Възстановяването на Висшето военновъздушно училище закъсня, макар че имаше политически консенсус

Българското военно образование отново е пред изпитание. То трябва да докаже, че решението на ХХХІХ Обикновено народно събрание от 14 юни 2002 г. трите военни училища във Велико Търново, Шумен и Долна Митрополия да се преобразуват в Национален военен университет (НВУ) „Васил Левски“ не е било най-удачното. Това се получава 17 години по-късно. Както стана ясно вече факултет „Авиационен“ ще отпадне от университета, за да се възстанови Висшето военновъздушно училище. Министър-председателят Бойко Борисов отиде в Долна Митрополия, за да каже, че това трябва да се случи до 6 май, т.е. до Деня на храбростта и празник на Българската армия. За това, че споменатото решение не е било съвсем внимателно обмислено, говори днешното състояние на Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“. То избегна включването в НВУ и сега е давано не само за пример, но се препоръчва Военновъздушното училище да се изгражда по негово подобие.

На първо четене поводът за това решение е придвижването на проекта за придобиване на нови изтребители за бойната ни авиация. След като има техника, ще е нужен и състав, който да я използва. Само дето това е ясно от години и сега ще трябва да става на критичния минимум от необходимото време за получаване на позитивно становище от Националната агенция за оценка и акредитация. А по този въпрос се работи от доста време. Той се превърна в кауза на бившите командващи Военновъздушните сили, включително на днешния президент и върховен главнокомандващ ген. Румен Радев и на председателя на Комисията по отбрана в Народното събрание ген. Константин Попов. Нещо обаче в системата непрекъснато скърцаше. Докладите до спомената агенция се връщаха обратно. Привеждаха се различни аргументи против.

Сега премиерът и ръководството на Министерството на отбраната начертаха от Долна Митрополия перспективите. За по-паметливите те не са изненада. Пише ги в Програмата за равитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2020 г. Става дума за навлизане на пазара на професионалното авиационно обучение и подготовка на кадри в областта на гражданската авиация за нуждите на целия Европейски съюз. За сертифицирането на факултет „Авиационен“ като Организация за обучение и изпитване на персонал по техническо обслужване. Там е записано още: „Сертифициране на обучението на летателния състав и специалистите по ръководство на въздушното движение не само за нуждите на отбраната, но и за авиационната индустрия и бизнеса по стандартите на Международната организация за гражданска авиация, Европейската агенция по авиационна безопасност, Европейската агенция по отбрана и НАТО. Популяризиране на обучението на авиационни кадри във факултет „Авиационен“ на Национален военен университет „Васил Левски“ и пристъпване към сключване на договори и меморандуми за сътрудничество с въздухоплавателни фирми и компании, както и с фирми за ремонт и поддръжка на авиационна техника.“ Оставаше да се напише текст за възстановяване на училището, но явно не стигна смелост.

След като се наложи намесата на премиера, очевидно е била нужна неговата дума за задвижване на системата. Защото преди една година всичко беше решено. На 14 април на нарочна дискусия министър Каракачанов бе категоричен, че има политически консенсус на ниво президентство, правителство и Комисия по отбрана за създаване на Висше военновъздушно училище. С оглед на по-нататъшната работа даде за пример функционирането на Висшето военноморско училище, чийто началник флотилен адмирал професор Боян Медникаров бе модератор на дискусията. Тогава председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация и председател на Акредитационния съвет професор д-р Петя Кабакчиева изрази мнение, че обществената необходимост от възстановяване на училището е неоспорима. Тя постави въпрос за размисъл, т.е. дали е по-добре да се създаде ново училище или да се „засили факултетът в рамките на НВУ“. Според нея есента на 2019 г. за прием на курсанти във възстановеното училище беше разумен срок. Тогава, т. е. преди година, участниците решиха предложенията да се обобщят и да се предоставят на министъра на отбраната за продължаване на процеса. Разчетите показваха, че за функционирането на самостоятелно училище ще са необходими 5,168 млн. лв. на година. Т.е. около 2 милиона повече в сравнение с тогавашния бюджет на факултета.

Не ми се иска да вярвам, че съответните институции са допускали провал на проекта за закупуване на нови самолети и оттук - ликвидиране на бойната ни авиация, съответно и на военното образование в тази насока. Факт е обаче, че бе загубена една годна след постигането на политическия консенсус и се наложи лично премиерът да поставя съкратени срокове за придобиване на акредитация на концепцията за възстановяване на училището.

Наред е артилерийското училище

Прав е премиерът, като казва, че цивилните ВУЗ-ове се нароиха, а военните се свиха. Логично е да се постави въпросът за бъдещето на Националния военен университет. Или за връщане на старата структура, когато всеки вид въоръжена сили имаше военно училище, а Шумен подговяше офицерски кадри и за Сухопътни войски, и за ВВС. Впрочем Общинският съвет в Шумен има решение в случай, че структурата на университета бъде променена, да подкрепи предложението за възстановяване на артилерийското училище.