Развитието на когнитивната война води до пълна трансформация на военния конфликт

Докато някои от нашите политолози и експерти спорят защо и как отношенията Русия-НАТО са стигнали до дипломатическото дъно, какво стои зад прекратяването на отношенията с блока, и смята ли се това за тревожен симптом и изразява ли се съжаление за легитимността на този процес, а другите казват че „инструментите, предназначени за укрепване на международната сигурност, се обезценяват един след друг и няма подходящ заместител за тях“ (ръководител на групата за стратегически оценки на ИМЕМО РАН Сергей Уткин).

Своеобразен „тест за лоялност“ за Запада по отношение на позицията на Русия бяха редица известни събития, започнали през 2008 г., разсейващи присъдата, че „приключената страна“, по думите на един от американските политици в началото на 2000-те, отсега нататък послушно ще следва интересите на еднополюсния свят, който се разви след разпадането на СССР. Това не се случи. И НАТО естествено „се върна към своята късна съветска функционалност с персонификацията на милитаристичните си стремежи на западните страни. Но има и една съществена разлика и тя е, че НАТО вече е буквално "пред нашите порти".

Всички тези настоящи експертни „изрази на съжаление“ и „изявления на загриженост“, съчетани с надеждата за нормализиране на отношенията с алианса, изглеждат не по-малко карикатурни, особено ако вземем предвид поне последните изявления на авторитетни западни политици и военни за „руската заплаха“ и войните от „нов тип“. В техните глави войната никога не е свършила, тя само се подобрява.

Ето няколко примера за изявления на високопоставени военни, които убедително демонстрират курса на западната управляваща общност, която крие различия вътре в себе си по много въпроси, но набира сплотеност когато това засяга Русия. Но има и съществена разлика от предишната политика на НАТО като сега се обръща внимание на войните от „нов тип“, когато става въпрос, че е „по-важно кой е спечелил войната на думи и разкази, отколкото кой е имал най-мощното оръжие“. В речта си „Динамичните заплахи за сигурността и британската армия“ в Кралския институт на обединените служби генерал Ник Картър, началник на щаба на отбраната на Обединеното кралство (от 2018 г.), цитира тази фраза от западен журналист, който е бил в епицентъра на много скорошни конфликти. И неговият подход напълно резонира с изявленията на началника на Генералния щаб на френската армия генерал Тиери Буркхард, който в края на септември очерта новата стратегия за френските въоръжени сили, като взима предвид ускоряването в надпреварата във въоръжаването и появата на хибридни войни. Оттук нататък специално внимание ще бъде отделено на информационната война и борбата с нея в дигиталното пространство. Да спечелиш войната преди войната – това е основната точка в концепцията на генерал Буркхард – и означава да спечелиш войната на възприятията. В съвсем близко бъдеще френското министерство на отбраната обещава да публикува своята доктрина за борбата в информационното пространство, а през октомври трябва да започне работата и да се избере директор на отдела за наблюдение и защита от чуждестранните цифрови смущения.

Очертавайки виждането си за заплахите за съвременния западен свят във вече споменатата реч, сър Ник Картър анализира следните фактори, подред: ислямския тероризъм, масовата миграция, конкуренцията за власт в многополюсния свят, неограничената война ... При това Картър отделя нашата страна в специален раздел, озаглавен: „Русия е най-голямата държавна заплаха“ и ето как той разкрива своето виждане за тази заплаха: „Те нямат единен модел на конфликта с НАТО, а използват мултимоделен подход, с конвенционалните, нетрадиционните и ядрените области. Хибридната им версия, може да включва малки зелени човечета, големи зелени танкове и огромни зелени ракети. Тяхното мислене е много гъвкаво. Техният генерален щаб е способен бързо да се променя, да се развива и да усвоява уроци. Например: те знаят, че демографските данни не са на тяхна страна, затова развиват своите способности, с по-малко хора - например ракети, дронове...

