединения на континента, очертаваща въпросите за икономическата интеграция и обезпечаване на сигурността. Неговата добавена стойност се съдържа в хармоничното свързване на интеграционни проекти, национални стратегии за развитие, производствено-логистични вериги и транспортно-енергийни коридори. Именно през призмата на Голяма Евразия може да се прокара път към изграждането на следващия исторически етап на новия модел на отношенията между Русия и европейските съседи, наблягайки на естествените по географски и други причини конкурентни предимства на такова партньорство.

(Със съкращения)