Випуск след него бил МВР-министърът Младен Маринов

Инспектор Иванов наблюдава как респектът към униформата чезне

Той е учил за милиционер и за учител и до днес обаче служи на хората, дава им сигурност. Цели 30 години е с униформа. Става дума за гордия с професията инспектор Ивайло Иванов от ОДМВР-Шумен. На 1 юни, Деня на детето, той истински изненадал колегите си, като се явил на работа в оперативната дежурна с бонбони, бисквити и безалкохолно. Всички решили, че черпи за 10-годишната си дъщеря и за празника на детето.

Донякъде е вярно, защото 49-годишният Иванов черпи за сбъднатата си детска мечта. Точно на същия ден, преди 30 години, прекрачил за първи път прага на Полицейското управление в Шумен. „Ще помня завинаги как тогава след 3-годишно обучение в Средното милиционерско училище „Ф. Е. Дзержински“ в Пазарджик се върнах в родния Шумен и на 19 години започнах работа в системата“, разказва инспектор Иванов.

Споделя, че баща му бил милиционер. Виждал на какво уважение се радва от хората, мечтаел и той да помага по същия начин и да печели одобрение. Затова постъпил в милиционерското училище. А там хем бил ученик, хем войник (вътре не липсвали казармени порядки- б. а.), навън обаче, всички били милиционери.

Който не вярва, да пита МВР-министъра Младен Маринов. Той бил в следващия випуск след шуменския инспектор. Подробности шуменецът не разказва. Само лаконично казва - „Ние, хората от това училище, си личим!“ И махва с ръка, че с нововъведенията вече не се учи три години, а за курс от 5-6 месеца ставаш полицай.

Още в първи курс, като бил на 16 години, след 40 дни обучение, бъдещите милиционери се озовавали на улицата да регулират кръстовища заедно с опитни кадри. „Учиха ни да служим на хората, учиха ни на човешко отношение и на уважение“, обяснява Иванов. Невероятно, но на същото отношение се радвали и от гражданите по онова време.
Иванов помни как обичал да се прибира на стоп от Пазарджик до Шумен с униформата, с препасан бял колан и кобур на кръста. Всъщност, вътре нямало пистолет. Бил натъпкан с вестници - да стои издут, все едно има оръжие, смее се сега. На рамото му имало само една чертичка, защото бил ефрейтор. Още първата кола обикновено му спирала, а водачът се обръщал учтиво на вие: „Другарю старшина, накъде пътувате?“.

Като завършил и се прибрал в Шумен, един от първите му наряди бил във вече несъществуващата печатница на площад „Оборище“. Там имало полицейски пост. Все още нямал зачислено служебно оръжие, но и до днес помни какво му казал на инструктажа вече покойният колега Нелко Николов: „Фенер нали имаш? Имаш уважението на хората, друго не ти е нужно...“ Категоричен е, че и до днес си повтаря тези думи. Само че след 1992 година нещата в системата започнали да си променят. А сега респектът към униформата в голяма част от обществото никакъв го няма.

През последните 10 години шуменският щастливец в професията е оперативен дежурен в ОДМВР - Шумен. Ще рече, че приема всякакви сигнали на горещия телефон, първи се сблъсква най-често с трагедии. Съдбата му е поднасяла много и различни казуси и ситуации, но най-страшен си остава инцидентът с взрива на влаковата композиция на 10 декември 2016 година в село Хитрино.

„Помня часа на сигнала 05:42 и никога няма да забравя това дежурство. В ушите ми още звучи тревожния глас на директора ст. комисар Ялчън Расим, когато му докладвах за произшествието. Още помня кои екипи пратихме на мястото, каква организация беше създадена...“, разказва Ивайло Иванов.

Работил е и в „Охрана на обществения ред“, бил година и половина даже шофьор на полк. Недялко Ботев, бивш шеф на полицейската дирекция. Бил е младши полицейски инспектор в Шумен, има 5 г. стаж и като квартален полицай в 10 шуменски села и два квартала. Да, там не стават кражби за милиони, но на пенсионер от село да му вземеш кокошката или медния бакър е същата работа. Няма да забрави как семейство от с. Панайот Волов повярвало на телефонни измамници и дало 3000 лв. уж за лечение на близки. „Мулето“ било открито и с негов колега отишли да им върнат парите, а докато им обяснявали, че не бива така да се доверяват по телефона, дядото въздъхнал: „Предната седмица 5000 лв. дадохме...“.

Инспектор Иванов е завършил и Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“, специалност „олигофренопедагогика“. Останал обаче верен на първата специалност и голямата си мечта. Все пак педагогиката му е полезна по време на Полицейските академии за деца, в които участва в училищата на Шумен.
И до днес с нетърпение чака сбирките на 16-и випуск на милиционерското училище. Всяка година не пропускат да се видят със съучениците си, да споделят спомени за хубавото време и да говорят за новите предизвикателства на професията. „Не спирайте да мечтаете, да следвате мечтите си и да ги сбъдвате“, казва Иванов, докато приема поредния сигнал на телефон 112.