Те са разработили съгласувани концепции за оборудване и обучение, които са насочени към нашите уязвимости, например: нашата зависимост от комуникациите и информационните технологии, и възможните  липси на инвестиции в противовъздушната отбрана. Те безмилостно се фокусират върху победата над своите опоненти и те не завземат територия заради самата нея, а следят да ни бъде отказана жизненоважната за нас територия".

По-нататък, това с което се занимава британският военноначалник е информационните, кибернетичните и асиметричните войни, бойните способности на британската армия, проблемите със съвместимостта на войските на отделните страни от НАТО, ролята на Германия, създаването на армейски резерв, модернизацията на бронираната пехота, подобряването на ISTAR, разузнаването и наблюдението, но основното в неговото представяне е тезата "Главната заплаха е Русия", в която той накратко засяга и своя план "как да се победи Русия", който изисква "сплотеността на съюзниците от НАТО“ и намаляването на енергийната зависимост от Русия. Като не забравя да подчертае, че основното според него сега са основните битки са „битките за мозъци“, „за информация“. Война на понятията. И дава кратко описание на това „ново бойно поле” за „другата война”, информационната, в лицето на 77-ма специална бригада.

Но какво е важното в цитираната реч на Ник Картър е че беше произнесена през 2015 г., и както виждаме, много преди разпадането на отношенията между Русия и НАТО, което се случи буквално тези дни. Но в основните си положения Картър предсказва днешния ден: стратегията остава същата, а „заплахата от Русия“, силно се възпроизвежда от масовата западна преса, и това придобива наистина апокалиптичен мащаб.
Би било странно и крайно непоследователно, ако в атмосферата на ескалация на руската заплаха обаче, сега заедно с Китай, отношенията Русия-НАТО продължат, макар и в „замразен” вид. Освен това алиансът активно прокарва своята концепция за бъдещата война, където координацията на ключовите позиции на обединения Запад е осезаема.

Това по-специално се посочва в разследването на американския журналист, писател и помощник-редактор в Grayzone Бен Нортън на 8 октомври 2021 г. Изводът е, че западните правителства във военния алианс на НАТО агресивно разработват тактики на „когнитивната война“, използвайки предполагаемите заплахи от Китай и Русия, за да оправдаят воденето на „битките за вашия мозък“ в „човешката сфера“.

Воденият от САЩ военен картел на НАТО вече изпробва нови методи за хибридна война срещу своите противници, включително икономическа война, кибер война, информационна и психологическа война.
Сега НАТО разработва изцяло новата форма на война, наричайки я когнитивна война, която е къде по привлекателна от „синтеза на науката за мозъка“. Новият метод включва „хакването на личността“ чрез използването на „уязвимостите на човешкото съзнание“ с прилагане на сложен „социален инженеринг“.
Изследване, спонсорирано от НАТО от 2020 г., ясно обяснява тази нова форма на война: „...целта на когнитивната война е да направи от всеки оръжие“.

„Мозъкът ще се превърне в бойното поле на ХХI век“, се подчертава в доклада. „Хората са оспорвана област“ и „вероятно е да възникнат бъдещи конфликти между хората, първо в цифров вид, а след това във физически вид, в непосредствена близост до центрове на политическа и икономическа сила“.

Докато подкрепяните от НАТО изследвания настояват на това, че голяма част от неговата когнитивна война е за отбранителни цели, то признава, че „военният алианс разработва и настъпателни тактики“.

В доклада се казва направо: „Целта на когнитивната война е да се нанесат вреди на обществото, а не само на военните“. И подчертава, че западните военни трябва да работят по-тясно с академичните среди, за да „въоръжат“ социалните и хуманитарните науки и по този начин да помогнат на алианса да развие своите способности за когнитивна война. Изследването описва това явление като „милитаризацията на науката за мозъка“, която неизбежно ще доведе до милитаризиране на всички аспекти на човешката общност, от най-интимните социални взаимоотношения до самия ум.

Такава всеобхватна милитаризация на обществото е отразена в параноичния тон на доклада, отбелязва Б. Нортън, в който той предупреждава за „внедрената пета колона, където всеки, несъзнателно, се държи в съответствие с плановете на един от нашите конкуренти". В същото време изследването ясно показва, че тези „конкуренти“, за които се твърди, че експлоатират съзнанието на западните дисиденти, са Китай и Русия.

Два пъти годишно НАТО е домакин на събитие, наречено “Иновационни предизвикателства“, като призовава частните компании, организации и изследователи да помогнат за разработването на нови тактики и технологии за военния алианс.

Това събитие през есента на 2021 г. се проведе в Канада и беше наречено „Невидимата заплаха: инструментите за противодействие на когнитивната война“.

„Когнитивната война се стреми да промени не само това, което хората мислят, но и начина, по който действат“, пише канадското правителство в официално изявление по въпроса. „Атаките срещу когнитивната област включват интегрирането на кибернетични, дезинформационни/информационни, психологически и социално-инженерни способности“.

В прессъобщение за събитието в Отава също се казва: „Когнитивната война позиционира ума като бойно поле и спорна зона. Целта му е да сее раздори, да провокира противоречиви истории, да поляризира мненията и да радикализира отделни групи от населението. Когнитивната война може да мотивира хората да действат по начини, които унищожават или разделят иначе сплотеното общество”.

Въпреки че Канадската асоциация на НАТО (НАОК) е технически независима НПО, и нейната мисия е именно да популяризира концепциите на НАТО.

Като част от усилията си за популяризиране на иновативното предизвикателство, НАОК проведе панелна дискусия за когнитивната война на 5 октомври.

Експертът, който написа последното спонсорирано от НАТО проучване за когнитивната война за 2020 г., е бившият френски офицер Франсоа дю Клузел, който присъства на събитието заедно с канадските военни.
Именно Франсоа дю Клузел помогна за създаването на Центъра за иновации на НАТО (iHub) в Норфолк, Вирджиния, за дискусионната група на 5 октомври.

Центърът за иновации действа като един вид вътрешен изследователски център на НАТО или мозъчен тръст. Неговите изследвания не са непременно официалната политика на НАТО, но той е пряко подкрепян и контролиран от алианса.

През 2020 г. главнокомандващият на НАТО за трансформацията (SACT) възложи на дю Клузел, като главен изпълнителен директор на iHub, да проведе шестмесечно проучване за когнитивната война.

И дю Клузел обобщи своите изследвания в панела през октомври тази година. Той започна изказването си, като отбеляза, че когнитивната война „е една от най-горещите теми за НАТО в момента“ и „се превърна в повтаряща се концепция във военната терминология през последните години“.

Когнитивната война се пресича с големите технологични корпорации и масовото наблюдение, защото „всичко е свързано с използването на Big Data“, обясни дю Клузел. „Ние произвеждаме данни, където и да отидем. Всяка минута, всяка секунда влизаме в Интернет. И е изключително лесно да се използват тези данни, за да ви опознаем по-добре и да използвате тези знания, за да променим Вашето мислене".

Естествено, експертът от НАТО твърди, че чуждите „противници“ са предполагаемите агресори, използващи когнитивна война. Но в същото време той даде да се разбере, че Западният военен алианс разработва своя собствена тактика.

Дю Клузел определи когнитивната война като „изкуството да се използва технологията за промяната на възприемането на човешките цели“. Той отбеляза, че тези технологии включват областите от NBIC - нанотехнологии, биотехнологии, информационни технологии и когнитивни науки. Взети заедно, „това създава един вид много опасен коктейл, който може да манипулира мозъка още по-активно“.

Този нов метод за атака "надминава" информационната война или психологическите операции (psyops).

„Когнитивната война не е само борба срещу това, което мислим, а по-скоро борба срещу това как мислим, и ако можем да променим начина, по който хората мислят“, каза дю Клузел. „Той е много по-мощна и далеч надхвърля информационната война и psyops. .. С други думи, когнитивната война не е просто друга дума, а е друго име за информационната война. Това е война с нашия индивидуален процесор, нашия мозък".

Изследовател на НАТО подчертава, че „това е изключително важно за нас в армията“. И частният сектор има своя финансов дял в развитието на когнитивните военни изследвания, отбеляза той: "Огромните глобални инвестиции, направени в невронауката, предполагат, че когнитивната област вероятно ще се превърне в едно от бойните полета на бъдещето".

Развитието на когнитивната война напълно трансформира военния конфликт, какъвто го познаваме, подчерта дю Клузел, добавяйки „трето важно бойно измерение към съвременното бойно поле е когнитивното измерение и сега се добавя към физическите и информационните измерения“.

За НАТО изследванията на когнитивната война са не само отбранителни, но и до голяма степен и нападателни.

„Развитието на способността да се увреждат когнитивните способности на опонентите ще бъде необходимо“ и е ясно казано в доклада на Дю Клузел. „С други думи, НАТО ще трябва да може да защити своя процес на вземане на решения и да осуети този процеса при противника“.

Всеки може да бъде мишена на когнитивните военни операции: „Всеки потребител на съвременните информационни технологии е потенциална мишена. Такава война е насочена към целия човешки капитал на една нация“, се добавя зловещо в доклада. "Освен това, когнитивната война е потенциално безкрайна, тъй като не може да има мирен договор или капитулация за този тип конфликт".

Пентагонът е сред основните агенции, популяризиращи това ново проучване, подчертава докладът. В него се цитира генерал-майора от САЩ Робърт Х. Скейлс, който обобщи новата бойна философия на НАТО по следния начин: „Победата ще бъде определена в по-голяма степен от гледната точка на завземането на психо-културните, а не на географските височини“.

„Използването на социалните науки ще има централно значение за разработването на Оперативния план за човешките ресурси“, се казва в доклада. Планът „ще подкрепя бойните операции, като предоставя потенциални насоки за действие за цялата човешка среда, включително и вражеските сили, както и идентифицирането на ключови човешки елементи като когнитивния център на тежестта и желаното поведение като крайно състояние“.

Всички академични дисциплини ще бъдат включени в когнитивната война, а не само естествените науки. „Военните ще се нуждаят от знания в областта на антропологията, етнографията, историята, психологията и други области повече от всякога“, се казва в това спонсорирано от НАТО проучване.

Докладът завършва с недвусмислената фраза: „Днешният прогрес в нанотехнологиите, биотехнологиите, информационните технологии и когнитивните науки (NBIC), подкрепен от привидно неудържимия марш на триумфална тройка на изкуствен интелект (ИИ), Big Data и цивилизационната „дигитална зависимост“, създаде много по-зловеща перспектива за внедрена пета колона, където всеки, без да знае, се държи в съответствие с плановете на един от нашите конкуренти“.

И така, новата концепция на НАТО за войната твърди, че нейната сила „не се крие в оръжията, а във влиянието“ и „дългосрочната победа ще продължи да зависи единствено от способността да се влияе и да се променя когнитивната област“.

Последният параграф на доклада без съмнение показва, че крайната цел на Западния военен алианс е не само физически контрол над планетата, но и контрол над умовете на хората:

„Когнитивната война може да е липсващото парче, което се движи от военна победа на бойното поле към траен политически успех. Човешката сфера може да бъде решаващата област, в която операциите с множество домейни * постигат ефекта на командира. Първите пет домейна могат да осигурят тактически и оперативни победи, а само човешкият домейн може да постигне окончателната и пълна победа."

* набор от всички средства и технологии за въздействие върху противника

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)